Мира в себе си

Това не е поредната история за пътя на една жена от България до страната, на която приписваме неограничени възможности. Защото същият този път я среща с безкрайната сила на мисълта, научава я да поглежда назад в миналото и сама да помага на хората да стигат до най-големите си страхове и кармичните връзки, които носят от предишните си съществувания. Запознайте се с авторката на издадения у нас от „Кибеа“ бестселър „Пътуване в минали животи“ Мира Кели и нейната история.

Мира се запознава с регресията едва 13-годишна. По онова време семейството є живее в Пловдив, тя не е възпитавана в духовните вярвания за минали животи и светът на преражданията се отваря пред нея интересен и в същото време напълно непознат. 

Мира току-що е прочела книгата на Брайън Уайс „Лечители през времето“ и е очарована от начина, по който неговите клиенти са видели предизвикателства от настоящия момент да се разиграват в предишни техни животи. Историите, които чете, дълбоко я трогват и решава да опита сама. Следвайки указанията в книгата, момичето прави опит да се върне в предишно свое съществуване... и тя ще запомни този момент така, че същият подход след време ще я спаси от тежък проблем. В тази своя първа регресия момичето се връща към живот, в който вижда себе си като съветска шпионка от Втората световна война. Преживяването е много ярко, силно и емоционално. Позволява є да разбере какво се случва с душата, когато сърцето спре да бие. „Помогна ми да науча какъв е моят урок и моят път в този живот. Беше много силно преживяване за мен“, спомня си днес Мира Кели.

После животът є продължава като на всяко друго дете. След като завършва училище, пред нея се открива възможността да замине за Америка, за да учи в колеж. Става успешен адвокат, работи в голяма кантора в Ню Йорк. Но въпреки успешната кариера нещо не е наред. Неусетно развива болезнено физическо състояние. 

Всичко започва със съвсем невинна смяна на пломба при зъболекаря. Нищо особено... Специалистът обаче, без да иска, допуска някаква грешка, която променя баланса между зъбите є. В резултат започват силно да я болят мускулите около челюстта. Казва, че болката е била толкова силна, че дори не можела да отвори устата си, за да се храни нормално. „Смених си леглото, смених си матрака, смених си възглавницата. Вземах една камара хапчета, за да мога да премина през деня, болката беше ужасна. Усещах я постоянно“, връща се назад нашата събеседничка. 

Мъките продължават цяла година. Мира посещава зъболекаря си, който се опитва да є помогне и да отстрани болката. Ходи дори на физиотерапия, но и това няма успех. В един момент зъболекарят є предлага две нови опции. Те обаче звучат направо зловещо – при първата трябва да се счупи челюстта, след това да се постави тел и да се „сглоби“ наново. Дори сложното решение не обещава 100% сигурност, че ще има успех. Другата възможност: да се научи да живее с хроничната болка... „Не ми се струваше нормално да не мога да целуна партньора си или да се храня болезнено до края на живота си. Нито едно от двете не ми изглеждаше правилно, а и не можех да разбера защо трябваше едно нещо да се счупи, за да бъде поправено?!“ 

В този момент на безсилие младата жена си спомня за регресията, до която се е докоснала като дете. Решава да опита отново, защото е чела много по темата и знае, че методът може да е изключително полезен. При мнозина от това, че преживяват нещо в главата си, свързват се с минал живот, престават да усещат болка и животът им се променя. 

Бързо намира човек, който провежда регресии, и започва да работи с него. За съжаление, първия път не се случва нищо. „За мен е важно да продължавам да разказвам тази история, за да може хората, при които не се получава, да не се отказват след първия опит“, обяснява Мира. 

При втория опит тя се вижда за кратко като много силен цветнокож. На врата му е поставена метална халка, за която са закачени вериги, същите халки има на ръцете и краката си. Очевидно мъжът е роб, а картината, макар и кратка, е силно емоционална. Събужда чувства за това колко несправедливо е било отношението към този мъж, който дори изпитвал благодарност към своите поробители заради това, че го хранят. Душата му била пречупена – а това е душата на Мира в онзи предишен живот. Тя продължава да плаче цял ден след изживяването, а на другата сутрин това, което се случва, тя нарича „чудо“. Никаква болка няма в челюстта є! Всичко е променено, а животът є постепенно се връща в нормалното русло.

