Патрик Сан Франческо: Дядо Коледа идва!

- Здравейте, Патрик Сан Франческо. Идвате за първи път в България, малцина ви познават у нас. Кой сте вие всъщност?

- Обикновен човек. Хората ме мислят за специален, но не съм. Смятат, че за да лекуваш, ти трябва дарба. Всъщност всички имат такава, но не знаят. Аз показвам на хората как да я използват. Всички хора са еднакви. Затова и Патрик е нормален човек от улицата.

- Как станахте лечител?

- Когато бях на 4 години, брат ми се разболя много тежко. Лекарите бяха категорични, че ще умре. Но аз не бях съгласен. Тогава бях малък и си мислех, че Бог е на небето. Затова отидох в градината, погледнах нагоре и започнах да му се карам и да настоявам да излекува незабавно брат ми... И той се оправи, още същия следобед вече беше добре. Тогава никой не ми обърна внимание. Но когато някой от семейството се разболееше, аз отново излизах в градината, започвах да говоря на Бог... и болестта си отиваше. Така хората в града решиха, че Бог чува молбите ми, и започнаха да прииждат у дома. Това не ми харесваше, защото другите деца играеха, а аз трябваше да лекувам. В смисъл, че излизах в градината и карах Бог да се оправи с болестта.

- В медиите пише, че сте се излекували сам от парализа.

- Когато бях на 17 г., паднах и си ударих на две места врата. Доктори от различни места казаха, че ще остана на легло завинаги. Като чух това, започнах да се смея. Те си помислиха, че е от истерия. Но аз им казах, че искам да говоря с баща ми. Тогава го попитах: „Тате, ако имаш много скъпа кола и тя се счупи, къде ще я закараш на сервиз: при механика покрай пътя или в завода, където са направили колата?“ Той ми отговори, че щом е скъпа, в сервиза на завода. Аз му обясних, че за мен докторът е механикът покрай пътя и аз избирам да отида в завода. Просто погледнах към Бог и му казах: „Ти ме създаде, сега ме оправи“. След месец вече можех да ходя.

- Наричат ви д-р Сан Франческо. Завършили ли сте медицина, или ви наричат така заради хората, които сте излекували?

- Не съм завършил медицина, те се шегуват.

- А с какво се занимавахте, преди да се отдадете на духовно лечение и обучение?

- Бях алчен като другите хора и тъй като можех да предвиждам цените на акциите, изкарвах много пари. През октомври 1987 г. борсата се срина и загубих почти всичко, един ден след рождения ми ден. Бях на 21. Тогава осъзнах, че имам тази сила, за да я използвам за другите, а не за себе си. Бог ми показа, че не трябва да съм алчен, не трябва да съм егоист.

- А как лекувате? Все така ли продължавате да си говорите с Бог в задния двор...

- Не. Един приятел отваряше нова фабрика. Отидох на тържеството и в един момент започнах да виждам някакви странни цветове. Помислих си, че може би имам нужда от кафе. Но цветовете останаха. Попитах хората около мен, но никой друг не ги виждаше. Реших, че се дължи на това, че гледах огъня. Или че някой ми е сложил наркотици. Помислих си, че може би ми трябва свеж въздух. Отидох в градината и тогава видях цветовете в природата. Единия цвят го видях там, където листата се закрепват за стъблото. Казах си: този цвят мога да използвам като лепило, за да лекувам счупвания. Другият цвят се появява, когато цветовете се разтварят, разбрах, че мога да го използвам за релаксиране на мускулите... Бог ми показа тези цветове, за да мога да лекувам с тях. Всеки може да ги ползва, а моята мисия е да покажа на хората как да лекуват себе си и другите с тях.

- Имате фондация, която прави толкова много добри дела - в 13 страни, как успявате да управлявате стотиците различни проекти?

- Не, не ги управлявам. Други се занимават с тях. Много хора идват да ми благодарят, че съм ги излекувал. И ме питат как да ми се отблагодарят (Патрик не взема пари за лечение – бел. ред.). Тогава аз ги насочвам към фондацията. Така хората могат да дарят, да станат доброволци или да помогнат по друг начин. Даването на хляб на гладните също е лекуване. Образованието също. И даряването. Лекуват себе си, лекуват и другите.

