Българските писмености - сътворител на материята

Когато говорим за езика на предците по българските земи, обикновено започваме със спора имали ли са траките писменост (каквато е и водещата тема в новия брой на Списание 8!). Но тук ще обосновем тезата защо България е родина на повече от три писмености по определението на Харолд Харман, като тръгнем по следата на историческа съдба, която е пряко свързана с нашия светоглед от най-древни времена. В Розетата от Плиска имаме код за разгадаване на древни знания, които могат да ни дадат отговори. 

Рамената на Розетата, които са 7, показват ясно за какво става дума. 7 са небесните тела, елементите и писменостите, пряко свързани с развитието на цивилизационния процес на Земята. Не случайно и върху двете страни на артефакта има рунически знаци, които пък са свързани с измерване на времето и с дуалната природа на нашия свят. Българският календар е ясен показател за хилядолетна традиция в древните науки като астрономия, астрология, математика, геометрия, алхимия, познаване на природните цикли и смяната на епохи. Създаването на градове и познанията в архитектурата също са част от пълния комплекс от свещени съзидателни науки. 

Защо смятам, че в цялата изследователска практика е имало и идея за целенасоченото развитие на писменостите, но според културната необходимост и териториалния обхват? Развитието е било пряко свързано и с календара, т.е. с представата на древните българи за връзката между различните нива на материалния и духовния светове и повтаряемостта на важните събития. На българска земя са открити и продължават да се откриват доказателства за тази теза. 

Древното знание освен наука е било и изкуство за посветени и надарени хора, които е било нужно да преминат всички степени на обучение и изпитания. Както виждаме в орфизма, максималният обхват на тази висша форма на съзнанието е седма степен. Идеята, че от пиктографска писмеността постепенно става фонетична, има основания, но не и в хронологически план. Би трябвало да осъзнаем кой и защо я развива. Без дълбокото мистично съдържание самопознанието не може да достигне до своя апогей.  

Сент-Ив д'Алведр през 1901 г. коментира, че първоезикът на „Божествената слава”, чиято азбука браманите наричат „Ватан” или „адамическа”, очевидно е принадлежал на първата човешка раса. Тя се основава на пет начални геометрични форми и символи, които предават информация освен чрез знаци - 22 на брой, и чрез звуци. Това описание всъщност е за глаголицата, която е по математически модел, означен чрез кръг, кръст и точка. НАСА открива, че буквите на глаголицата и движението на планетите от Слънчевата система са свързани със строга математическа и геометрична връзка. Всичко това ни навежда на мисълта, че в Розетата има и цялостен сътворителен текст, а не само отделен код. 

Всъщност глаголицата е свещеният език, който създава чрез формата, докато кирилицата - чрез звука. Д-р Светлозар Попов привежда интересен извор от Ал Масуди в полза на това, че кирилицата преди X век се смятала за необикновена и на нея са говорили жителите на Манкир – столицата на Балкара. „Кириали”, както се наричала писмеността, се смятала за „първосвещена”. 

От древните текстове на „протописменост” от Караново, Градешница, Ситово, Белинташ и др. отпреди минимум 6000 г. можем да заключим, че Балканите са не просто езикова лаборатория, но и тези, които са я „конструирали”, са имали ясна представа за значението на писмеността като еволюционен механизъм. Неслучайно 7 от нашите букви са едновременно и глаголи. Изговореното сакрално слово се нарича на старобългарски „глаголати” – говоря, или с други думи то е действено и създава първичния формат на материята. А диалектните форми„глаголец” и „глагоръц”- език на звънец, „глагор”- тембър, глас, ни предават връзката със звука на българската музика е съзидателна. Тази връзка е много важна, защото  първичният единен вавилонски език, преди разбъркването съдбата на народите, е бил съчетание от знаци, музикални символи и цветови маркери, съответстващи на духовни понятия. Орфическият език е съдържал и невми или първични означения на музикалните тонове. Те са били „миксирани” с магически символи и първичен запис на понятия, което прави много трудно разчитането. 

Класически пример е Ситовският надпис, чието четене би трябвало да започне отдясно наляво. За това говори един знак, подобен на змия, в началото на текста. Интересни са прочитите на Павел Серафимов и Александра Делова, които свързват текста с по-късни форми на българския. Според Никола Гигов Орфей чрез „Книга на мъртвите” разгадава кода на 78-те страници на Тот, които са били гравирани върху златни пластини с числа и букви. Всъщност, ако се изследва родословието на Орфей, то може да се проследи до Тот, който е вероятно негов дядо или друг близък роднина, доказателството виждаме загатнато в някои изображения в Египет. 