Успехът я кара да продължи да се интересува от регресия и хипноза. Отнема є цели пет години, за да направи решаващата стъпка – да напусне работа в адвокатската кантора и да се отдаде изцяло на новото предизвикателство. Решението да изостави правото взема не защото професията е трудна, а понеже чувства, че не това е нейното място.

Регресия и прогрес

За регресията Мира казва, че е лесен и нежен процес, сходен с медитацията. Когато човек остави тялото си да се освободи от напрежението, това позволява на мисълта и съзнанието да се свържат със самия него и с по-голямата картина на това, от което всички сме част. Връщането в минали животи позволява на хората да се справят с всеки проблем, без значение дали е емоционален, финансов, здравословен или е свързан с взаимоотношенията ни. Няма ситуация, за която да не препоръчва регресията. Методът работи с нас на емоционално ниво, позволява ни да излекуваме душата си и изкривените вярвания, които є пречат да се чувства свободна.

Мира разказва, че когато не обръщаме внимание на емоциите си, когато правим всичко, което се изисква от нас в живота, когато се грижим за семейството си или градим кариера, когато се фокусираме върху външния свят и игнорираме вътрешния, настъпва момент, в който забравяме това, за което сме на Земята. Забравяме защо душата ни е тук и не чуваме какво тя иска да научи. Първо се сблъскваме с даден проблем, после той започва да се случва все по-често, а ние го игнорираме. Тялото ни е партньор в живота и идва момент, когато, ако изоставим вътрешния си свят, това ни се връща. „Имала съм хора, които са се излекували от тежки физически заболявания. Когато емоцията се освободи в душата на човека, тогава и тялото ни знае как да се излекува. Ако се порежем, не ни е нужно да знаем как да накараме раната да заздравее, тялото го прави само. Трябва да научим урока от това, което ни се случва, и тялото ни само ще създаде промяната отвътре“, обяснява Мира Кели.

Според нея няма как човек да се травмира след регресивен сеанс. Процесът е „оркестриран“ и воден от нашия вътрешен Аз, а той ни желае най-доброто. Подсъзнателно винаги сме свързани с нашите минали животи, те са част от историята ни и там няма тайни. Това, което видим по време на регресия, може да бъде емоционално или да ни се стори несправедливо, но не означава, че ще ни травмира. Регресията в минали (или бъдещи) животи ни дава голямата картина на нашата пътека през Вселената и времето. 

Тогава освобождаването на емоции става магически. Изведнъж виждаме, че няма нужда повече да носим отминали вярвания и разбирания, стари истории, които даже не ни принадлежат. И това освобождаване става толкова лесно – човек се изправя след сеанса и вече е променен. „Нека се вслушваме в своята интуиция, защото вътре в нас вече знаем кой е правилният път“, мъдро обобщава Мира. Тя препоръчва практикуването на регресията дори само от любопитство и без да имате ясен и фиксиран проблем. Сеансът помага човек да намери пътя в живота си и дава възможността да разберем ежедневието по нов начин. 

„Най-големият страх на хората е този от смъртта. Благодарение на това, че имах възможността да преживея регресия още 13-годишна, разбрах, че духът ми продължава и имам много шансове в животите си да направя това, което искам да постигна“, казва още бившата адвокатка.

Нашият шанс да създадем живота, който искаме, съществува във всеки момент. Ако непрекъснато си повтаряме отминали мигове, какво сме преживели и колко е неправилно; ако даваме сила на тези усещания, ще продължаваме да ги създаваме. Ако непрекъснато се притесняваме за бъдещето – отново му отдаваме енергията си. Истинската сила е в сегашния момент. 

Когато променяме себе си, съзнанието си и начина, по който виждаме света, едновременно променяме миналото и бъдещето. От квантовата физика, а и от духовните учители знаем, че всички моменти съществуват като възможност в квантовото поле. Въпросът е какво в нашето мислене ще изберем като потенциал, как ще решим да преживеем живота си, защото го създаваме само ние. „Ние сме артистите и чрез мислите, чрез изборите си създаваме реалността. Създаваме бъдещето си“, убедена е Мира. 

