Халил Джубран е сред най-удивителните явления на ХХ век – често подминаван от специалистите, той безусловно печели най-широка публика, а успехът му чупи всички рекорди, надхвърляйки граници, моди, вероизповедания и идеологии. За милионите свои читатели по света той се слива с Пророка, легендарен персонаж и романтичен образец за общодостъпна премъдрост, казва Робин Уотърфийлд. Днес избрахме да ви припомним няколко кехлибарени истини с отенъци на старо злато от сборника с проза „Пясък и пяна“ в превод на Мария Коева.
•Споменът е вид среща.
•Забравата е вид свобода.
•Човечеството е поток от светлина, който се лее от по-раншна вечност към нова вечност.
•Дали духовете - обитатели на етера не облажават човека за неговата болка?
•Господи, стори тъй, че да стана плячка на лъва, преди моя плячка да стане заекът.
•До зората не можеш да стигнеш отдругаде освен по пътя на нощта.
***
Моята къща ми каза:
-Не ме напускай, защото ме обитава твоето минало.
А пътят ми каза:
— Ела и ме следвай, защото аз съм твоето бъдеще.
И на къщата, и на пътя отвърнах тъй:
— Аз нямам ни минало, ни бъдеще. Остана ли тук, то е все едно да тръгна, макар и да стоя; а поема ли нататък, то е все едно да остана, макар и да тръгна. Любовта и смъртта единствени променят нещата.
***
Как бих загубил вяра в справедливостта на живота, щом сънищата на тези, които спят на пух, не са по-прекрасни от сънищата на онези, които спят на голата земя?
***
Седем пъти презрях душата си.
Първия път — когато я видях да се принизява, за да се издигне.
Втория път — когато я видях да куца пред сакат.
Третия път — когато й бе дадено да избере между трудността и леснината, а тя избра втората.
Четвъртия път — когато стори зло и се утеши с туй, че и други вършат злини.
Петия път — когато бездейства поради слабост, а приписа търпеливостта си на сила.
Шестия път — когато презря грозотата на лице, незнаейки, че то е една от собствените й маски.
И седмия път — когато запя хвалебствен химн, убедена, че това е добродетел.
* * *
Между въображението на човека и осъщественото от него има пространство, преодолимо само чрез копнеж.
***
Някои измежду нас са като мастило, а други — като хартия.
Ако не бе чернотата на едните, някои измежду нас биха били неми.
А ако не бе белотата на другите, някои измежду нас биха били слепи.