Извика победоносно: „Булгар! Булгаар!" - и още по-силно се удари в гърдите.
Автор на гръмогласната хвалба е незабравимият Бай Ганьо, разбира се. Този път обаче ще ви разкажем за един друг, много по-странен и необясним за науката „болгар".
За загадъчен надпис с такова съдържание до образа на конник върху едни от най-старите плочки икони в света. Може би става дума за разказ за българските военни подвизи близо до днешните ни земи много преди времето на хан Аспарух. За друга от тези плочки, разказваща, че ранните християни превърнали в светец Ахил – героя от Троянската война, и нещо повече – може би той е бил... българин?!
За едни прекрасни плочки, които освен че си струва да станат по-популярни, буквално могат да пренапишат историята...
Светците Христофор и Георги са изобразени заедно, като първият има бича глава. Св. Георги пък виждаме по различен от познатия ни начин, характерният змей тук е издължена змия.
Братовчеди
на иконите
Плочки с 20 различни сюжета, намерени
край град Виница, показват уникални
по рода си изображения на светци
Платото на големия хълм се извисява над пръсналото се по околната долина приветливо македонско градче. Виница има около 10 000 жители и, както говори името є, е известна със сладостните продукти на местното грозде. Легендите, изумяващи японците, разказват, че това е единственото място на света, където хоросанът се забърква не с вода, а с вино, за да е по-здрав. Тук-таме се виждат и въпросните лозя, а навсякъде в далечината като многобройни почетни стражи са се пръснали ниските тополи, характерни за тукашния пейзаж.
Нямаме обаче време да се наслаждаваме на красивата гледка, защото важното нещо не е далеч, а точно пред нас – буквално в краката ни. Само преди месец познатият на читателите от темата за българските символи (брой 5/2013 г.) историк Александър Мошев ни е разказал какво ни очаква тук и успешно е пробудил интереса ни. И той е с нас, за да види за първи път със собствените си очи това, което ще ви представим.
Високите по 40-50 сантиметра, тук-таме и цели метри, стени ясно рисуват формата на някогашното селище, видимо построено по римски образец. Сградите са толкова ясно очертани, че не е никакъв проблем да си представите вида на доста големия град, особено ако се качите на поставената за целта вишка. Да стигне до върха на люшкащата се от силния вятър стоманена конструкция, смелост има само фотографът ни, изпълнявайки дълга си да ви представи най-добрия образ.
В местността Виничко кале животът не стихвал дълги векове – като се почне от дълбоката древност и се стигне до Късното средновековие. Най-голям разцвет обаче царял именно през важните за нас V и VI век. За съжаление, не знаем как се е казвал този римски град, защото липсват категорични доказателства, макар че най-вероятните му названия са Хармония и Келемидин.
Виждат се останките от двете църкви, едната от които е много голяма и спокойно може да е била дори и седалище на епископ. Открити са следи от 11 кули – кръгли, квадратни и дори с пентагонална форма. Много от сградите са луксозни, далеч надхвърлят типичния войнишки бит. А малко вляво от голямата базилика е мястото, депото, където са намерени най-много от прочутите винички теракотени икони. Точно тези, които привлякоха вниманието ни и ни доведоха тук.
Какво видяхме във Виница, с какво са впечатляващи иконите, защо на една от тях пише многозначителното „bolgar" и как това се свърза с хипотезата, че мирмидонците на Ахил всъщност са българи - четете само в Януарския брой на Списание 8 с гледните точки на водещи специалисти по темата.