Затова не е чудно, че се смята за сътворител на писмеността, обединявайки йероглифи и финикийски букви. А по времето на аргонавтите Финикия се е смятала за край на Тракия. Орфей посочва пет неща като специални дарове от боговете и това са Словото, Любовта, Огънят, Музиката и Пшеницата. Всички те са пряко свързани с развитието на генома на човека. Именно затова за Орфей най-тайнствен е знакът „Е“, който се свързва с енергията. Музикалният маг е бил един от четиримата беси-хорити, посветен в тайната на отвъдния живот и балсамирането. Това навежда на мисълта, че е възможно да е от рода на бесите. Интересно е описанието на Херодот за бесите, което не само ги определя като непокорни високопланинци, но и като неразделно свързани с музикалните орфически традиции. Те празнували т.нар. карнеи, които по-късно се свързват с Аполон. Пеещите свещени химни жреци били наричани карни. За разчитане на точното значение ни помага съпоставката с една малко известна богиня, останала в паметта на северните славяни, която се нарича Карна. Тя оплита нишките на съдбата и времето в едно кълбо и отговаря за прераждането на душата. Така етимологично имаме потвърдена връзка на бесите с Египет и вярата в задгробния живот. Функцията на специалните жреци на съдбата е също така да съпроводят душата в отвъдното, за да не бъде повредена. Отглас от вярването виждаме при богомилите векове по-късно.

„Меду-Нечер“ или Нетер (Божието слово), чийто носител е Орфей, е със 7 лъча, пише в древните писания. Лъчовете са „седемте тона” на генетичната памет. Всяко слово крие своя мелодичен еквивалент. Думите божии, изсвирени на лира, флейта или арфа, добиват божествен музикален код. Тракиецът Орфей съчетава в едно пиктограми, музика и букви, което е именно този синкретичен език, който само висш дух може да управлява, като твори материалния свят. Тази свещена писменост не може да бъде употребявана разрушително. Това я прави с вътрешни защити срещу унищожението дори от времето. 

Езикът на боговете притежава необикновена сила и може да бъде разбран само от тях или от мъртвите според египетската митология.„Озирисовите правогласни” са онези души, които могат да използват силата на свещеното слово, като произнасят защитни формули в отвъдното. 

На всяка от 7-те степени отговаря отделна геометрична и пространствена фигура и определено число. Чрез пентатониката Орфей е надвил сирените и е спасил аргонавтите. И до днес казваме за ясновидството, че това е „шесто чувство”, което идва от хекзаметъра и пространствено разгръщане на числото 6, което обаче е пределът на човешкото познание. След него е седмицата, божественият достъп. Бог е 7 ноти, изпети от едно гърло в един и същи миг, твърди Орфей, засвидетелствано от Питагор. Платон казва, че змията се омагьосва със слово и ето защо някои древни текстове започват със змия.

Че и по-късно е имало разграничение между свещеното и обикновено слово, намираме в думите на Черноризец Храбър, който споменава за писмена, черти и резки. Едните са богосъдържателни текстове, другите се рисуват чрез врязване. Древните „писмена“ са били издълбани на дъсчици с покритие от восък, а след това чрез „сгъв“ дъсчиците са се затваряли, ритуално заключени навътре с печат, така че този, който е достоен и за когото са предназначени, да разчупи печата и да прочете написаното. Т.нар. чернатица, която включва и невми, или знаци за тонове, между символите, е останала в Ситово. Синът на библейския Яфет - Яван (близко до Иван) е бил водач на китийците, населявали Кипър, Македония и югозападна България. Те пишели със 100 букви, наречени в „Български библейски речник” чентум или кентум. Според „Новата италианска илюстрована енциклопедия” от 1972 г. на тази писменост пишели всички древни философи и мислители. 

Но нека да анализираме едно мое откритие на конкретен знак върху скално светилище в околностите на Шумен, открит през 2016 г. Идентичен намерих и в мегалитен комплекс в Блато, Кюстендилско, в потвърждение на горните съждения. Символът наподобява буквата Ж, но всъщност означава първичното съзидание на материята. Паралелно с това в по-късни епохи е марка на Богинята-майка. 

Знак от с. Блато, Кюстендилско

Прави впечатление, че подобно на други местности в страната, свързани с ритуали на древните ни предци, в началото на светилището има текст, който вероятно призовава поклонника да се смири и приведе в хармония своя вътрешен свят, за да бъде допуснат до свещеното пространство. Такива текстове, и то вероятно отпреди 6000-7000 г. пр.Хр., се намират на Белинташ (дължина около 70 см), Ситово, Шуменското плато в близост до Мадарския конник. Фактът, че срещаме рунически надписи и в по-късно време, докъм VII-VIII в., говори, че тази свещена писменост се е ползвала хилядолетия от един и същи народ по нашите земи. Най-поразително от всичко е, че на наша територия се намират в зародиш или в развитие основите на почти всички древни писмености, което е основание да твърдим, че тук е древната езикова сакрална лаборатория.

