Компостирането е въплътената ни любов и загриженост към майката Земя. Според Евростат българите „създават" 370 кг боклук годишно и изпращат 94% на сметището. Компостират се едва 3%. Мнозина робуват на схващането: „Изнеса ли боклука на тротоара, той става собственост на кмета. Плащам данъци, общината да му мисли."
Така работят и общините - кметовете наемат фирми с камиони и те просто отнасят боклука. На сметището. Отпадъците, събрани в обща кофа, е много трудно и скъпо да се разделят. Има села, в които хората са принудени да живеят близо до сметище, там, където се събира чуждият боклук. Това е несправедливо, особено след като знаем, че 40% от него са годни за компостиране. Достатъчно е биоотпадъкът да се отдели навреме.
Моята история започна от срещата ми с Мат, приятел от Швеция. „Анна, компостирането у дома трябва да е лесно, чисто и да не мирише - само тогава хората ще го правят и няма да им тежи."
Приех думите му за истина и се сдобих с компостер JK400 на шведската фирма Joraform. В него събирам всички кухненски и градински отпадъци, добавям 2-3 лопатки дървесен прах (за да попие влагата), завъртам 3-4 пъти и това е. В момента компостерът е пълен, тежи около 200 кг и въпреки това нямам проблеми да го въртя. След 3 месеца получих узрял компост.
Д-р Цветанка Илчева има същия модел и наскоро ми каза: „Откакто имам компостер, забелязах колко много храна изхвърляме, колко много опаковки, кутии и бутилки ползваме. Сега органичните отпадъци отиват в компостера, всичко останало е чисто и разделено и не мога да го хвърля в кофата".
Васил Василев изпробва друг от моделите на Joraform - JK270. „Не вярвах, но се получи!", бяха неговите думи. „Зареждам хранителни отпадъци, окосена трева, листна маса от двора - температурата през цялото време е около 50оС, процесът е стабилен и бърз - без червеи, плесени и миризми! Компостерът се вписва идеално в моята градина, всеки ден има ново място за биоотпадък, защото материалът вътре за 2-3 дена губи част от обема си. Този компостер ви кара да привикнете към едно ново разбиране за „боклука" - просто спирате да го наричате така. От органичните отпадъци, които в една градина никак не са малко, произвеждам естествен тор, нещо, за което другите хора трябва да плащат."
Ние, българите, живеем на тази територия от стотици години, доказвали сме много пъти, че обичаме земята си, но в днешно време сме забравили как да й го покажем. Аз не изпращам боклука си на сметище, не желая той да трови земята ни - затова компостирам у дома. Защо не опитате и вие?
За повече информация: www.compostingqueen.com