С тишината отвътре можеш да чуеш птиците и времето между техните песни

Ние живеем в думи от сутрин до вечер. Всичко би трябвало да има смисъл за нас. Всичко би трябвало да има цел. В това търсене на цел и съдържание ние губим целия смисъл и цел. Това е като моркова за заека. То е точно там, но все пак не е там. Достига до такава големина, че ние дори губим спокойният ни сън. Дори през нощта сме притеснени от думите. Много хора говорят на сън. Изглежда няма почивка от думите. Това пише в „Господ обича веселието“ Шри, Шри Рави Шанкар – ГуруДжи. Нека си припомним красотата на думите му, с които той описва тяхната незначителност в битието ни. 

• Думите са коренът на всички притеснения. Не можеш да се притесняваш без думи, можеш ли? Сега, притеснявай се за десет минути, но не използвай нито една дума. Не можеш! Ние сме приклещени от думите…

• Животът е изключително плитък, ако го основаваме на думи. Всичко, което има дълбок смисъл в живота, не може да се изрази с думи. Преживяването на любов, или истинската благодарност не могат да бъдат изразени в думи. Истинската красота, истинското приятелство нямат думи.

• Някога сядали ли сме наистина просто в тишина с някого, когото обичаме? Не, ние незабавно отваряме уста. Започваме да бърборим и унищожаваме цялата красота, която е в този момент. Отиваме сред природата и виждаме красиво място и продължаваме да говорим. Когато караш кола можеш да забележиш колко различни разговора се водят. Има четирима души в колата и минимум два разговора. Понякога и четиримата говорят едновременно! Никой не разбира другия. Всеки просто чака да заговори. Те дори не се изслушват. Когато единият спре, другият започва; дори може да не изчака другият да спре...

• Помниш ли да си карал кола с човек до теб в пълна тишина и просто да наблюдавате пътя, красотата на залеза, океана, гората, планината, откъдето и да минавате? Не. Ние пълним нашия ум с шумове. Колкото е по-голяма възбудата отвътре, по-силна е музиката отвън, защото това ни носи малко успокоение. Със силната музика можеш да забравиш целия този дразнещ шум, бърборенето, което се случва вътре в теб. Да се изгубиш в музиката, това е най-лесният метод. Може да бъде временно облекчение, хапче за спокоен ум. Колкото е по-фино нивото на съзнанието, толкова повече стрес се освобождава, толкова по-чувствителен си към звука. А ние сме станали почти безчувствени към звуците, шума и думите.

• С тишината отвътре можеш да чуеш птиците и времето между техните песни… Иди малко по-дълбоко, има музика във всяка част на твоето тяло. Божествената музика звучи в твоето собствено тяло. Ние просто не сме осъзнати за нея.

• Думите са много плитки. В деня, в който осъзнаем, че думите са негодни, ние придобиваме някаква дълбочина в живота. Ние отиваме по-дълбоко в съществуването. Какво искаш от приятелите си? Техните думи, да казват добри неща за теб или просто тяхното присъствие? Ние не знам, защото никога не сме се замисляли какво искаме от нашите приятели! „Компания“ казваме. Знаеш ли, можеш да бъдеш с твоите приятели, без да казваш дума и да бъдеш в екстаз. Вие двамата или всички, можете да се чувствате прекрасно…

• … Ти може да си чул много семинари за любов, какво се случва? Вгледай се в живота на хората, които провеждат семинарите. Има ли любов? Една дама в Лос Анджелис дава много курсове за любов. Тя създава наръчници за любов, а се е развеждала три пъти! Тя се е чувствала толкова нещастна. Има толкова много напрежение в нея. Аз й казах, „Защо просто не седнеш със себе си, медитирай, пази тишина и изпитай себе си като любов, ти си любов. Ти си направена от елемент, наречен любов. Издигни се над думите и тогава любовта ще се появи.“ Ние не позволяваме на умовете ни да отиват по-дълбоко, да мислят в самите нас. Как би могла любовта да процъфти тогава? Това беше велик ден за нея. Бъди простичък, невинен и всичко ще бъде свършено чрез силата на любовта.

• Същото нещо е и с красотата. Когато наблюдаваш красотата, изведнъж нещо в теб се случва, усещаш как някаква жизнена енергия, която е била блокирана, просто разцъфтява, както пролетта настъпва проправила си път сред зимния хлад. Трепет, наслада! После искаш да го притежаваш!

• … Ако не търсиш се чувстваш мъртъв, като парче дърво. Няма радост. Няма чар. Няма красота в живота. Всичко си е отишло. Какво следва? Няма следваща цел. Когато няма следваща цел, животът изглежда пуст. Няма къде да отидеш. 

• Когато видиш красота, боготвори я, предай и се. Ако не се предадем на красотата, искаме да я притежаваме. Пред каквото се предадем, ние не искаме да го притежаваме. Ние не можем да го притежаваме. Как можеш да притежаваш нещо, което е по-велико от теб? Бог е представен като красота, най-красивото. Когато боготвориш красотата, чувството за притежание просто ще изчезне. Красотата е младост. За повечето от нас, Бог е стар човек, някой много античен с бяла брада. Бог е много млад. За мен, Бог е много закачлив и Бог обича веселието! Всичко това е забавно. 

• … Ние можем да комуникираме в тишина много добре. Можем да общуваме чрез нашите сърца много добре… Погледни звездите. Погледни розите… Красиво е. Има толкова много да се изживее! Красотата те води към Бог, към благодарност. Ако видиш красотата и ако благодарността изгрее в теб, тогава предаването се е случило. Любовта се е разпръснала.