Разчетоха ДНК на Йети

Снежният човек или Йети, както още е известно грамадното човекоподобно същество, е хибрид между човек и неустановен засега вид. Майка му е жена като майките на всички нас, а баща му - предшественик на човека, живял в Източна Европа.  Кръстосването е станало преди 13-15 хил. г.

Тази бомба хвърли американска зооложка, която твърди, че е разчела генома на Бигфут. 

Саскуоч, Мигои, Алмасти, Оранг-пендек... С най-различни имена народи от много краища на света назовават грамадно космато човекоподобно същество, което броди из горите на високите планини, но избягва срещите с хората. У нас, в Родопитe, го наричат Мечи човек и дори има песен за него. Освен легендите има свидетелства за поне 2 срещи, за които сме ви разказвали в Списание 8. В единия случай става дума за пряк контакт - съществото часове държи под обсада пастир заедно със стадото. При втория турист попада на току-що оставени следи в снега, снима ги и предоставя на д-р Светослав Славчев и сп. „Космос" (Още - в бр. 1, 2 и 5 от 2010 г.). 

илюстрация: Станимир Георгиев

„Снежното" семейство

Стотици са снимките, видеозаписите и отливките от стъпки на човекоподобното същество, събрани в Северна Америка, Хималаите, Кавказ, Сибир, Суматра. Досега обаче явлението Йети не е било обект на официално научно изследване, защото темата още не е призната за академична, а минава по-скоро за „градска легенда". Повечето учени се дистанцират от нея, понеже се опасяват, че може да навреди на репутацията им. В много редки случаи някой от академичните среди се осмелява да признае, че се занимава с нея.

Общественият интерес към Йети обаче е огромен и натискът към учените става все по-голям. От тях се очаква да отговорят на много въпроси, но два са най-важните, с които трябва да се започне: 

1. Има ли достатъчно убедителни доказателства за съществуването му? 

2. Какво представлява съществото? 

Много институции и частни изследователи твърдят, че притежават косми, нокти и тъкан от Йети, които могат да бъдат изследвани. Преди 4-5 г. бяха правени опити за ДНК анализи, но резултатите от тях не бяха еднозначни. От тогава до сега обаче технологиите се подобриха значително и ДНК анализът вече се смята за най-сигурния начин за идентифицирането на биологичен вид, за разграничаването му от други видове и за поместването му в еволюционното дърво.

От миналата година се зашумя за 2 нови проекта за ДНК анализ на проби от Йети. Единият е на Университета в Оксфорд, другият е частен.   Първият стана известен като „Проекта Сайкс", а вторият - като „Проекта Кетчъм". 

БОМБАСТИЧНО

Изглежда, между тях има силна конкуренция, съпроводена и с изтичане на информация - само 4 месеца след като Оксфорд обяви старта на своя проект, от другия съобщиха, че работят от 5 г. и вече имат резултат. А преди няма и 2 месеца ръководителката на частния проекта - американската зооложка  Мелба Кетчъм, хвърли бомба: геномът на Бигфут е разчетен, той е хибрид между човек и неизвестно засега човекоподобно същество.

Мелба Кетчъм е ветеринар с 27-годишна практика и специалист по животинска ДНК. Запазена марка на нейната лаборатория DnaDiagnostics са генетичните изследвания на коне, кучета, котки. Търсят я най-вече тези, които искат да се уверят, че домашният им любимец е чистокръвен. Кетчъм предлага и услугата „идентифициране на видове" - по ДНК само в един косъм определя дали е на мечка, елен, лос, маймуна. Търсена е и от криминалистите - когато има съмнения, че местопрестъплението е „замърсено" с животинска ДНК, я викат, за да я разграничи от човешката. Тя участва и в екипа генетици, описал генома на далечен общ прародител на коня, магарето, зебрата и антилопата. Има публикации за различни методики в ДНК анализа. Сред колегите си не е много известна... допреди месец и половина. 

На 13 февруари Мелба Кетчъм публикува резултатите от ДНК анализ на проби от  Саскуоч (или Бигфут, т.е. Голямата стъпка, както наричат Снежния човек в Северна Америка). Сред пробите освен косми има и тъкан, слюнка и прясна кръв. 

Всичко за резултатите, както и за другите научни изследвания четете само във водещата тема в априлския брой на Списание 8.