Джеф Фостър: „Покажи ми гнева си, бъди жива!”

Джеф Фостър е роден през 1980 г. в Лондон. Изучава астрофизика в Кеймбридж. Дълги години е измъчван от депресия, от чувство на отчаяние и самота. Всичко това го води в крайна сметка до сериозно физическо заболяване и мисълта за близка смърт, но и го извежда в началото на духовния му път. Автор е на бестселърите „Живот без център", „Извънредно отсъствие", „Чудото на битието". 

Според Фостър, когато потискаме и отхвърляме нашата гневна сила - ние отказваме да я почувстваме или дори да я признаем. Скриваме я, за да бъдем „приятни" и мили, да впечатлим и да защитим другите. Когато атакуваме и нараняваме другите ние се опитваме да намерим облекчение от скрития и потискан наш гняв. Когато ние съдим и манипулираме, всъщност се опитваме да контролираме другите - какво мислят, какво чувстват, какво искат или не. Опитваме се да ги накараме да се чувстват зле. Наказваме ги. Това е „тъмнината". В реакцията към нашия прикриван гняв. В нашето търсене на освобождаване от отговорност. В нашето бягство. В нашата слабост. Не и в самия гняв.

Гневът е само енергия, жестока и мощна енергия, възникваща в тялото, а не грях или сила, която трябва да бъде изкоренена, а творческо и огнено изражение на самия живот, казва Фостър. 

Избрахме за вас един пост на младия мъдрец от стената му във фейсбук, който е посветен на псевдодуховността, скрита в неизразяването на чувствата и истинското аз. Фостър разбива клишетата на новата вълна в парапсихологията със страстното си обръщение към скованата от стремежи за извисеност хипотетична любима. 

Не бъди духовна  с  мен, любов моя.

По-добре бъди честна!

Предпочитам да ми се разсърдиш. да ми кажеш как се чувстваш наистина. Колко си ядосана.

Викай. Или плачи, покажи ми уязвимостта си.

Изрази това, което е в сърцето ти.

Кажи нещо грешно. Направи бъркотия.

Не ми пука. Можем да почистим по-късно.

Просто искам да се запозная с теб. Сега.

Не чакай да ти дойдат перфектните думи. Не чакай, действай преди да е утихнал безценният ти огън и преди да са пресъхнали сълзите ти.

Няма нищо срамно в това да си объркана.

Гневът не е бездуховен. Той е красота и сила. Искам да се срещнем отвъд маските. Отвъд времето, когато са се появили  хубавото малко момче и доброто малко момиченце. Добре обучените духовни ученици, експертите по спокойствие, тези, на които никога не е било разрешено да издигнат гласовете си.

Искам да усетя необузданите ти пламъци! Искам да почувствам твоята истина! Твоята страст! Това, от което се нуждаеш! Това, което желаеш! Твоите дълбоки копнежи и твоите отчаяни надежди!

Не се тревожи, че ще ме нараниш. Просто остави живота да говори чрез теб. Сега. Аз ще поема отговорност за собствената си болка.

Моля те - по-добре да получа твоя чист гняв сега. След натрупани от години истории, вина, негодувание и пасивна агресивност.

Зарежи духовните глупости. Просто ми кажи как изиграх сам себе си. Извади всичко на открито. Няма да те засрамя.

И можем да отидем отвъд…