Убий звяра! Заколи го! Пролей му кръвта!

Сър Уилям Голдинг е Нобелов лауреат (1983 г.) и автор на зловещата антиутопия „Повелителят на мухите“, която разказва болезнено и безмилостно правдиво как малките хора от Божии творения се превръщат в злодеи и убийци под напора на стадния инстинкт. Голдинг е роден на 19 септември 1911 година в малко селце в Корнуол. Започва да пише още на седем години. По време на Втората световна война служи на Британската кралската флота и участва в потопяването на немския боен кораб "Бисмарк". Участва и в завладяването на Нормандия. След края на войната се завръща към преподаването и писането. Посветен е в рицарство през 1988 г. от кралица Елизабет Втора. Уилям Голдинг умира на 19 юни 1993 г. в Перанаруъртал, Англия.

— Ще има буря — каза Ралф — и ще вали такъв дъжд, както когато попаднахме тук. Хайде сега да видим кой трябва да си затваря устата. Къде са ви заслоните? Сега какво ще правите?
Ловците гледаха смутено към небето, свиваха се под шибащите капки.
Вълна от безпокойство обхвана момчетата и те засноваха безцелно. Проблясващите мълнии ставаха по-блестящи, още малко и трясъкът щеше да стане непоносим. Малчуганите се разбягаха с писъци.
Джек скочи на пясъка.
— Нашият танц! Хайде! Танцувайте!
Като се препъваше, той се втурна през мокрия пясък към откритата скална плоскост зад огъня. Между проблясъците на мълниите въздухът беше тъмен и ужасяващ; момчетата го последваха с викове. Роджър пое ролята на глигана, загрухтя и се втурна към Джек, който отбягна удара със странична стъпка. Ловците грабнаха копията си, готвачите — шишовете, останалите — цепеници, приготвени за огъня. Започна се кръгово движение с припев. Докато Роджър изобразяваше обезумялото прасе, малчуганите се затичаха и излязоха извън кръга. Под застрашителното небе Прасчо и Ралф откриха в себе си спотаено желание да намерят свое място в това безумно, но поне вдъхващо чувство за сигурност общество. Бяха доволни от допира с живата стена от кафяви гърбове, която заключваше ужаса вътре в себе си и успяваше да го укроти.
— Убий звяра! Заколи го! Пролей му кръвта!
Движението стана ритмично, припевът вече не звучеше с първоначалната повърхностна възбуда, превърна се в неуморим пулс. Роджър престана да бъде прасе и стана ловец, така че центърът на кръга зейна като прозявка. Някои от малчуганите подеха свое собствено хоро, появиха се нови и нови хороводни кръгове, сякаш повторението щеше от само себе си да донесе сигурност и спокойствие. Пулсираше и потрепваше единен организъм.
Синкаво-бяла ивица разкъса тъмното небе. Миг по-късно звукът ги връхлетя като шибване с гигантски камшик. От ужас припевът зазвуча с един тон по-високо.
— Убий звяра! Заколи го! Пролей му кръвта!
Отново раната на синьо-белия прорез над главата им и стоварването на серния взрив. Малчуганите изпищяха, защураха се без посока, пазеха се от края на гората, един от тях в страха си прекоси кръга на големите.
— Той е! Той е!
Кръгът се превърна в подкова. Нещо изпълзяваше от гората. Измъкваше се заплашително, залиташе към тях. Пред звяра се понесе остър като болка писък. Звярът влезе в подковата, препъвайки се.
— Убий звяра! Заколи го! Пролей му кръвта!
Синьо-бялата рана вече не се затваряше, шумът стана непоносим. Саймън крещеше нещо за някакъв мъртвец на един хълм.
— Убий звяра! Заколи го! Утрепи го!
Копията се сведоха, устата на новооформилия се кръг скръцна със зъби и зарева. Звярът беше на колене в центъра, закрил лице с ръцете си. Опитвайки се да надвика ужасния шум, той крещеше нещо за някакво тяло на хълма. Звярът се устреми напред, проби кръга и падна върху острия скален ръб до крайбрежния пясък.
Тълпата мигом се понесе подире му, стече се надолу по скалата, скочи върху звяра, запищя, заудря, захапа, закъса. Нямаше нито думи, нито движения разкъсването със зъби и нокти.
После облаците се отприщиха и дъждът се изля като водопад. Водата започна да се стича откъм върха на планината, понесе листа и клони, изля се като студен душ върху боричкащата се купчина на пясъка. Купчината се разтури, отделните фигури започнаха да се разотиват, политайки. Само звярът лежеше неподвижен на няколко стъпки от морето. Дори под дъжда те виждаха колко мъничък звяр беше той; и кръвта му вече правеше петна по пясъка...