Лук с бира - лек срещу смъртта

ДРЕВНИТЕ

МЕДИЦИНСКИ

СИСТЕМИ

Поредица на

д-р Славян Стоилов

Медицинското знание се включва в най-устойчивите и консервативни пластове на една цивилизация. Медицински практики, терминология и теория, заедно със сексуалните практики, са най-древните отгласи от паметта на човечеството. Династиите, езиците, етносите се редуват, но уменията на лекарите остават. В същото време традиционните медицински системи не си приличат. В поредица от няколко статии д-р Славян Стоилов ще ви представи традиционните медицински системи на някои от древните цивилизации и култури. Започваме с медицината на Древен Египет - толкова завладяваща, далечна и непозната, че д-р Стоилов посвещава цяло десетилетие на изучаването й. Проучванията му са събрани в двутомното издание „Медицината на Древен Египет". 

Материалът е публикуван в брой 8/2011 на Списание 8.

Лечебни практики в Древен Египет

Какво знаехме доскоро в Източна Европа за древноегипетската медицина? На нея беше посветен „цял абзац" в учебниците по история на медицината. Парадоксално въпреки огромното количество доказателствен материал първата монография по темата се появява едва през 1952 г. с трудовете на Гюстав Льофебр. Би било наивно да смятаме, че една държава, просъществувала повече от 3 хиляди години, не е разполагала с добре разработена и организирана медицинска и здравоохранителна система. Диодор е категоричен: „Начинът на живот на египтяните е уреден не от някакъв законодател, а от най-добрия лекар" (Диодор, І, 70, 8). 

Уникалното за тази култура – огромният брой мумифицирани тела, ни дава възможност със съвременните неинвазивни методи на медицината и ДНК анализи да проследим цели патологични вериги и дори палеосъдебномедицински възстановки с давност няколко хиляди години, без да разрушаваме самите тела. Ако включим и 

едни от най-древните свидетелства на писмената история

на човечеството с предложените

над 1200 рецепти,

диагностични, хирургични и гинекологични описания, картината става изключително ярка. Най-старият папирус е от Илахун (Лахун). Поради грешка в изписването е наречен Кахун и носи дата от 29-а година от царуването на Аменемхе ІІІ (ок. 1825 г. пр.Хр., ХІІ династия). Запазени са и преписи на по-стари документи. На някои от тях съвестно е отбелязано „кем сен" – „намерено повредено".

Имената на болестите са записани с червено мастило, за първи път в писмената история на човечеството се въвеждат и звездички, за да се вкарат пояснения в текста. Още от онази дълбока древност са описанията на сърдечния ритъм „деб деб",  на мигрената – „гес теп" или „половин глава", която още от времето на Хипократовата медицина си носи все същото име („семикрания"). От Египет идват прекрасните описания на клиничната картина при тетанус, техниката на палпация (опипване), перкусия (почукване с пръсти) и аускултация (преслушване). Още от тогава се въвеждат фармацевтичните препоръки „стрий", „свари" или „прецеди", описани са последствията от ухапванията на всички видове змии в района. Какво да кажем за лекарствените съставки, сред които пчелният мед е на второ място по употреба след водата, последван веднага от бирата!

Дори самите йероглифи ни дават огромно количество информация – таблицата на Гардинер съдържа 63 различни части на човешкото тяло, които изобразяват външни анатомични структури.

Знаците, които

представляват вътрешните

органи на човека,

са структури от бозайници. Матката, или „мут ремеч", буквално означава „майка на човечеството", а новороденото е „сухет", т.е. „яйце".

В папируса „Еберс", се докосваме до най-дълбоките пластове на древноегипетското медицинско знание. В частта „Начало на тайната книга на лекаря, познание за движението на сърцето и за самото сърце" се казва: „Съществуват мету, които отиват от него (сърцето) до всеки крайник. Що се отнася до тях (мету), всеки лекар, всеки жрец на Сехмет или всеки магьосник ще ги усети, когато постави пръста си върху главата, върху тила, върху китките, върху мястото на сърцето, върху ръцете и краката. Той усеща сърцето навсякъде, защото неговите (на сърцето) мету достигат до всички крайници и то (сърцето) говори от мету на всеки крайник... Колкото до човека, в него има 22 мету, които достигат до неговото сърце. Те са тези, които се разпростират до всичките му крайници." Мету е множествено число на „мет", дума, която няма точен еквивалент в съвременните езици. 

„Метут" означава едновременно „сперма" и „отрова". В текстовете се твърди, че това са кухи структури, които притежават отвори – „устни", които се отварят, за да приемат болест и медикаменти или за да изхвърлят зловредната субстанция. Тяхното значение се подчертавало дори в ежедневното общуване между хората с общоприетото древноегипетско пожелание „дано неговите мету  да бъдат спокойни" и в поздрави като „нека твоите мету бъдат непокътнати". (След дълги дискусии с доц. Сергей Игнатов решихме да не прилагаме дословен превод на тези структури. Всеки термин би ни въвел директно в други традиции, които са отражение на различни принципи и възприятия за света.)

