Психологическият смъртник е загубил своите жизнени ориентири

Понякога хората започват да забелязват, че отдавна не чувстват радостта от живота, неспособни са да обичат, да мечтаят, да са открити с околните. Чувстват се така, като че ли животът им още не е започнал или вече свършва, а безразличието е лайтмотивът на съществуването им. 

Понятието „тенденция към психологическа смърт" психолозите използват за определяне на състоянието на човек, преизпълнен с негативни мисли и чувства, които го тласкат към саморазрушение. Симптомите на този сравнително нов в научната литература феномен, са: социална пасивност, изолация, усещане за безперспективност на живота, психологическа самота, ненужност на другите (нежеланост), емоционално "умъртвяване" и др. 

В психоанализата този феномен е представен като влечение към смъртта, което е базово в човешката психика и е заложено на биологично ниво чрез единството на влечението за живот и влечението към смъртта. Днешните изследователи твъдят, че психологическата смърт, това са: социално отчуждение, изолация, пасивност, равнодушие към себе си и света наоколо, и това е свързано с драматични преживявания на субекта. 

загубил е жизнените ориентири и ценности, значимите отношения, самоизолирал се е, променил е начина си на живот и на мислене, отношението си към себе си и към околните. Апатията, леността и консерватизма също са симптоми. 

Тези хора се отнасят скептично към бъдещето, често желаят да се върнат в миналото, умъртвяват съзнателно личността си. Те са ригидни, губат индивидуалността си, сценарият им за живота е нещо като сценарий за филм-приказка или легенда. Поведението им е стереотипно, движенията в житейски план – автоматизирани. 

Ерик Берн е определил благоприятните и неблагоприятните житейски сценарии (Победители, Победени и Неудачници). Той твърди, че при тяхното формиране са играли огромна роля програмиращите съдбата на човека нагласи. Берн говори за 12 програмиращи съдбата забрани. Сред тя са: "Не бъди себе си", "Не бъди дете", "Не пораствай", "Не достигай това", "Не прави нищо", "Не бъди близък", "Не бъди физически здрав", "Не мисли"...И най-унищожаващите – „Не чувствай“ и „Не живей“. 

Последната нагласа формира усещане за ненужност, непълноценност, равнодушие, несъстоятелност, 

Е. Кюблер-Росс пише, че човек умира психологически, защото е умъртвил собствените си чувства, опитвайки се да се примири с това, че всеки е смъртен и животът има физически край. Подобни емоционални сътресения могат да доведат до самоубийство: животът изглежда сив и безсъдържателен, самотата е смазваща, надеждата отсъства. Това са екзистенциални страдания, а смъртта идва като освобождаване от душевното страдание. При феномена на психологическата смърт, засегнатата личност формира поведенчески прояви в определени регресивни форми, които предизвикват не само морално, но и физическо саморазрушаване. За освобождаването от душевна болка чрез саморазрушително поведение разказва в своите трудове Н. Фарбероу. Той говори не само за суицидни кризи, но и за алкохолизъм, токсикомания, наркомании, пристрастеност към неоправдани рискове и т. н.