Защо не избухна Големият взрив

Ст.н.с. Колесин и неговите идеи са водеща тема в Априлския брой на Списание 8. Тук ви представяме част от тях - аргументите срещу теорията за Големия взрив.

Баща на теорията за Големия взрив е белгийският физик Жорж Льометър. През 1927 г. той пръв тълкува червеното изместване на спектрите на галактиките като разширение (повече вижте в брой 6/2011 г. на Списание 8 – бел.ред.). През 1931 г. Льометър прави „логичен" извод, че щом Вселената се разширява, то преди време тя е била по-малка, а в далечното минало – едва една точка, която той нарича първичен атом. Освен физик Льометър бил и католически поп – йезуит, и очевидно е търсел научно потвърждение на библейското сътворяване на света. Кръстник на идеята е американският астроном Фред Хойл. В едно радиопредаване той иронично нарекъл предполагаемия взрив на първичния атом  Big Bang - Големия взрив. 

На американския физик Джордж Гамов принадлежи предположението за раждане на материята от чиста енергия, освободена при взрива. Оттогава (1948 г.) осмиваната идея на Льометър започнала да се превръща в „сериозна научна теория". До края на ХХ век най-добрите умове на физиката дали своя принос, за да я обосноват.

ТЕОРИЯТА

Теорията за Големия взрив казва, че Вселената е възникнала в резултат на взривяване на точка с неизвестен произход с изчезващо малки размери – 10-35 см, при което са се освободили над 1070 калории енергия, а обемът за един миг - 10-36 секунди, се е увеличил 1078 пъти. Последвало образуването на елементарни частици, от които се създала и материята. Теорията е разработена с вълнуващи подробности и жонглиране с колосални числа, което трябва да внушава респект и доверие. Но това само отвлича вниманието на читателите от главното - че безцеремонно се погазват основни природни закони!

Абсурдите са много.

1. Взривът е разрушителна сила – пълна противоположност на съзиданието. Казано с езика на термодинамиката – той е процес с много голям ръст на ентропия. В една вселена, родена чрез взрив, началната ентропия е много висока, поради което впоследствие тя  може само да намалява. Според някои философи в такава вселена времето трябва да тече в обратна посока. Това не може да е нашата, защото тук стрелата на времето е насочена в посока на растежа на ентропията, т.е. към раздробяване на материята. Тук е имало и ще има много взривове на звезди - естествен край на тяхното съществуване и превръщане в прах и газове, но като съзидателна сила взривът е чист абсурд.

2. Получаването на колосална енергия от точка не би било проблем, ако се намери начин за създаването поне на една калория от нищото. Но първият закон на термодинамиката забранява това, поради което колкото повече е предполагаемата енергия, „получена" от нищото, толкова по-безсмислена и досадна става теорията. Енергията не може да бъде предварително „натикана" в точка, защото като еквивалент на работата тя не може да съществува самостоятелно. Значи в точката трябва да се „натика" и енергоносителят, чийто обем трябва да е пропорционален на количеството енергия. 

3. Дори и да не съществуваше закон, ограничаващ скоростта на предаване на информацията до тази на светлината, то предполагаемата скорост на „инфлационното" разширение на обема (1078 пъти за миг!) може да предизвика само съжаление. Никаква фантазия за отрицателно налягане на плътността на енергията на вакуума (по Гуд и Линде) не може да бъде оправдание за такава скорост. И в илюзиите трябва да има мярка! 

4. Раждането на двойки частица-античастица от „чиста енергия" в самото начало от съществуването на Вселената е дори теоретично невъзможно, защото тогава не е съществувало „дираковото море" от виртуални частици. Тогава не са съществували и реални частици, които да поемат импулсите на вълните (или фотоните) при раждането на двойките. 

5.  Ако все пак е станало чудо и са се родили частици и античастици, то законът за симетрията при раждане на двойки повелява броят на двете групи да бъде равен. При последвалата анихилация е трябвало да изчезнат. Съчиняването на асиметрия при раждане (с автор А. Сахаров) е несериозно, а и по принцип то не решава проблема. За да се образува материя, са били необходими не една, а две последователни асиметрии, когато при неизвестни степени на асиметрия, при неизвестни начални условия се получават две колосални (около 1080), но равни помежду си числа – като брой на електрони и протони. Това е статистическо нахалство!

6. Друг статистически абсурд допуска  в резултат на случаен процес (какъвто е кондензацията) да се образуват милиарди високоорганизирани, стройни системи от милиарди звезди - галактиките. 

