На път - тук и времето си взема почивка...

Стоиш заключен, а духът ти се мята, иска да се издигне, направо да разкъса клетката, в която се намираш вече толкова време...

Леденик носи името си заради някогашния поминък на местните хора. Тъй като селото е само на 7 километра от Търново, тук някога хората откъртвали ледените блокове от Янтра и в специални стаи, наречени леденици, ги съхранявали до топлите дни. Обаче не за да си охлаждат коктейлите с ракия или да се любуват на леда както полковник Буендия в началото на великите „Сто години самота“, а с по-прозаичната цел да съхраняват продуктите от развала.
Чешити по мирковски. Наш водач в балканското село Мирково е актьорът Любен Чаталов.
„Чешит“ – от турски значи „вид“ или „сорт“, метафорично „странен човек, чудак“. Да, той е друга порода, от тези, които са на изчезване. Истински, прям, редуващ аристократичния тон с този на каруцар, ако ситуацията го изисква. Хулиган с патриархален морал (в хубавия смисъл на думата).
Планината на мъдрите - това са Източните Родопи за всеки, тръгнал по пътищата им с отворена душа. Християнин или езичник, мюсюлманин или атеист, отворил погледа си за пътеводната светлина, която ще ни понесе и към отвъдния друм...  До нас е малката дървена сграда, която повече от 5 столетия приютява вярващи мюсюлмани. Джамията на седемте девойки е толкова стара, колкото трудно би могъл човек да повярва за дървена сграда. Разбира се, покривът и минарето са нови, но изцяло дървеният корпус е от добрата стара 1438 г.

Софийската света гора

Мразовито е, жули леден ветрец, но ярките есенни листа греят и сякаш топлят. До София са 20-ина километра, а все едно сме в друг свят  на спокойствие и омиротворение, на непоклатимо вътрешно равновесие. Мъглицата поскоро се усеща, отколкото се вижда, а е достатъчна да погълне и най-слабия шум. Пълна тишина. Но във въздуха трепти емоция  такава, каквато само мeста с концентрирана духовност и драматична история  предизвикват. Такива са манастирите от Софийската Света гора.

За люти хайдути и смирени аскети

Разбоишкият манастир е от онези места, където няма да видиш тълпи от туристи. Няма нито красиво осветление, нито екскурзовод и щанд за картички. Дори стълбите не са оградени с предпазни перила. Няма откъде да си купиш кебапчета, ако в някой момент потърсиш типичната миризма, обвиваща всички популярни места за туризъм. Няма дори пейка, на която да седнеш... И слава Богу.

Бели спретнати къщурки

Великденските острови, далечна Африка, леденият Север... Интересно, екзотично, атрактивно е да четете изумителни факти и пътеписи за места, където не е стъпвал кракът ви, нито са ходили близките и приятелите. Нещо повече  малцина са щастливците, които изобщо ще ги посетят един ден. Съвсем различно е, ако става дума за някоя от доста по„баналните“, наши си, красоти. Кой не е ходил в Копривщица, Несебър, Рилския манастир. Или Арбанаси – една от най-посещаваните туристически цели в страната ни.

Стъпки в камъка

Само заклет хейтър в тъжен етап от живота си може да твърди, че чудесата не съществуват. Ясно е  такива има навсякъде и съвсем не се делят на малки и големи, няма нужда. Защото чудо е огромната стъпка в камъка край Старозагорските минерални бани, която според легендата е на Богородица. Но чудо могат да са и стъпките, следите, които оставя всеки един от нас по пясъка на ежедневието.

Царски покой

Боровец е добре познат курорт на всеки българин или гост, любител на зимните спортове. А пък туристът, наситил се на пистите и механите, решил да разгледа нещо поразлично в околността, със сигурност се е изправил пред не твърде богат избор. Определено не е сбъркал, ако се е спрял на двореца „Царска Бистрица“. Само на няколко километра от центъра на курорта той ви очаква с красивите си градини или спокойствието на зимния пейзаж, а ако имате късмет и отворени сетива – и с ретро аромата на старите истории, които крие.

Глухите камъни

Над 200 скални ниши, древен град, светилище, пещера утроба, средновековна църква и манастир крие уникалният тракийски комплекс.
Закътано в горите на Източните Родопи, тракийското светилище Глухите камъни е едно от изпълнените с мистерии места, останали от предците ни. Проучвано от археолозите вече 35 години, то постепенно разкрива тайните си. В него тракийската обредност и вяра са се преплели с християнството.

