Там, където си в постоянна будна медитация

Островът на Боговете 

В продължение на година и половина мисълта за пътуване до остров Бали не излизаше от съзнанието ми. През цялото време четях за мястото, гледах снимки, филми – всичко, свързано с острова. Минаваха месеци, в които Бали се превърна във фикс идея. Цялото ми същество знаеше, че трябва да отида… а усещането беше, сякаш съм живяла там преди, в минал живот.

Тази гледка в Бали е обичайна - местните пренасят стока върху главите си

Доверих се на Вселената и просто оставих потока й да ме отведе там тогава, когато съзнанието ми е готово за това. И така, през ноември 2016 г. моментът настъпи. Заедно с още 17 души, дотогава просто непознати за мен, които после се превърнаха в повече от приятели, се отправихме към пътешествието. 15-часов полет, прекачване в Куала Лумпур, докато накрая стигнахме крайната дестинация и кацнахме в Бали. Още със слизането от самолета се усещаше влажният климат на тропическия остров. Бяхме посрещнати от нашия гид Маде и дъщеря му Кадекс. Двамата окичиха на вратовете ни ръчно направени гердани от франджипани – свещените цветя на Бали.

Най-важният селскостопански отрасъл в Бали е земеделието, най-вече се отглежда ориз

Самият остров е разположен на 8 градуса южно от екватора, в сърцето на Индонезийския архипелаг – най-големия на планетата, състоящ се от около 17 500 острова. Образува верига заедно с остров Ява на запад и Ломбок на изток. Бали, на фона на ислямска Индонезия, се откроява със своите етнос, култура и религия. Населението е близо 3 милиона души, 93% от тях са индуисти, а останалата част - мюсюлмани. Заради богатата си история, култура и изкуства – танци, скулптура и живопис, красивите плажове, природата и тропическия климат, Бали е смятан за едно от най-красивите места в света. Наричан е още „Островът на хилядата храма" или „Островът на Боговете".  

Танах Лот 

Храмът Танах Лот е една от най-значимите забележителности. Разположен е в югозападното крайбрежие на острова. Древният индуистки храм е построен на върха на оголена скала, издигаща се близо до брега. Затова е наречен Танах Лот, което означава „земя в средата на океана". 

Според легендата за храма първосвещеникът Данг Хианг Нирарта от царството Маджапахид в Източна Ява пристига в Бали през 1489 г., за да разпространява индуизма. Достигайки красивата местност, той създава култ към бога на морето. Нирарта започва да проповядва своите учения на местните, но се сблъсква с неодобрението на вожда на селото и скоро е прогонен. Нирарта обаче не се отказва. Той премества във водата огромната скала, която използва за медитация, а в основата й се появяват множество змии – пазителите на святото място. Вождът признава могъщите сили на Нирарта и обещава своята вярност. Оттогава в продължение на векове в основите на Танах Лот се разбиват огромни вълни. Храмът е достъпен за посещение единствено когато отливът разкрие скалната пътека към входа му.

 

Тогава посетителите имат възможност да стигнат до основата. Там се намира естественият източник на светена вода за всички храмове в района. На входа свещениците благославят посетителите, като ги даряват с цветя и ориз, гостите могат да отпият глътки от свещената вода.

Храмът Майка 

Мястото, което мечтаех да посетя, беше така нареченият Храм Майка, смятан за едно най-святите места на острова.

Представлява комплекс от храмове в село Бесаки върху склоновете на планината Агунг. Комплексът се състои от 23 малки храма, които са построени близо един до друг в продължение на повече от километър. Храмът обаче има три основни части, посветени на основните проявления на Върховния Бог - Брама, Вишну и Шива, още наричани „Тримурти". Така те въплъщават трите различни форми на живота – творение, запазване и разрушение. Брахма представлява съзидателното начало – творец на живота, Вишну е съхраняващото – съхраняващ живота, а Шива е едновременно и рушително, и възобновяващо начало – унищожителят на живота. 

