Просветлението не може да е цел

Да достигнеш състояние на просветление. Като че ли това е нещо, което можете да прибавите към себе си. Или нещо, което внезапно ще ви превърне в чудесно същество, което всъщност вие вече сте. Но вие сте неспособни да го осъзнаете, докато мислите, че това преобразяване ще се случи в бъдеще – просветлението или състоянието без его. Това обяснява германският духовен учител Екхарт Толе в една от лекциите си, която Списание 8 преведе специално за своите читатели. 

Това е дилемата на всички духовно търсещи. 

Те четат духовни книги и слушат духовни лекции и си казват – същестува състояние без его, просветление му викат, възможно е някога да мога да го достигна. 

Така те моментално превръщат тази си мисъл в отдалечена цел. Превръщат стремежа за просветление в част от разума. Те не разбират, че самото търсене на начин да се въплатят в желания образ, не им разрешава да са такива още сега. Защото входната точка е тук и сега, в този конкретен момент. 

Да излезеш извън пределите на егото може само ако получиш достъп до силата на настоящия момент. Друг път няма. Просветлението е само в силата на настоящия момент и никъде другаде. Само хората, които са престанали да го търсят, осъзнават, че то вече е тук. Така че, независимо от това дали сте се разочаровали в духовните си търсения, или внезапно сте осъзнали истиността на това твърдение – трябва да се откажете от търсенето, насочено към бъдещето. 

Това на пръв поглед изглежда в разрез с двете основни духовни учения, които се борят за надмощие – едното твърди, че вие сте неспособни да направите абсолютно нищо сами и трябва да се отпуснете, защото просветлението не може да бъде предизвикано. Тъй че успокойте се и забравете себе си. Забравете и се наслаждавайте, така казват някои учители.
Другото базисно учение ви казва, че ако не жадувате духовно просветление, тъй както давещия се – въздух – то вие няма да го достигнете.

Сложете на везната на сърцето си двете виждания.
Истината е в съчетанието на тези два подхода. 

Как точно да ги съвместите? От една страна вие не можете да направите нищо – това е истина. А от друга страна е необходима интензивност. Интензивността, която погрешно се възприема като средство да ви доведе до бъдещата цел, може да се превърне в интензивност, която да ви потопи дълбоко в настоящия момент. 

Прави са и тези, които ви казват, че нищо не можете да направите, и онези, които твърдят, че ви трябва интензивност, да, тя е необходима за обхващане на настоящия момент. 

Можете да добавяте умения и познания, но същността ви вече е съвършена сама по себе си.  
Вие вече сте себе си и трябва само да го осъзнаете. Не ви трябва нито повече време, нито повече усилия да стигнете до себе си, тъй като вече сте себе си. 

Вие сте божествени, безвременни и съвършени по своята същност. 
Всичко друго е танц на формите. 

В главата си непрекъснато премятате – какво сте придобили, какво сте загубили, можете да играете в ума си. Така че повече не са ви нужни духовни търсения. Само интензивност, която да ви води дълбоко в настоящия момент. А не усилието, което искате да въплатите във въображаемо състояние на „Просветления аз“. Вие вече сте просветлени...
Екхарт Толе