Любовното ложе на Слънцето и Земята

Единствената открита в света пещера утроба е в България, до с. Ненково в Източните Родопи. В светилището, където на 21 декември Слънцето опложда богинята майка, траките  са посрещали своята Нова година. С ритуални оргии, с любене и вино Земята се е връщала към живот.
Отправяме се на път към храма утроба, за да наблюдаваме мистичното оплождане на богинята майка от космическия слънчев фалос. Днес може да звучи леко налудничаво, но това свещенодействие е почитано ежегодно в продължение на 2500 години, от края на бронзовата епоха до покръстването. За древните траки благодарение на този любовен акт животът на Земята се възражда отново и отново по безспирния си кръговрат.

На края на пътя

Селищата са като хората. Живеят своя собствен живот в същия кръговрат, който ни води напред поколение след поколение. Раждат се там, където пътят на човека и природните условия се пресекат с нуждата и поминъка. Достигат зрелостта си. И умират. Умират не само когато и последният човек ги напусне, но и когато изгубят истинското си лице и се превърнат в роботизирания град, какъвто можете да видите на всеки континент . През последните десетилетия почти няма българско село, което да не е в тежка криза. Ако не загинали, стотици са изпаднали в кома. Обречени на гибел, когато и последните възрастни хора в тях извървят земния си път. И въпреки това всяко от тези села има лик, който все още може да се види, скрит под патината на времето. В следващите редове ще ви представим едно такова място - Тешово.

България в сърцето

Карлово – сърцето на България се вижда лесно на картата. Там, където долината, разделяща Стара планина от Средна гора, уютно приютява омайните розови полета. Където тракийските царе властвали с древна мъдрост. Където в радиус от броени километри са родени толкова много велики българи. Където всеки може да потърси своя поглед към героите от миналото, да намери за себе си примера на величието, да преоткрие имената, неслучайно издигнати на пиедестал.

Чарът на чарковете

Тиктак, тиктак... И като че ли всяко следващо е още побързо от предишното. Да, времето се ускорява – сякаш най-голямото, но и най-вярното клише, което ползваме всеки ден. Донякъде е заблуда, часовниците продължават неуморно и неумолимо да изтиктакват своя вечен ритъм. Илюзията ни рисуват до голяма степен технологиите, които неусетно, с всяка следваща година променят все повече всяка наша секунда. Да спрем и да ги погледаме тези секунди, само така можем да разберем подобре и самите себе си. А какво по-подходящо място от Националния политехнически музей на науката в София, показващ как науката е променяла и не спира да променя живота ни.

Блатни прелести

Някои думи просто не заслужават значението си, с което ги използваме в преносен смисъл. Блато например казваме на нещо грозно, мръсно, консервативно, което не може да бъде променено. Само на 40 километра от София, няма и на час път с кола, обаче се намира Драгоманското блато  точно обратното на това, което изброихме. Чисто, красиво и динамично. Можете да се насладите на една впечатляваща област, която вече приютява многобройни птици, доста от които редки за страната ни. Още по-изумително е как едва за няколко години блатото се преражда самo, за да стигне до нас във впечатляващия си днешен вид.

Остров в Родопите

Толкова много вода отвсякъде. Валяло, валяло и изтласквало какви ли не животни – мастодонти, коне, гризачи. Бягали с последен устрем, водени напред от инстинкта за оцеляване, само и само за да се спасят от задаващото се бедствие. А дъждът безпощадно плющял, чували се страховитите, смразяващи кръвта писъци на умиращи животни. Краят наближавал... Случката, за която става дума, не е от вчера или днес, а отпреди 5 милиона години. Но сякаш времето е повече от относително  не е трудно да си я представиш, застанал сред полето до ракитовското село Дорково.

Затишие пред пролет

Берковица – перлата на Северозапада, пази спомена за Вазов и Левски и търси своите бъдещи герои. На Северозапада всичко му е напук на логиката, поне такава, каквато я познаваме. Затова няма да започнем пътуването и разказа си с някого от колоритните берковски чешити, с първата от безбрежните легенди или сочните лафове. А с един площад, ъгловат и красив, както може да бъде само по тоя край. Дългият като за съвсем неголямото селище мраморен център на Берковица е сърцето на градчето, толкова широко, колкото и гостоприемството на местните хора, пак толкова пълно с изненади, истории и преживявания.

