Камъкът, който расте

Манастирът се намира само на десетина километра от столицата, вдясно на магистрала „Хемус", на малко възвишение сред гора. Невзрачната църквичка обаче крие едно смайващо явление, което за вярващите е равносилно на чудо, а за рационалната научна мисъл – на предизвикателство. Местните хора го наричат просто „камико".

Става дума за камък, който днес е висок над два метра, от утаечна ронлива скала, която според специалистите не се среща по тези земи. По него са издълбани четири реда кръстове, които показват, че е християнски символ. Намира се в самия олтар на храма, точно зад светия престол, и върши чудеса. Но не това е най-странното, а свидетелствата на хората, че расте с течение на времето. Възможно ли е това?

В един есенен следобед отиваме в манастира, за да видим с очите си необикновения камък. В притихналия двор ни посрещат кокошки и токачки. Скоро идва отец Антим. Той е родом от Северна България, но от 2001 г. е енорийски свещеник на Горни Богров. Малко по-късно се присъединява и баба Рилка Делева, мила и сладкодумна жена, която  помага в манастира близо 60 години и го познава както пръстите на ръката си. От мозайката на техните разкази сглобявам историята на святото място, на камъка и неговите чудеса.  

КАМЪКЪТ

Откъде се е взел? Отец Антим разказва, че според предание той е парче от скалите на Голгота, донесено от Ерусалим при Кръстоносните походи преди 7-8 века. Оставен е, за да се почита и да носи благодат на вярващите. Камъкът е проучван от геолози, които потвърждават, че е особен вид пясъчник и не е изключено да е от района на Ерусалим. Специалистите били учудени, че е силно наклонен напред, а не се е счупил, въпреки че е ронлив и крехък.

Отецът посочва, че край съседното село Яна също има подобен. Може да се допусне, че камъните са донесени едновременно и имат еднакъв произход. Другият също бележи оброчно място, посветено обаче на св. Никола. Разказва се, че някой го взел, за да го използва за градеж, но бил сурово наказан: починали децата му. Тогава се разкаял и върнал камъка на мястото му, където е и досега. Той обаче е висок само около метър. Ако двата камъка първоначално са били подобни, значи богровският е нараснал два пъти.
Скалите са обект на почит от най-дълбока древност. По наши земи около тях възникват светилища още по времето на траките. Камъкът е утвърден фолклорен символ, свързан със зачеването и раждането. Може да дарява рожби и сам да се превръща в дете. Засега обаче няма данни за други „живи камъни" – които растат като човеци.


Всичко останало за загадъчния камък и църквата, която го приютява, четете само в Януарския брой на Списание 8