Знак от региона на Шумен

Текст близо до скални светилища, Мадара 

Текст в началото на светилище до с. Блато

Знаци в началото на светилище, Шуменско

Основният жертвен комплекс от светилището „Скумсале”, Стрелча, измерен от екипа на доц. Алексей Гоцев, е 52,70 м - дължина и 12 м ширина, като е разделен на два сектора – южен и северен. Същото разделение се забелязва и по протежение на целия масив от скални натрупвания. Многото фалоси в региона са насочени към долината, която се намира на юг - югоизток. Това показва един многозначителен факт, а именно: че във времето на създаване на мегалитите разграничението на света е било по линията не изток и запад, а север и юг, което отново ни връща към по-ранното датиране. 

Самите светилища на древните са имали специална функция. Те могат да „запаметяват” трайно звука на магичните слова. Особеното на сътворителните „каменни метафори” е, че творческото оплождане е показано като волеви акт, в който наравно с боговете участва и човекът. Това, което определено е откритие, е, че местата като светилища „Кулата”, „Скумсале” в региона на Стрелча са една от лабораториите за писменостите, които са „заченати” на наши земи. Тъй като преди около 100 000 млн. години се предполага, че местността е била под вода, много от камъните имат странни вдълбавания, които могат да се вземат за естествени образувания. Но всъщност при вглеждане се вижда, че има големи рунически знаци, които отбелязват определени монументи, и са сигурен знак за външна намеса. В основата на едно от съоръженията се забелязва символ близост до сътворителен комплекс, който е добре известен в глаголицата и означава буквата „Л”, а като понятие изразява Любов. Смятам, че това е първоосновата на тази буква, защото широката част е насочена нагоре и знакът е поставен в основата на яйцевиден монумент, с което се подчертава, че сътворението е само по себе си акт на божията любов. 

Рунически знак върху основния фалос на „Кулата”

Глаголически знак под каменно яйце от светилище „Кулата”

Региона са обитавали именно бесите, които са се смятали за специална жреческа каста сред траките с най-висша степен на посветеност и за които се знае, че са били писмени. Освен това имаме и ясна податка за съдържанието на замисъла в името на светилището „Скумсале”. Ако проследим етимологията, тя пряко се свързва с добре позната българска дума „кум”. В началните времена кумът е бил специфичен жрец, който освен редовните си сакрални задължения и опазване на общността, е имал за задача да свързва различните генетични линии. Думата „кум” е най-близкият сродник на брачната двойка, който я сродява. Но по времето на траките, а и преди това жрецът е женел царя първо за Богинята-майка символично, а след това за земната съпруга. Кум Ра или Кумран – значи жрец на Ра. Втората част на думата Скумсале – Сале, може да се изведе от три различни по съдържание думи. От една страна САА може да се преведе като влага или вода, ЛА като Земя. Има връзка и с музикалните тонове Си и Ла. Сале от друга страна на санскрит е огън. Потвърждение на горната теза за ролята на свещените думи като зачатие на писмеността намиране на още едно място. В началото на комплекса „Кулата”, показващ сътворението, има фалос със стълба, която отвежда до върха му. В основата й намираме интересни вкопани ниши. На пръв поглед те са от естествен произход. Но при вглеждане се забелязва оформяне и сериозна прилика с друго направление на писмеността – йероглифите, но тук те са триизмерни. Някои от тях наподобяват ембрион. Така в едно виждаме началото на поне три писмености, развити по-късно на други носители. Това е пряко свидетелство за начина на мислене на нашите предци като сътворци на материалния свят, извличащи енергия от огледалния – божествен свят, но чрез дейно Слово.

Йероглиф от фалос със стълба, водеща към небето, „Кулата”

Рунически знаци в комплекс „Скумсале”

Рунически знаци в комплекс „Скумсале”

За това, че всичко е построено с цел, можем да съдим и по други части на комплекса „Кулата”. Зад скулптурите на големия фалос, вулвата и трона-сърце се намира едно внушително съоръжение, пред което има долмен. В намирането на връзката между обектите ще се достигне и до правилните заключения в тази посока. Вижда се с просто око, че каменните изсичания едва ли са направени с малки метални или костени инструменти. Някои от ръбовете са идеално прави, а на други места се забелязва, че конструкциите са частично разрушен или допълнен градеж. 

Тракийските царе-жреци първи създават могилните насипи в кръг, които са праобраз на огнището и огъня на Слънцето. По-късно в могилите се съчетава вертикалният модел на света с неговата троичност и хоризонталният - с неговата четиричност. С други думи: с Кума се сътворява от Вода, Земя и Огън човешкото същество, като то е призовано от божествения си дом с помощта на Словото и Музиката. А материалният свят на телата придобива плът по същата божествена теорема. 

