Снимки: Alex Knight, Unsplash
„Бих искала да ви кажа, че всички вие всъщност сте киборги, но не киборгите, които си мислите. Вие не сте РобоКоп, не сте Терминатор, но вие сте киборги всеки път, когато погледнете компютърен екран, или използвате някое от вашите мобилни смарт устройства.“
Това казва Амбър Кейс, професионален лектор, която от края на миналата година е част от Института за бъдещето – една хуманна институция с нестопанска цел, фокусирана върху проблемите, пред които е изправен светът.
Това казва Амбър Кейс, професионален лектор, която от края на миналата година е част от Института за бъдещето – една хуманна институция с нестопанска цел, фокусирана върху проблемите, пред които е изправен светът.
Какво е приемливо определение за киборг? Ами, традиционното определение е организъм, „към който са добавени външни компоненти, с цел да се адаптира към нови среди.” Това е от доклад от 1960 година за космически пътешествия.
Когато учените разглеждат традиционната антропология, те точно знаят каква е причината едно приспособление да бъде изобретено и да се употребява все едно за кой век на човечеството говорим. В продължение на стотици хиляди години, всичко е било физическа модификация на нас самите, казва Кейс. Помогнало ни е да разширим себе си физически, да вървим по-бързо, да удряме неща по-силно, и е имало лимит на това.
Но сега това, което наблюдаваме, не е разширение на физическите нас, но е разширение на психическите нас. И заради това, ние сме в състояние да пътуваме по-бързо, да общуваме по различен начин. И другото нещо, което се случва, е, че всички ние носим наоколо малка Мери Попинз технология. Можем да сложим всичко, което искаме в нея, и тя няма да стане по-тежка, и после можем да изкараме всичко навън.
Сега за вашето второ Аз във виртуалното. Трябва да се представите в дигиталния живот по същия начин, по който бихте го направили в аналоговия си живот. Така че по същия начин, по който се събуждате, вземате душ и се обличате, трябва да се научите да правите това за дигиталния си образ.
В момента, в който ние потънем напълно във виртуалното социално пространство, ние започваме да проверяваме нашите телефони през цялото време, казва Кейс. Така че имаме това нещо, наречено обкръжаваща ни интимност. По всяко време можем да се свържем с всекиго, с когото си поискаме – близки, приятели, колеги, семейство. Има някои психологически ефекти, които са свързани с това. Нещо, за което съм наистина притеснена е, че хората не се спират за размисъл вече, споделя киборг-антроположката. Те са непрекъснато в тази гмеж от потребители на виртуалното пространство, които се опитват да се конкурират за тяхното внимание на едновременните времеви интерфейси, палеонтологията и паник архитектурата. Те не просто седят там.
И наистина, когато нямате външни въздействия, това е време, когато можете да създадете нещо за себе си, когато можете да направите дългосрочно планиране, когато можете да се опитате да разберете кои сте в действителност, съветва Кейс. И после, след като направите това, можете да разберете как да представите своето второ Аз по правилния начин.
Всички многобройни контакти и връзки, които всеки ден и нощ се създават и живеят в социалните мрежи, правят интернет не толкова технологична мрежа, колкото силно органична, смята Кейс. За първи път в цялата история на човечеството, ние сме свързани по този начин, твърди тя. И не, машините не ни поглъщат, те ни помагат да бъдем по-човечни, помагат ни да се свържем един с други.