Подкрепете ни!




НаукаНина Станева / 12 април 2013

Разчетоха ДНК на Йети

Изследване доказа, че майка му е жена, а баща му - човекоподобно от Източна Европа

Снежният човек или Йети, както още е известно грамадното човекоподобно същество, е хибрид между човек и неустановен засега вид. Майка му е жена като майките на всички нас, а баща му - предшественик на човека, живял в Източна Европа.  Кръстосването е станало преди 13-15 хил. г.
Тази бомба хвърли американска зооложка, която твърди, че е разчела генома на Бигфут. 
Саскуоч, Мигои, Алмасти, Оранг-пендек... С най-различни имена народи от много краища на света назовават грамадно космато човекоподобно същество, което броди из горите на високите планини, но избягва срещите с хората. У нас, в Родопитe, го наричат Мечи човек и дори има песен за него. Освен легендите има свидетелства за поне 2 срещи, за които сме ви разказвали в Списание 8. В единия случай става дума за пряк контакт - съществото часове държи под обсада пастир заедно със стадото. При втория турист попада на току-що оставени следи в снега, снима ги и предоставя на д-р Светослав Славчев и сп. „Космос" (Още - в бр. 1, 2 и 5 от 2010 г.). 


илюстрация: Станимир Георгиев


„Снежното" семейство


Стотици са снимките, видеозаписите и отливките от стъпки на човекоподобното същество, събрани в Северна Америка, Хималаите, Кавказ, Сибир, Суматра. Досега обаче явлението Йети не е било обект на официално научно изследване, защото темата още не е призната за академична, а минава по-скоро за „градска легенда". Повечето учени се дистанцират от нея, понеже се опасяват, че може да навреди на репутацията им. В много редки случаи някой от академичните среди се осмелява да признае, че се занимава с нея.

Общественият интерес към Йети обаче е огромен и натискът към учените става все по-голям. От тях се очаква да отговорят на много въпроси, но два са най-важните, с които трябва да се започне: 
1. Има ли достатъчно убедителни доказателства за съществуването му? 
2. Какво представлява съществото? 
Много институции и частни изследователи твърдят, че притежават косми, нокти и тъкан от Йети, които могат да бъдат изследвани. Преди 4-5 г. бяха правени опити за ДНК анализи, но резултатите от тях не бяха еднозначни. От тогава до сега обаче технологиите се подобриха значително и ДНК анализът вече се смята за най-сигурния начин за идентифицирането на биологичен вид, за разграничаването му от други видове и за поместването му в еволюционното дърво.
От миналата година се зашумя за 2 нови проекта за ДНК анализ на проби от Йети. Единият е на Университета в Оксфорд, другият е частен.   Първият стана известен като „Проекта Сайкс", а вторият - като „Проекта Кетчъм". 

БОМБАСТИЧНО

Изглежда, между тях има силна конкуренция, съпроводена и с изтичане на информация - само 4 месеца след като Оксфорд обяви старта на своя проект, от другия съобщиха, че работят от 5 г. и вече имат резултат. А преди няма и 2 месеца ръководителката на частния проекта - американската зооложка  Мелба Кетчъм, хвърли бомба: геномът на Бигфут е разчетен, той е хибрид между човек и неизвестно засега човекоподобно същество.
Мелба Кетчъм е ветеринар с 27-годишна практика и специалист по животинска ДНК. Запазена марка на нейната лаборатория DnaDiagnostics са генетичните изследвания на коне, кучета, котки. Търсят я най-вече тези, които искат да се уверят, че домашният им любимец е чистокръвен. Кетчъм предлага и услугата „идентифициране на видове" - по ДНК само в един косъм определя дали е на мечка, елен, лос, маймуна. Търсена е и от криминалистите - когато има съмнения, че местопрестъплението е „замърсено" с животинска ДНК, я викат, за да я разграничи от човешката. Тя участва и в екипа генетици, описал генома на далечен общ прародител на коня, магарето, зебрата и антилопата. Има публикации за различни методики в ДНК анализа. Сред колегите си не е много известна... допреди месец и половина. 
На 13 февруари Мелба Кетчъм публикува резултатите от ДНК анализ на проби от  Саскуоч (или Бигфут, т.е. Голямата стъпка, както наричат Снежния човек в Северна Америка). Сред пробите освен косми има и тъкан, слюнка и прясна кръв. 

Всичко за резултатите, както и за другите научни изследвания четете само във водещата тема в априлския брой на Списание 8.
Айнщайн: Колкото повече се занимавам с наука, толкова повече аз вярвам в Бога Наука

Айнщайн: Колкото повече се занимавам с наука, толкова повече аз вярвам в Бога

Макс Плант: Не съществува материя сама по себе си, тя произхожда и съществува само чрез една Сила

В най-старата известна галактика във Вселената има кислород Наука

В най-старата известна галактика във Вселената има кислород

Светлината, идеща оттам, достига до нашата слънчева система за над 13,4 милиарда години.

Шансът опасният астероид да удари Луната е 1 към 25 Наука

Шансът опасният астероид да удари Луната е 1 към 25

Напълно отпадна вероятността Земята да пострада пряко от 2024 YR4

Откриха биологичната основа на преживяванията, близки до смъртта Наука

Откриха биологичната основа на преживяванията, близки до смъртта

Усещанията извън тялото са свързани с повишени нива на допамина, серотонина и ендорфините, твърдят учените

При физическо изтощение мозъкът ни започва да се самоизяжда Наука

При физическо изтощение мозъкът ни започва да се самоизяжда

Какво е метаболитна миелинова пластичност?

Защо умните хора предпочитат самотата Наука

Защо умните хора предпочитат самотата

Те се чувстват по-добре в града и ако не се срещат много често с приятели…

Парализиран мъж се изправи след лечение със стволови клетки в Япония Наука

Парализиран мъж се изправи след лечение със стволови клетки в Япония

Трансплантираните клетки са от възрастен донор, но са препрограмирани да се държат като ембрионални

Австралиец e първият в света, изписан от болницата с титаново сърце Наука

Австралиец e първият в света, изписан от болницата с титаново сърце

Пациентът е и с рекорд за най-дълго оцелял с изкуствено сърце - над 100 дни

Четиримата от космическата станция благополучно се върнаха на Земята Наука

Четиримата от космическата станция благополучно се върнаха на Земята

Суни Уилямс с рекорд сред жените астронавти за най-дълго пребиваване в открития Космос

Флеминг открива пеницилина случайно през 1929 г. Наука

Флеминг открива пеницилина случайно през 1929 г.

9 години по-късно лекарството започва да се прилага в медицината

Европейците са били доста мургави до римско време Наука

Европейците са били доста мургави до римско време

Яденето на риба може да е било причината да останем с по-тъмна кожа за по-дълго време

Хипотеза: Магнитното поле е нестабилно и заради потънали континенти Наука

Хипотеза: Магнитното поле е нестабилно и заради потънали континенти

Структурите са на 3000 км дълбочина и не са резултат от големия сблъсък преди 4,5 млрд. г.

Учен се обрича на смърт от комар в името на науката Наука

Учен се обрича на смърт от комар в името на науката

Мнозина са пожертвали живота си, за да се докаже връзката между маларията и нейния приносител

Върнаха към живот замръзнал преди 46 000 години червей Наука

Върнаха към живот замръзнал преди 46 000 години червей

Природата пази видовете си и им дава възможност да оцеляват в хилядолетни ледове и в горещи пясъци