Монумент „Жреца” или „Близнаците”

Съчетанието едновременно на долмени, менхири и мегалити е уникално, защото е на един и същи терен. Цялата „иконография” има смислено обяснение в митологията. Според трансферираните от нашите предци по-ранни знания към елините т.нар. Диоскури (Διόσκουροι) са синове на Зевс пеласгийски, както го титулува Омир. Тракийското съответствие на Зевс е Зберсурдос или Збелсур, а неговите синове са божествените братя-близнаци.  От една страна е думата, символ на специален произход - Диос, от друга имаме много ясно послание, свързано с рода Дуло и това е знакът УР - Y в Збелсур. Двама братя-близнаци  Кастор (Κάστωρ) и Полидевк (Πολυδεύκης) в един от митологичните истории са деца на Леда и Тиндарей, а сестрите им са  хубавата Елена и Клитемнестра. Виждаме препратка и към друга божествена четворката – Изида, Озирис, Сет и Нефтида. 

Омир описва близнаците Диоскури като смъртни, докато други автори им приписват безсмъртие. Но тук интересен е третият вариант, при който Кастор е смъртен, а Полидевк - безсмъртен, тъй като се счита, че първият е син на Тиндарей, а вторият - на Зевс. Това напълно съответства на монумента „Жреца” или „Близнаците” от светилище „Кулата”, защото чрез скалната скулптура ясно се показва, че нашият свят е разграничен от този на боговете със стена. Тя не е непреодолима, но преминаването към безсмъртие става с наподобяване на божествените качества и използване на магическото сътворително слово. Преходът от божествения свят към материалния е творчески акт. 

Цялата космогония се потвърждава и от намерените каменни яйца в комплекса, защото според Луис Фарнел разпознаваем знак на Диоскурите е яйцевидната шапка „пилос” и две звезди над изображенията на гигантите. Полидевк, който се намира в Бостънския музей, държи в дясната си ръка яйцето, в което е зародишът на Елена. Историята за Диоскурите присъства и в генезиса на българите. Потвърждава го унгарският епос, който разказва за двама атланти, синове на гиганта Менрот, които се женят за жени от рода Дуло, като изминават голямо разстояние, за да ги намерят.

Друга митологична история, която пък се свързва с начина на измерване на времето при българите и връзката между календара и божественото слово, се отнася до Тот, който се намесва в една семейна разправия между Нут и РА. Тот скроил план как да помогне на бременната от Геб Нут, която предизвикала гнева на първия си съпруг РА. Ревнивият РА забранил да се роди потомък на Земята от Геб. Тот, за да помогне на Нут, играл на зарове с Луната и спечелил една седемнадесета част от светлината и прибавил 5 дни към 360-дневния календар. Народът, който почита и до днес т.нар. 5 „мръсни дни” около Коледа, е българският. В светилищата „Кулата” и „Скумсале” има доказателства, че някои от съоръженията са били използвани за календар или за измерване движението на звездите.

Какви са фактите, които потвърждават ранната атлантска теория за произхода на писмеността по нашите земи в зоната „Скумсале” и „Кулата”? На обратната страна на основния монумент на „Кулата” се намира малка пирамида, която е точно пред вкопан каменен олтар във формата на гигантски череп. Много интересно е, че пред малката пирамида има една трапецовидна форма, която оформя сакралното пространство на сътворението и чрез основните геометрични форми около главата на атланта.

Изсичането на „Жреца” или „Близнаците” в „Кулата” с два симетрични триъгълника показва същата двойнствена същност. Това е преходът в буквален смисъл между живата и неживата материя или по-скоро: материята на отвъдното. Пазителите от двете страни на на монумента са разделени от добре оформен гигантски удивителен знак, но обърнат наобратно. Двата клина - братя, са симетрични и почти на еднаква височина. Знакът, който наподобява нос, всъщност би могъл да бъде по-късният египетски йероглиф за жезъл, преведен по системата Gardiner. Това съответства и на обожествяването на мъжкия полов орган като сътворяващ живота. Но в същото време е наблегнато на дуалната природа на света и на херметическия принцип, че това, което е горе, има измеримост при сътворението и долу. Преходът е означен и от долмена пред монумента. Той е перпендикулярен на масивната скала на „Близнаците”, което отново маркира граничните пространства. 

Поради своя специфичен формат и характер сакралната писменост няма съвременното значение за комуникацията между различни индивиди или общности. Тя има смисъл като отграничаваща първичната материя от вторичната и като „глаголати” – магическият сътворител на Словото.