- Кои са причините да боледуваме?

- Има много причини за болестите. Начинът на живот, бактериите и вирусите, стресът и негативните емоции... Има много причини. Като лекувам, не лекувам само симптомите, а и източника. Ако някой ми каже, че има диабет от стрес, лекувам стреса, като се насочвам към източника му. Стресът е основната причина за болестите на XXI век. Той причинява рак, сърдечносъдови, психически заболявания...

- Трябва ли хората активно да участват в процеса на лечение, за да има добър и траен резултат?

- Хората са различни. Някои искат да имат нещо общо, други идват само аз да ги лекувам, а трети - защото някой ги води. Идват и ми казват: „Искам да спра да пуша“. Аз питам: „Наистина ли?“. Казвам на жените им да напуснат стаята и ги питам отново. Тогава ми казват: „Не.“ Ако наистина искат да спрат да пушат, мога да ги излекувам веднага. Но съм много търпелив с всички. Казвам им, че мога да ги лекувам, но не мога да ям вместо тях и не мога да спортувам вместо тях. Трябва сами да се справят с това.

- Пътувате много по света. Променят ли се хората, стават ли по-добри и по-духовни?

- Има промяна. Преди всички искаха материално щастие, но разбраха, че това не е достатъчно. Сега искат нещо по-дълбоко: затова започват да ходят на йога, на медитации, търсят нематериалните духовни съкровища. Това ми показва, че съм на правилното място в правилното време, за да помагам на хората.

- Темата на лекцията ви в София е „Първият принцип“. Кой е първият принцип?

- Първият принцип е важното в живота, а именно – да лекуваш себе си и света. Научени сме да сме хора, които се грижат само за себе си. Забравяме за света около нас. Първият принцип е да живеем отвъд себе си.

- Как учите хората на това?

- Като съм пример за тях, а не като просто говоря. Когато децата ти бяха малки - имаш деца нали - ти ги учеше, че лъжите са лошо нещо. Но когато някой ти звънне днес по телефона и на теб не ти се занимава, ти казваш ли на детето да вдигне и да каже, че не си вкъщи? Можеш да говориш много неща на детето си, но ако не ги правиш, няма файда. Примерите са най-ценни. И много хора вече ме следват.

- Лекуват ли?

- Да, мнозина започнаха да лекуват като мен. И имат много добри резултати.

- Колко време продължава обучението за лечение?

- Учението за лечение е само 4 часа... Най-важните неща в живота са прости. Важното не е сложно. Не е: прави това, прави онова, яж това, не онова.

Когато те боли нещо, какво правиш? Хващаш с ръце мястото. Когато някой ти говори лоши неща, кръстосваш ръце, за да предпазиш слънчевия сплит – мястото, което поема стреса. Лекуваш се сам. Когато си удариш пръста, си го слагаш в устата. Хората не знаят, че слюнката е антибактериална, но знаят да си сложат пръста в устата. Аз просто пробуждам инстинктите в хората. Събуждам това, което е в тях по рождение. Когато бебето плаче, го вземаш на ръце и започваш да го галиш по гръбчето. Така го успокояваш. Има жлези, на които влияеш, на бъбреците – също, и бебето се успокоява. Хората ги знаят всички тези неща, но не ги осъзнават. Затова ти казах в първото изречение, че не съм специален. Аз съм човек от улицата.

- Дядо Коледа винаги е специален. Защо ви наричат Дядо Коледа?

- Ха, ха... Когато бях малък, исках да зарадвам всеки човек. Затова си мечтаех да съм Дядо Коледа - той дава подаръци и радва всички. И ето днес съм като него. Радвам хората и се чувствам като него.

И много искам да дойда в България. Имам близък приятел от България: годеник на племенничката ми. Той ми е разказвал много хубави неща за вашата страна. Кажи на българите, че Дядо Коледа идва през юни.