Системата на мету е жизненонеобходима както за нормалното функциониране на тялото, така е и вход и мрежа за разпространение на болестта, и съответно за нейното напускане или прогонване чрез екскретите – изпражнения, урина, повръщане, сълзи, носни секрети. Най-важната причина за нарушаване функцията на мету е субстанцията уехеду. Обикновено уехеду се развивал в изпражненията, но можел да се появи и в отворена рана. И двата първоизточника можело да бъдат активирани от магия, болест или травма. Какъвто и да бил начинът на възникване и разпространение, след навлизането му в кръвта с посредничеството на мету уехеду се трансформирал в гной и след настаняването му в прицелния орган (напр. зъбите) в последния започвало загниването. Накрая гнойта съсирвала кръвта. Древните египтяни 

използвали термина „кръвояд",  

за да опишат способностите на уехеду. Процесите на загниване, причинени от патологичния принцип уехеду, египетските лекари („суну" или „за тези, които страдат") лекували основно чрез принципа на очистване и незадържане. Именно този принцип е крайъгълният камък не само на египетската медицина, но е характерен и за цялата индоевропейска медицинска система. Както пише Херодот: 

„Всеки месец в три последователни дни те се очистват в името на своето здраве с вещества, които предизвикват повръщане, и с клизми с убеждението, че болестите идват от храната, която яде човек." Древноегипетската дума за лекарство „пехерет" включва 

йероглифите за хапче и за черва

Цял раздел от папируса „Еберс" започва по следния начин: „Лекарство за прочистване на тялото и за прогонване на изпражненията от тялото на човек" или „друго лекарство за прогонване на болните изпражнения от тялото на човек". Една от стотиците, достигнали до нас древноегипетски рецепти, предлага:

„Лук ½ смеси в пяна от бира. Това е възхитително лекарство срещу смъртта." В Северна България тази смес все още се използва срещу простуда, а в някои барове на Западна Европа се предлага като „животоспасяващо средство".

Сериозното проникване в такива древни пластове на човешкото знание може да даде отговор на много въпроси. Например и до ден днешен съществуват 

спорове относно расовата принадлежност на древните египтяни, 

но древноегипетската медицинска система по своите принципи, методи и четириелементното космическо проектиране на света е индоевропейска, т.е. арийска, и се доближава до по-древните пластове на Близкия изток. За това говори характерното за индоевропейската медицинска система превръщане на поетите медикаменти във вътрешни амулети и очистването като принцип на лечение. И тъй като древноегипетската магия не е имала нищо общо с нашето разбиране за това понятие, а е била начин на разбиране на човека в неговия свят около Реката, то древноегипетската медицина не е била окултна в съвременния смисъл на думата, а напълно практична, изчистена от мистика и приложима за света на долината, с перфектно разработени лекарствени и хирургични техники. Точно в този смисъл древноегипетският лекар е бил и магьосник, и жрец, а болестта при правилен подход е била проектирана ни повече, ни по-малко в първичната битка между боговете Хор и Сет, където нейното поражение е било неминуемо.

Давали слабителни при диария,  наричали зениците „бялото на очите"

Как да разберем медицинската система на хора, чиито седмици били по 10 дни, измервали вековете не в столетия, а на 144 години, ориентирали календара си не по Слънцето, а по звездата Сопде, т.е. Сириус, и  наричали черното бяло? И то в буквалния смисъл на думата, защото египтяните наричали зеницата „бялото на очите". За да ги разберем, трябва да се опитаме да видим тяхната гледна точка. За тях думата „цвят" означавала и „същество". Цветът бил израз на присъщо на определения обект качество. Например бялото символизирало неземната сила, свещените неща. Зелените сенки за очи от малахит не служели само за предпазване на зениците от слънцето. Зеленият малахит означавал също „радост". Древноегипетското пожелание „да вършиш зелени неща" означава в превод „да правиш добрини". Пирамидите, които свързваме с мисълта за смъртта, всъщност са били израз на неистовия стремеж на древните към живота. А скарабеят, който сега мнозина носят като амулет за щастие, всъщност е бил символ на смъртта. Убеждаваме се колко повърхностно и превратно могат да се приемат нещата! Типичен пример за още едно неразбирателство е тълкуването от страна на елините на образа на бог Тот. Те достигнали до заключението, че тъй като бил изобразяван с главата на ибис, то вероятно именно тази птица ще да е научила египтяните да правят клизми. Защото птицата по всяка вероятност използвала здравия си закривен клюн за промиване на задните си части. Едва след като избегнем такива „дребни" недоразумения, ще разберем някои необясними до този момент лекарствени принципи и предписания, като находките от одрани мишки в стомасите на деца (нещо, което се използва в европейската медицина до средата на XVIII век) или използването на слабителни при диария. „Египтяните са различни от другите народи... Те се облекчават вътре в домовете си, а се хранят на улицата" (Херодот, ІІ, 35-7).