Светът в теб24 януари 2019

Внимавайте как разговаряте със себе си

Използвайте скритата сила на монолога

Знаете ли, че разговаряте със себе си постоянно? Всъщност всички го правим и това оказва голямо влияние върху живота ни, за добро или лошо.

Подсъзнанието ни се влияе от думите ни, насочени към нас самите, по същия начин, по който, когато някой друг разговаря с нас. Вътрешният монолог е най-малко използваният инструмент, който може да ни помогне в обуздаването на нашите умове и подобряването на живота ни. Мислите ни въздействат върху нашите емоции, избори и действия. А тези, които са склонни да мислят по-позитивно са по-уверени, успешни и радостни.

Нашите модели за подражание

Монологът, който водим се развива с времето, като това започва още от детството. Ако някога сте наблюдавали как си играят малки деца може би сте забелязали, че си говорят сами с куклите си и с други играчки, както и с другарчетата си по начин, който са възприели от възрастните около тях – най-вече родителите им. Начинът, по който хората разговарят около тях, след време се превръща в техен модел за подражание. И постепенно децата възприемат това като част от тях самите, а не нещо, което е възприето от другите.

Това се превръща в тяхна основа, от която те се научават как да се справят със задачките си и как да общуват с връстниците си. Учителите и родителите, които са спокойни, учат децата на същото нещо. А тези, които са критични, ядосани и груби, се превръщат в модели за подражание, които учат децата на вътрешен монолог, изпълнен със съмнение, недоволство и презрение.

Съзависимите хора израстват в дисфункционални семейства, където много често родителите не са качествени модели за подражание, защото не осигуряват достатъчно грижи, неодобрителни са, проявяват емоционална реактивност, понякога и словесно насилие. Дори родителите с добри намерения, които казват на децата си, че не трябва да изпитват срам или тъга, без да осъзнават ги засрамват заради чувствата им. Това може да доведе до вътрешен срам, което може да има вреден ефект върху малките, когато пораснат.

„Тираничното трио“: Критикът, Перфекционистът и Кариеристът

В книгата „Съзависимост for Dummies” Дарлийн Лансер говори повече за това „тиранично трио“. Те работят в тандем, за да направят живота ад. Перфекционистът си поставя нереални стандарти, докато Кариеристът се стреми да ги достигне, а Критикът е винаги готов да съди, когато нещата не се получат.

Перфекционистът очаква от нас да бъдем като супергерои, Кариеристът е като безпощаден надзирател, който ни ограбва от удоволствията и радостта в живота. А Критикът винаги ни казва, че не сме достатъчно добри. Заедно Кариеристът и Перфекционистът вътре в нас могат да ни помогнат да постигнем целите си, разбира се, ако сме позитивно настроени. А

Критикът е този, който може да ни причини най-много вреда като „подкопае“ самочувствието ни. Точно заради това е почти невъзможно да се решим на нещо ново, защото се тревожим, че нещата няма да се получат добре. Всъщност се страхуваме от Критика. „Тираничното трио“ ни подтиква към тревожност, депресия и бездействие.

Повечето хора дори не подозират до каква степен се обвиняват и отричат. Това са хора, които мислят, че винаги трябва да се стремят все нагоре и нагоре, за да са по-добри и да постигнат едва ли не всичко. В противен случай си мислят, че от тях нищо не става. И забравят, че това, което привличат към себе си е депресия заради чувството на нещастие и неудовлетвореност от живота.

Монологът, който водим със себе си, може да ни бъде най-добър приятел или най-голям враг. Може да ни действа окуражаващо и успокояващо или пък да ни накара да се чувстваме неадекватни и притеснени. Може да ни научи на самодисциплина и ред или да ни накара да се чувстваме като развалина. Той може да провали живота ни, кариерата, взаимоотношенията с другите или точно обратното – да повиши самочувствието ни, за да постигнем целите си и да гледаме ведро на живота.

Променете монолога

Първата стъпка е да бъдем наясно с мислите, които преминават през ума ни. Развивайки осъзнатост към тях, малко по малко можем да ги променим по положителен начин. Това, което би могло да ни помогне да преборим тези „гласове“, е първо да разберем техните причини, които ще са като изходно положение към положителната промяна.

Осъзнатост

Докато не сме наясно напълно с вътрешните ни гласове, не можем да ги променим. Записвайте негативния монолог, който водите всеки ден, включете и всички „трябва“ и „не трябва“. Така ще ги извадите на показ и това ще ви предостави повече възможности за избор.

Дистанциране
Практикувайте положителен вътрешен монолог като се обръщате към себе си в трето лице. Това действа дистанциращо, защото отмества фокуса от Аз-а.

Проучванията сочат, че обръщайки се към себе си в трето лице, човек може да регулира емоциите си по-добре, защото не се чувства толкова емоционално въвлечен в случващото се и може да се концентрира върху цялостната картина. Тази част на мозъка, която отговаря за емоциите, не е задействана толкова силно и това прави човек по-проницателен. Една толкова малка промяна би могла да действа много благоприятно като намали срама, тревожността и депресията. Човек успява да се справи в работата и връзките си с по-голяма яснота и по-добра преценка.

Утвърждения
Научете се на положителни навици на мислене всеки ден, през целия ден. Нека положителните неща, които си казвате, имат по-голяма тежест от негативните. Научите ли се на това, ще успеете да развиете по-добър поглед върху живота и по-добри навици, които могат да доведат до по-добро здраве, решения и успех във връзките и работата ви.

Източник