Страхът да обърнеш поглед към себе си

Това е било егото - цялата жестока омраза, нуждата от отмъщение и виковете от болка, страхът от смъртта и подтикът да убиваш, небратската илюзия и азът, който ти се струва сам в цялата вселена. Тази ужасна грешка по отношение на самия себе си се коригира от чудото така нежно, както любяща майка пее на детето си да заспи. Нима не искаш и ти да чуеш такава песен? Нима тя няма да откликне на всичко, което си мислел да запиташ и дори да направи безсмислен този въпрос? Това са само малка част от стотиците въпроси, които ни съветва да си зададем „Курс на чудесата“ – едно явление в духовния свят днес, достигнал до нас благодарение на Хелън Шукман и Уилиам Тетфорд.

Всъщност ти се страхуваш да се обърнеш към себе си и да видиш греха, за който си мислиш, че съществува в теб. Но не бива да се страхуваш. Егото смята за напълно уместен страха във връзка с греха и гледа на него благосклонно. То не се бои да ти внушава чувството на срам. То не изпитва съмнение по отношение на вярата и убедеността ти в греха. Затова и неговите храмове са непоклатими. Твоята вяра в съществуването на греха е свидетелство, че ти желаеш той да съществува. Тъкмо това изглежда е причина за страха.

Помни, че егото… гръмко те увещава да не се вглеждаш в себе си, защото погледът ти ще падне върху греха и Бог ще те накаже със слепота. Вярвайки в това, ти не се обръщаш към себе си. Но тайният страх на егото, както и на теб, който му служиш, съвсем не е този. Гръмко егото изтъква колко е страшно да погледнеш греха в себе си - но някак прекалено гръмко и прекалено често. Защото зад този непрестанен вик и неистови заявления, то никак не е сигурно в това. Зад страха да се вгледаш в себе си поради греха, стои един друг страх, от който егото наистина потръпва.

Ами ако се вгледаш в себе си и не видиш никакъв грях?

Това е „опасен” въпрос, който егото никога не задава. И ти, който го задаваш сега, толкова сериозно застрашаваш цялата защитна система на егото, че то престава да се прави на твой приятел. Онези, които са се присъединили към своите събратя, са се откъснали от убеждението, че се отъждествяват с егото. Светите взаимоотношения са тези, при които ти се съединяваш е онази частица от себе си, която е истинна. И вярата ти в греха е вече разклатена и ти не гледаш с такава неохота на възможността да се обърнеш към себе си, без да съзреш грях.

Целта на Светия Дух се приема от онази част от съзнанието, зa която егото нищо не знае. Нито пък знаеш ти. И все пак, тази част, с която ти се отъждествяваш сега, нe се бои да се вгледа в себе си. Грехът на нея не й е познат.  

С тази своя страна ти си видял своя брат и си го разбрал съвършено от самото начало на времето. И тя нищо друго не желае, освен да се съедини с него и да бъде отново свободна, както някога е била.

Тя е очаквала раждането на свободата, да стигнеш до това да приемеш освобождението.

Ти си почувствал безумието на егото без да се изпълниш със страх, защото си предпочел да не го споделиш. Понякога още се подвеждаш от него. Но когато си по-близо до здравия разум, сърцето ти вече не се свива от ужас пред неговите брътвежи. Защото разбираш, че не желаеш даровете, които то ти отнема в своята ярост от „безцеремонното” ти желание да обърнеш поглед към себе си. Все още са останали някои дрънкулки, които ти се струват блестящи и желани. Но ти не би „продал” Небето, за да ги имаш.

Погледни ласкаво своя брат и си спомни, че слабостта на егото се открива в очите и на двама ви. Това, което то се стреми да раздели, се е свързало и съчетало и гледа на егото без страх. Ти, дете, което си невинно и неопетнено от грях, следвай в радост пътя към сигурността. 

Не позволявай страхът да те дърпа назад, с безумното твърдение, че съмнението ти дава сигурност. 

Това е безсмислица. Има ли значение колко гръмко се заявява? Нещо, което е лишено от смисъл, не става по-смислено от това, че се повтаря и вдига шумотевица. Тихият път е открит. 

Следвай го щастливо и не се съмнявай в нещо, което е безспорно.