ЛюбопитноРумяна Николова, Николай Генов / 9 декември 2011

Кондор, устремен към слънцето

Мачу Пикчу - южноамериканската Стара планина, магнетичният дом на могъщите инки

Повечето хора свързват инките със загадъчния Мачу Пикчу, а не толкова със столицата на някогашната славна империя - Куско. Причината – човешкото влечение към тайните. Късното откриване на този комплекс на върховете над река Урубамба, невъзможността да се даде категоричен отговор кой, кога, как и защо го е строил и използвал, го забулват с привлекателния воал на загадъчното. Част от туристите тръгват по стария каменен път, който свързва Куско с намиращите се на 124 км северозападно останки от Мачу Пикчу. Нелекият стръмен маршрут се изминава за 4 дни. Тези, на които времето не достига, пътуват до градчето Агуас Калиентес в подножието на комплекса с влак.

Индианският Олимп

Валеше дъжд, когато в ранни зори заехме местата си в един от малките автобуси, които отвеждат посетителите до изумителния исторически паметник. Изкачихме се почти отвесно по тесните серпентини - направо в небето, затулено от мъгла и плътни облаци. Горе се присъединихме към десетки унили от дъжда и студа люде, увити в разноцветни дъждобрани, които се взираха с надежда в плътната облачна обвивка. Да имаха тази сила, погледите ни биха прогорили дупка, за да се види най-после загадъчният град на инките.

Но за това ни помогна вятърът. Щом прекрачихме входа, се изви вихър, който раздуха облаците. И откри великолепен и жадуван свят! Сякаш стояхме пред някакво мистично обиталище на богове високо в небето, своеобразен индиански Олимп. Мъглата добавяше доза тайнственост. А когато вятърът раздуха и нея, Мачу Пикчу блесна с цялата си могъща хубост.

Казват, че планинската верига наоколо наподобява лице на индианец, чиито очи гледат небето.

Дори в наше време местните поднасят дарове на бога на планината. Предполага се, че някога жертвоприношенията са били поставяни и при една енигматична скала в комплекса, издялана така, че имитира планинския силует. Вероятно е служела като олтар за почитането на апус – духовете на планината, водата и плодовитостта.

Стара планина

Носът на „индианското лице" е връх Уайна Пикчу („младата планина" на езика кечуа, основен в инкската империя, а сега - официален език на Перу, наред с испанския). Мачу Пикчу пък означава „стара планина". Между тези два върха инките са изградили своя впечатляващ каменен комплекс. Към челото на Уайна Пикчу бавно пъпли върволица от хора. Желаещите да тръгнат нагоре са много повече, отколкото може да поеме тясната пътека без риск от падане в пропастта, и затова пускат само определен брой. Както разбрахме по-късно, за да се класират успешно на стартовата точка, мераклиите бяха тръгнали още през нощта пеш от Агуас Калиентес.

Откъдето и да го погледнеш, Мачу Пикчу е внушителен, но мнозина искат да го видят именно от Уайна Пикчу. От високата площадка пред възстановената наблюдателница на някогашния пазач ние почти изживяхме онзи потрес, учестил пулса на Хайрам Бингам, който открива този град за света.

Останалата част от пътеписа - четете в Декемврийския брой на Списание 8.