И им кажи, че аз не съм по-различен от тях. Не съм голям гуру. Не съм светец. Ходя на купони, танцувам, играя игри, нормален човек съм. Нося тениски, дънки, не нося дълги роби. Хората да не очакват светец, а нормален човек. Това, което аз мога, го могат и те.

- В Индия, в Гоа, имате клиника. Лесно ли ви позволиха да провеждате духовни лечения?

- В Индия има много йоги и гурута, които лекуват. Там това е нормално и затова хората ме приемат. Но когато започнах да лекувам в Гоа, този щат е контролиран от католици, и свещеникът не ме харесваше. Затова ме пребиваха от бой. Бият ме, на другия ден аз отново лекувах със счупени кости. Пак ме бият, но аз пак се връщам и лекувам. Накрая видяха, че няма да излязат на глава с мен и ме оставиха на мира.

- Как така ви биеха? Физически, истински ли?

- Да, но това не ме спря. И знаете ли, че днес свещеникът, който ме биеше, идва да го лекувам.

- А държавата как се отнася с лечението?

- Държавата ме приема, защото си плащам данъци, само някои хора не ме приемат... Но има случаи, при които нищо не помага да се излекува човек. Тогава подготвям хората за горното ниво. Успокоявам болката. Правя ги щастливи, за да си отидат с мир.

- Има ли болести, с които не можете да се справите?

- Досега не съм срещал болест, която да не мога да лекувам. От ХИВ до рак, всичко.

- И проказа? Вярно ли е, че като ученик сте правили и продавали торти, за да помогнете на прокажени?

- Бях на 12. Близо до църквата видях болен човек. Казах му да се прибира, че ще завали. Той ми отговори, че няма дом. Техните го изхвърлили, защото ги било страх от болестта му. След това говорих с баща ми и той ми обясни, че проказата е опасна и заразна и затова пъдят хората, които я имат. По това време правех торти, така си събирах пари. С тях наехме с баща ми къща под наем. Там го настанихме. И започнахме да се грижим за болните. Държавата също помогна, даде терен и в крайна сметка създадохме най-големия дом за прокажени – за 4000 души с тази болест.

- Разкажете ни история от вашата лечителска практика, която няма да забравите.

- В Лос Анджелис имаше ветеран в инвалидна количка от 25 години. Беше ранен от куршум. Идваше на лекциите ми. Той ми каза: чувам те какво казваш и това са пълни глупости. Никой не може да ми помогне. Тогава му казах: „Стани! Ако можеш да станеш, ти подарявам очилата си.“ Той стана. Казах му: „Давай, направи стъпка, това не е достатъчно...“ И той проходи за първи път от 25 години.

- Кое е най-важното нещо в живота, което искате да споделите с българите?

- Най-важното нещо е да живеят в настоящето. Да не съжаляват за миналото и да не се страхуват от бъдещето. Казвам на хората: гледай назад с разбиране, гледай в бъдещето с надежда, а в настоящето с любов. Всяка сутрин, когато се събудя, си казвам: нов ден, нова страница. Днес ще напиша една щастлива история на тази страница. Всеки може да е като мен.

- Вие свободен човек ли сте?

- Аз съм изцяло свободен. Защото в крайна сметка нищо няма значение - всички постижения, всички придобивки стават кръгла нула. Всички отиваме в гроба.

- Смъртта краят ли е? Какво следва после?

- След като умра, ще видя какво следва, ще се върна и ще ти кажа какво е.

- Какво мислите за религиите?

- Религията те учи на идеята за рая. Но тя създава грешни нагласи у хората. Правиш неща, за да отидеш в рая, а не заради самото добро. Религиите са били полезни навремето. Обаче хората са се възползвали от тях. Не ти трябва посредник между теб и Бог! Има хора, които казват: ела при мен и ще имаш място в рая. Защо? Всички сме Божии деца.

Моята религия са хората. Виждам Бог във всеки човек. Той е във всеки. И аз не мога да съм несправедлив с теб, защото Бог е в теб.