Светъл лъч в Черната гора

Приказка за вярата, която може да отведе един брокер от Уолстрийт в Гигинския манастир. Това място е било концлагер, пионерски лагер, после дълго време обор. Кравите пасели по стръмния склон и след това се излежавали и наторявали помещенията в едва крепящата се сграда.
Още по-рано, през ХІ или ХІІ век, тук дошли първите монаси, вероятно ученици и последователи на Иван Рилски. През Второто българско царство манастирът процъфтявал, грижейки се за дарените му от царете и болярите имоти. Един от малкото манастири, останали в района след османското нашествие. Места на християнски дух, които крепели българите в най-тежките дни в историята, срещу поробителя и по-важното – срещу собствената безпаметност и бездуховност.

Живи легенди

Какви предания стоят зад имената на селата Горно Уйно, Ръждевица и Невестино?
В селата, през които минаваме, не срещаме  жива душа. Точно днес неслучайно са съвсем пусти, узнаваме от пост на граничната полиция. „Всичко живо е на „Кюстендилска пролет“, обясняват ни момчетата. Е, тя ще мине и без нас, решаваме, като виждаме табелата за Горно Уйно. Няма как да не отскочим до селото с толкова интригуващо име.

Тъжна романтика

Романтичното преживяване е нещо много лично, едва ли ще открием дестинация, която да е свързана с такива емоции за всички. Затова решихме да ви заведем не на място със „застинало“ щастие, а на такова, което пази легендата за една съдбовна любов, станала жертва на отмъстителен властник. За непречупена воля и вярност в любовта, за които една българска девойка плаща с живота си. Ще ви заведем на Извора на Белоногата. Мястото, вдъхновило Петко Р. Славейков за една от най-силните поеми в българската литература.

Спомен за титаните

Природата обича да ни предизвиква и изправя пред собствената ни незначителност. Понякога с внушителните размери и размаха на своите произведения, които далеч надхвърлят по замисъл и качество всичко, което можем да изградим ние – човеците. Защото човекът с бетонения си и стъклен кръгозор не гради пространство с атмосфера, каквото е крайбрежието, или гората, или пустинята... А понякога, в редки случаи, планетата успява да ни провокира, изненада и впечатли едновременно и с трите аргумента. Имаме удоволствието да ви представим именно такъв природен феномен – Побитите камъни...  Те са високи, красиви, внушителни. Стотици и хиляди изящни воини. Непобедими – с тях не са успели да се справят нито ерозията, нито безпардонните туристи.

Дзен по тракийски

Не е честно наистина. Доста дискриминационно – винаги нимфите, самодивите, русалките, хекубите с магическите си танци подлагат на съмнение мъжката вярност и здраво сърце. Да сте чували за обратното? Всъщност слава богу, като се замислим как биха могли да изглеждат мъжките нимфове, самодивове и русалове... Този път ще ви поведем към едно място, което е истински символ на женското и женственото, на омайното и финото, както издава и името му – светилището на нимфите и Афродита край хасковското село Каснаково.

Виталната кралица

Някога Витоша карала поетите да мечтаят. „Тъй загадъчна и нежна, като теменужен остров в лунносребърни вълни“ ни я описва Смирненски. А Яворов незабравимо определя мястото ни в полите й. Тя и днес е там, все още теменужен остров, към който обаче рядко вдигаме поглед, и ние, софиянци, си мислим, че познаваме като петте си пръста. А дали е така?

Последният жертвен огън

В Старосел откриха каменни питки, купол с формата на съвършен кръг и огнище. Археолозите предполагат, че траките сами разрушили храма на безсмъртните, за да скрият сакралното знание... Екипът на Списание 8 получи уникалния шанс пръв да заснеме култовите предмети в храма при Четиньова могила и чакащия реставрация купол, в чието съвършенство дори геодезистите не откриват и милиметър отклонение. И другите работни хипотези звучат повече от интригуващо – огромният ключов камък на купола е бил местен спрямо определени астрономически събития, поне една зала е скрита в недрата на импозантната могила.

Българският Стоунхендж

Каменни форми, подредени в два кръга, с олтарен камък в центъра. Светилище, обсерватория, силно енергийно място. Звучи познато, но не е в Англия, всъщност е Беглик таш.
На 4 км от курортния град Приморско се простира найголямото открито мегалитно светилище на Югоизточна Тракия – Беглик таш. Подредените в кръг каменни форми еднозначно напомнят на друг феномен на мегалитната култура – Стоунхендж. Приликата поражда твърде много въпроси, за да бъде случайна. Какво свързва тези две култови средища от древността?  

Светлините на Чернелка

В търсене на пътя между Долната и Горната земя по приказно красивия каньон на своенравната река.