Изпълняват се само желанията, от които не си зависим

Доколкото се превръщаме в роби на чувствата си, дотолкова се превръщаме и в роби на ситуацията и напълно започваме да зависим от нея. Вече не сме в състояние да я подчиним и да я управляваме, казва Лазарев. Единственото, на което сме способни, това са обида и омраза вътре в нас, които постепенно разяждат душата, съдбата и тялото ни. Ако воинът не е роб на чувствата си, в боя той контролира ситуацията подсъзнателно, при това не само нещата, които се случват пред него, но и отстрани и отзад. В някакви части or секундата той се движи по-такъв начин, че съумява да спаси живота си. Появява се възможността и чисто енергийно да потиска противника си и да реализира своите желания. Всъщност - реализира се това желание, от което не зависиш.

Първото и главно условие да не зависиш от своето желание, е да намериш друга опорна точка. По-рано хората така са правели. Унижена е любовта, желанието да се създаде семейство и хората започват да живеят чрез работата, кариерата, способностите. Но колкото по-напред се придвижваме, толкова повече всички наши желания се обобщават и ние започваме да забелязваме, че вътре в нас те са все още свързани и произтичат от човешката любов. В края на краищата, нашето бягство от чувствата ни води до задънена улица, и започваме да разбираме, че никакво пренасяне от едно желание към друго, не намалява зависимостта ни от чувствата и все по-силно се потапяме в човешкото. 

Според Лазарев трябва да се концентрираме,.не върху обидата, а върху съхраняването на добротата. Тогава обидата става повърхностна и бързо отминава, а ние получаваме много повече, когато в душата ни не е останала обида. Друга ситуация ни кара да съжаляваме за нещо загубено. А за нас най-главното е да запазим добротата. Оказва се, че колкото по-малко съжаляваме за загубеното, толкова по-лесно се сдобиваме с нещо ново и постепенно започваме да разбираме, че опората на добротата ни позволява да се отървем от зависимостта на всякаква емоция. Всички наши желания стават по-светли и по-чисти. И доколкото ние не зависим от тях, те се изпълняват много по- лесно.

Дълбинната силна доброта ни прави здрави и щастливи, 

казва авторът на „Диагностика на кармата”. Започваме да разбираме какво огромно щастие е да си добър. И ние смятаме, че в основата на това чувство лежи любовта към хората. 

Но ако изведнъж нашата любов е оскърбена и предадена? Тогава значи, че и нашата доброта ще загине. Някой предава своята доброта, презирайки и ненавиждайки другите. Друг пък се старае да съхрани добротата си към хората, но започва да се ненавижда и да се самоизмъчва. Това означава, че се извършва скрито предателство към добротата. А някой успява да запази душевната топлота, мекостта и добротата, дори когато е унижена неговата човешка любов. Тогава разбираме, че природата на добротата не е от човешки произход. Тя произтича от Божествената любов. Именно тогава се опитваме във всичко да видим проявление на Божественото и да концентрираме нашите чувства върху Божествените нива. Колкото и да се колебае човешкото, за нас главното щастие и главната цел се явяват съхраняването и увеличаването на Божествената любов и доброта.

Лазарев разказва за една случка с руски дисидент, който напуска завинаги Съветския съюз:

и започваме да контролираме ситуацията, както стратегически, така и за дадения момент. Запазващият вътрешната си доброта човек не се пречупва при първия опит, когато ситуацията като че ли не му позволява да постигне нещо. Колкото по-малко човек зависи от ситуацията, толкова повече опити прави да я промени, пише Сергей Николаевич.