Светът в теб5 юни 2018

Преди да чуете, трябва да оглушеете

Трябва да отдадеш своето Аз на Не-Аза, своето Битие на Небитието и само тогава ще можеш да почиваш под крилете на Великата Птица...

Като стане равнодушен към външния свят, ученикът трябва да намери Повелителя на своите чувства, Твореца на мисълта, Този, който поражда илюзиите. Умът е великият убиец на Реалното. Ученикът трябва да надвие убиеца. Защото - когато собственият му образ стане за него така недействителен, както са недействителни за него всички образи на неговите съновидения, когато той престане да слуша множеството, тогава ще различи Единния, вътрешния звук, който убива външния. Тогава само - не по-рано - ще напусне той областта на лъжовното и ще встъпи в царството на истинното. Това пише в книгата „Гласът на безмълвието” Елена Блаватска, която в предговора си от 1889 г. твърди, че е черпила вдъхновението си за превод от мистичната Книга на Златните правила. Става дума не просто за дзен текст, а за поезия. Убедете се сами.

Преди душата да види, трябва да се постигне вътрешна хармония и телесните очи трябва да се закрият завинаги за всяка илюзия.

Преди душата да чуе, човекът трябва да стане еднакво глух както за гръмотевиците, така и за шептенията, както за виковете на ревящите слонове, така и за сребристото бръмчене на златната светулка.

Преди да може душата да разбира и да си спомня, тя трябва да се слее с Гласа на Безмълвието, тъй както с ума на ваятеля е бил слят образецът, по който е моделирана глината.

Защото тогава душата ще чуе и ще си спомни.

И тогава ще се обърне към вътрешния слух и ще рече:

Ако душата, къпеща се в слънчевото сияние на твоя живот, ти се усмихва, ако тя пее вътре в своята обвивка от плът и материя; ако тя ридае в своята крепост, съградена от илюзии; ако твоята душа се сили да скъса сребърната нишка, която я свързва с Учителя - знай, ученико, твоята душа е прах.

Ако разцъфтяващата твоя душа се вслушва в тревогите на този свят; ако тя откликва на гърмящия глас на Великата Илюзия; ако уплашена от горещите сълзи на страданието или оглушена от воплите на скръбта, тя отстъпи - подобно плашлива костенурка - под щита на своята личност, узнай: твоята душа е за своя безмълвен бог недостоен ковчег.

Когато, израснала, твоята душа излезе от сигурното си убежище и като се измъкне из ковчега, който я закрива, протегне своята сребърна нишка и се устреми напред; ако, съзнала своето отражение върху вълните на пространството, тя прошепне:"Това съм аз", узнай: твоята душа е уловена в паяжината на измамата.

Тази земя, ученико, е чертог на скръбта, където по пътя на тежките изпитания са заложени примки, за да заловят твоя Аз с измами, името на които е "Велика Ерес". Тази земя, о, ученико несведущ, е само печално преддверие, което води в сумрак, зад който се разстила долината на светлината - Светлината, която никакви бури не угасят, която гори без фитил и без елей.

Великият Закон казва: "За да познаеш мировия Все-Аз, ти трябва да познаеш своето собствено Аз, ти трябва да отдадеш своето Аз на Не-Аза, своето Битие на Небитието и само тогава ще можеш да почиваш под крилете на Великата Птица...

Възнеси се върху Птицата на Живота, ако искаш да го познаеш.

Пожертвай живота си ако искаш да живееш.

Предстои ти, о, мирни страннико, да преминеш три чертога до края на моного трудния Път. Три черога, о, победителю на Мара, водещи през трите състояния в четвъртото, а от там в седемте свята, в Световете на Вечния Покой.

Ако желаеш да узнаеш техните имена, слушай и запомняй.

Името на първия чертог е Неведение...Името на втория чертог е Познанието...Името на третия чертог е Мъдрост...

Мъдрият не се задържа в опасната обител на чувствените удоволствия.

Мъдрият не се вслушва в сладкозвучните гласове на илюзията.

Несътвореното живее в тебе, ученико, както живее то и в чертога на Мъдростта. Ако пожелаеш да го достигнеш и да съчетаеш двете светлини в едно, ти трябва да свалиш от себе си тъмните покрови на илюзията. Заглуши гласа на плътта, не позволявай на чувствения образ да застава между твоята светлина и светлината на Мъдростта, защото иначе те не ще могат да се слеят в една светлина. Когато видиш своето своето собствено незнание, бягай от чертога на Познанието. Опасна е неговата коварна красота и ти трябва да преминеш през него само за изпитание. Пази се - да не би душата ти, ослепена от примамливото му сияние, да забави своя ход и да попадне във властта на неговата призрачна светлина.

Из "Гласът на безмълвието"