Светът в теб15 юни 2018

Воинът на светлината никога не забравя да благодари

Той знае, че е свободен да избере каквото пожелае. Взема решенията си смело, независимо и – понякога - с известна доза лудост

Илюстрация: bankoboev.ru

Воинът знае, че целта не оправдава средствата, пише Паулу Коелю във "Воинът на светлината". Защото не съществуват цели; съществуват само средствата, казва световноизвестният писател. Животът го е донесъл от неизвестното, за да го отнесе отново в неизвестното. Всяка минута е забулена в тази вълнуваща тайна: воинът не знае откъде е дошъл, нито пък къде отива. Но той не е на този свят случайно. И затова изненадите го радват, непознатите пейзажи го очароват. Много често той се страхува, но за един воин това е нормално. Ако воинът мисли единствено за финала, няма да е в състояние да забележи поличбите по пътя. Ако се концентрира само върху един въпрос, ще пропусне много отговори, които са около него. Затова воинът е всеотдаен. Нека си припомним някои от характеристиките на воина на светлината и да се попитаме дали искаме да имаме някои от тях.

Воинът на светлината никога не забравя да благодари.
По време на битката ангелите са му помогнали, небесните сили са поставили всяко нещо на мястото му и са позволили той да даде най-доброто нещо от себе си.
Другарите му отбелязват: “Има голям късмет!” И наистина, понякога воинът успява да постигне много повече, отколкото му позволяват възможностите. Ето защо, при залез слънце той коленичи и благодари на всички свои небесни покровители.
Благодарността му обаче не се ограничава само с духовния свят; той никога не забравя приятелите си, защото тяхната кръв се е смесила с неговата на бойното поле.
Не е нужно някой да напомня на воина за помощта, която другите са му оказали; той сам се сеща за нея и разделя с тях наградата.
Всички пътища на света водят към сърцето на воина; той се гмурва без колебание в реката от страсти, която пресича целия му живот.
Воинът знае, че е свободен да избере каквото пожелае; той взема решенията си смело, независимо и – понякога - с известна доза лудост.
Приема своите страсти и ги изживява пълноценно. Знае, че не е нужно да подтиска стремежа си към нови завоевания; те са част от живота и доставят радост на всички, които участват в тях.
Той обаче никога не губи от поглед трайните неща и връзките, заздравени от времето.
Воинът умее да различава преходното от устойчивото.
Воинът на светлината не разчита само на собствените си сили; използва също така и енергията на противника си. В началото на битката той не разполага с нищо друго, освен с ентусиазма си и с ударите, които е усвоил, докато е тренирал; сражавайки се обаче, открива че ентусиазмът и тренировките не са достатъчни: нужен е опит.
И тогава той отваря сърцето си за Вселената и моли Бог да го вдъхнови, така че всеки удар на врага да се превърне за него в урок по защита.Другарите му отбелязват: ”Колко е суеверен! Излезе от битката, за да се моли. Бои се от ловкостта на противника.”
Воинът не отвръща на тези провокации. Знае, че без вдъхновение и опит никоя тренировка няма да даде резултат.
Воинът на светлината никога не си служи с измама, но умее да отвлича вниманието на противника си.
Колкото и да е напрегнат, той използва всички стратегически средства, за да постигне целта си. Когато усеща, че силите му се изчерпват, кара противника си да мисли, че не бърза. Когато трябва да нанесе удар по десния фланг, отвежда войските си на левия фланг. Ако иска да влезе в битка незабавно, преструва се, че му се спи и се приготвя за сън.
Другарите му отбелязват: “Вижте, ентусиазмът му се стопи!” Той обаче не обръща внимание на забележките, защото неговите другари не познават бойната му тактика.
Воинът на светлината знае какво иска. И не е нужно да обяснява.
Воинът на светлината се вглежда в очите на едно дете. Защото децата умеят да гледат на света без горчивина. Когато иска да разбере дали човекът до нега заслужава доверие, воинът се опитва да погледне на него през очите на дете.