Всяка от тези абсурдни хипотези е напълно достатъчна за отхвърляне на теорията за Големия взрив. Аз не съм ги измислил, защото те са очевадни за всеки грамотен читател. Само ги събрах, за да личи по-ясно тяхната сумарна абсурдна мощ. Вероятно това няма да се хареса на някои учени, които се стремят да замажат тези абсурди с още по-абсурдни хипотези, като например едномерни струни, многомерни пространства и т.н.

Защо е  необходимо  сътворяване на теория с цената на грубо погазване на природните закони? Нужна е само коректната им интерпретация.

РАЗШИРЕНИЕТО

До средата на миналото столетие не са съществували данни за характера на разширението на Вселената. Монсиньор Льометър произволно е екстраполирал назад във времето до достигане на нулев размер на радиуса на Вселената. Логиката на Големия взрив е създаване на Вселена и първоначален импулс, необходим за нейното инерциално разширение.

Но предвид действието на гравитацията като възпираща сила, инерциалното разширение може да бъде само закъснително. През втората половина на столетието е станало ясно, че периферните галактики се отдалечават от нас със скорост, близка до тази на светлината. Това е било указание на природата, че разширението става с най-високата възможна скорост. Оттук следва, че разширението нито е инерциално, нито е закъснително. Вероятно този логичен извод умишлено е бил игнориран, защото обезсмисля необходимостта от Голям взрив като източник на движение! Остава единствената възможност - разширението на Вселената да е с ускорение.

През 1998 г. опитно бе потвърдено, че наистина е такова, а наскоро откривателите получиха Нобелова награда. За съжаление значението на този факт все още е неосъзнато. Учените се задоволиха с изобретяване на „тъмна енергия", която „блика" от междузвездното пространство, и с реанимация на Айнщайновия космологичен член. Трябва да се има предвид, че ускореното разширение обезсмисля Айнщайновото космологично уравнение, защото гравитацията (върху която то е основано) въобще не играе значима роля в цялостното развитие на Вселената. Трябва да се заяви категорично: ускореното разширение означава край на илюзорната теория за Големия взрив! 

ИЗВОДИТЕ

Преди всичко е необходимо да се изясни защо уравнението на Хъбъл, интерпретирано като линейно (описващо равномерно движение), е валидно във вселена, разширяваща се с ускорение. Очевидно интерпретацията на уравнението е погрешна, щом ускореното разширение е доказан експериментален факт. Естествената интерпретация на уравнението е скоростта да е производна от разстоянието и тогава чрез елементарно преобразуване се получава еднаква, експоненциална зависимост на скорост и разстояние от времето. Оттам автоматично се извежда законът на Хъбъл, но в него постоянната (Н) не е обратната възраст на Вселената, а само обратното време, през което разстоянията и скоростите са се увеличили 2,72 пъти. Това изисква начален, ненулев размер на Вселената и съответно ниска начална скорост на разширение.

Следователно оказва се, че е имало начален момент на разширението, но тогава  не е имало нито взрив, нито раждане на материя. Защото тя е вечна като Вселената. Очевидно Льометър е подвел физиците. Една погрешна стъпка в началото е довела до изминаване на дълъг път в областта на физичния нонсенс, откъдето връщането е болезнено.

Ускореното разширение налага скоростта на светлината да расте с времето. В противен случай в бъдеще Вселената трябва да се разширява със скорости, които значително я превишават. Растящата скорост на светлината говори за намаляване на оптичната плътност на средата на Вселената. Следователно всички теории, постулирали постоянна скорост на светлината (например теорията на относителността), автоматично стават недостоверни. Губят смисъл и тъй наречените планковски размери (играещи важна роля в теорията на Големия взрив), защото са изчислени на базата на настоящата скорост на светлината.

Растежът на Вселената не може да се припише на разширението на мнимото пространство, защото е съпроводено и с намаляване на оптичната плътност. Тъмната енергия е несериозно съчинение. Енергията  няма цвят и е синоним на работа, а изразът „тъмна работа" е от други жанрове. Причина за разширението може да е само разширение на среда с голяма начална плътност и е редно тя да бъде наречена ефир (или етер), за да се коригира една историческа несправедливост. Тук мястото не е достатъчно, за да анализираме внимателно строежа и свойствата на тази среда. 

ЕПИЛОГ

Моят език е остър и прям, защото обожавам нонсенса в поезията, но не мога да го търпя в науката. Извинявам се, ако съм засегнал някого незаслужено. Аз се прекланям пред труда и заслугите на хилядите физици експериментатори, които често с цената на живота си (например семейство Кюри) са разкривали тайните на природата. Но аз не мога да уважавам онези теоретици, които не са способни да разчитат посланията на природата и продължават да творят абсурдни хипотези, вярвайки на Бор, че колкото една теория е по-налудничава, толкова е по-адекватна...