Един пътешественик стигнал до река и трябвало да помоли местния лодкар да го прехвърли на другия бряг. Уговорили се, пътникът бил на уреченото място в уречения час. Седнал в лодката с огромната си раница, лодкарят я отблъснал от брега и се качил вътре.
Пътникът забелязал, че на веслата пишело нещо. Загледал
се внимателно. На едното весло пишело „Мисли“, на другото „Прави“.
— Интересни весла
имаш, — казал весело
пътешественикът. – А защо са
ти тези надписи?
— Гледай сега,
— усмихнато отвърнал лодкарят.И започнал да гребе само с едното
весло, на което пишело „Мисли‘.
Лодката започнала
да се върти на едно място.
— Понякога се е случвало
да потъна в размисъл дълбоко, да кроя планове… Но нищо полезно това не ми е донесло. Просто се въртях
на едно място като тази лодка.
Лодкарят
престанал да гребе с веслото „Мисли“ и започнал да извършва движение с другото,
на което пишело „Прави”.
Лодката пак започнала да се върти,
но вече на другата посока.
— Случвало се е
да се хвърля и в другата крайност. Да направя нещо необмислено, без планове, без скици. Харчил съм много сили и много време. Но в крайна сметка само тъпчех на едно място
и се въртях в кръг.
Ето затова
направих тези надписи върху веслата — продължил лодкарят, — за да помня, че
след всяко загребване с лявото весло, трябва да има загребване с дясното и
после отново с лявото, и после – с дясното…Само по този начин може да стигнеш
там, където искаш.