Нашата група успя да присъства на церемония в храма на бог Вишну. Ритуалът бе воден от местен монах, а всеки от нас получи специално приготвени чананги, които поднесохме като дар на Бога.

Вулканът Батур  

Едно от най-вълнуващите преживявания, които Бали може да поднесе на своите гости, е изкачването на действащия вулкан Батур. Последното му изригване е било през 2000 г.,издига се на височина от 1717 м и има четири кратера, както и езеро.

Нашето приключение започна по тъмно – тръгнахме в 3 ч през нощта. Петима усмихнати местни жители бяха нашите гидове. Раздадоха ни по един фенер и започнахме с бодра крачка да се изкачваме. На пръв поглед изглеждаше лесно и наподобяваше родните български върхове. Всеки от групата се движеше със свое темпо. Маршрута преминахме за два часа и половина, а на върха ни очакваше невероятна гледка – изгревът на слънцето.

По време на изкачването гидовете ни разказаха, че вулканът е известен с местен  ритуал – веднъж на всеки 100 години балийците хвърлят в горещата лава по един представител от всеки животински вид. Прието е, че това животно е избрано, за да се прероди като човек в следващия си живот.

На върха живеят десетки маймуни, които спокойно се разхождат между туристите. Качват се върху главите им и се превръщат в любвеобилни животни, стига да споделиш с тях ядките или газираната си напитка.   

Мечтайте безгранично. Обичайте безусловно. Рискувайте по-често. Пътувайте повече. Вярвайте винаги. 

Местните балийци са винаги усмихнати. Говорят, че този живот е просто преходен, а истинският идва, след като душата напусне това телесно тяло. Основният принцип в балийската индуистка вяра е, че съществува космически ред, познат като дхарма. Има и противостояща сила - адхарма, която разрушава реда. Индуистите търсят баланс между двете сили и вярват, че това ще ги освободи от непрестанния кръговрат на прераждането. Именно затова едни от най-важните церемонии за тях са тези след смъртта на човек. Те обаче са изключително скъпи. Така почти през целия си живот индуистите работят, за да спестят средства за церемонията по собствената си кремация. Живеят бедно. А повече не им е и нужно. Благодарни са всеки ден на боговете си за това, което имат. 

Вечерта преди отпътуването не мога да заспя. А и не искам. Отивам до бара на хотела, поръчвам си чаша бяло вино и сядам сама на една от беседките около басейна. Стоя така около час и мислено превъртам отново и отново времето, прекарано там. Спомням си хората, с които се запознах и животът, който водят. И някъде там, между размислите, идва момчето от рецепцията. Казва се Арим, на 22 години. Пита ме дали съм добре и в същото време сяда до мен. Разпитвам го за религията им и той започва да разказва. Живее на около половин час от хотела. 

Започва работа в 6 сутринта, приключва около полунощ. Тъй като живее далеч, остава да спи в мазето на магазин, който се намира близо.  На пода. Върху постлана кърпа. Слушайки това, очите ми се пълнят със сълзи и тръгват по лицето ми. Поглеждам неговото, а там има широка усмивка. И продължава: „Ние не сме като вас. Не се храним в ресторанти, не си купуваме често нови дрехи. Ние живеем тук и сега. Понякога се храним на пода. Пред къщата. Седим на цимента. И сме благодарни просто за това, че сме тук. Това ни стига." Думите му сякаш се бродират с тънък конец върху душата ми. Белязват я. Там и тогава. Завинаги.

За мен Бали не е просто остров. Бали не е в плажовете, високите палми, ярките цветове и целогодишното лято. Бали е въздух. Вдишване. Мястото, където подреждаш всички парченца от душата си. И осъзнаваш, че принадлежиш там, където се чувстваш свободен и пълен. Мечтите не се сбъдват сами. Ние ги случваме с цялата вяра и искрената благодарност, които имаме в сърцето си.