В чудесната си книга тя описва невероятната история на Анита Мурджани, която ясно е разбрала, че потенциалът да бъде здрава съществува редом до този да умре от рак. Анита се бори четири години с лимфом на Ходжкин. Тялото є постепенно угасва, органите един след друг отказват да функционират. Накрая лекарите є дават 36 часа живот, в които тя започва да се лута между съзнание и безсъзнание. Чувства как духът є напуска тялото. В това състояние тя разбира и усеща колко дълбоко е обичана. Тогава получава и отговори за живота си – защо се е разболяла и защо се е родила в това въплъщение. 

Лекарите вземат различни проби за изследвания, които все още не са обработени в момента, когато є се дава шансът да избере дали да излекува тялото си, или да си отиде от този живот. В своето съзнание тя става свидетел на двете възможности и резултатите, които изследванията ще покажат, зависят изцяло от нейния избор точно в този момент. Така тя отваря съзнанието си, като се освобождава от вярванията, че не е достатъчно добра и осъзнава, че светът не е страшно място. И макар при постъпването си в болницата да е имала тумори с големината на лимони, след като се събужда и излиза от това невероятно състояние – всичко е различно и няколко дни по-късно тя е изписана. Според лекарите вече е напълно здрава – в тялото є няма никакви следи от онкологично заболяване. 

От регресиите с пациенти Мира научава и друг ценен урок: животите ни могат да бъдат не само хронологични във времето, но може да се прераждаме в бъдещето, после да се връщаме назад и дори да живеем паралелно с друга идентичност. Шест от преражданията на нейния пациент с името Джон се реализират само за около 120 години, показват регресиите му. „Душата може да избере животите да бъдат един след друг или по едно и също време, защото за нея няма ограничения, времето не съществува като граница“, допълва идеите си тя. 

Когато за първи път достига до тази информация, Мира не успява да я разбере напълно. Но днес нейното съзнание е толкова отворено, че може лесно да създава това, което хората наричат магия. „Всички резултати съществуват, стига да имам различното мислене! Това ми позволява да ги създавам в живота си бързо. Практическата част на регресията ни позволява да виждаме света по динамичен начин и да създаваме това, което искаме, много по-бързо“, казва още тя.

Всеки от нас избира семейството и обстоятелствата, при които се ражда, защото знае, че те ще са най-подходящи и ще му дадат сцената, от която след това ще продължи. Когато се ражда, всяко дете знае, че е свързано с Господ. Децата не се съмняват в това, че са обичани и знаят, че заслужават любов. С годините обаче обществото ги превъзпитава и те започват да вярват, че само ако се трудят усърдно и заслужат внимание, могат да получат това, което искат. 

Според Мира истинската ни задача е да се върнем към знанието за това колко сме обичани и ценени без условия. В същността си всяко лекуване стига до едно – чистата и безусловна любов. „Ние се раждаме с мира в себе си и в същото време мирът е нещо, към което трябва да се връщаме. Притежаваме силата на мисълта и можем да решаваме какъв да бъде животът ни. И дори когато имаме трудности, пак можем да намерим баланса и да се върнем към него. Колкото повече знаем за вътрешната си сила, толкова по-лесно ще създадем живот, изпълнен с щастие.“ 

Един от начините, по които можем да се свържем с висшия си Аз, е медитацията. Друг вариант е да седнем и да напишем въпрос към нашия висш Аз, например: „Висш Аз, Мира има следния проблем, какъв съвет би є дал?“, след което да си представим как самите ние се превръщаме в силата, която ни показва пътя. 

Мира направи подарък за читателите на Списание 8, предоставяйки своята специална медитация за свързване с висшия ни Аз. 

Тя казва, че когато искаме да създадем дадена реалност в живота си, ние се опитваме да правим нещо, което смятаме за правилно – измисляме план. Уви, понякога не работи, защото планът на нашия висш Аз е различен. „Нека помним, че винаги сме водени, винаги сме подкрепяни, винаги сме свързани с по-голяма сила от нас, която се грижи и ни дава това, от което имаме нужда. Тя ни позволява, когато имаме провали в живота, да поглеждаме към тях като опит с думите „просто не проработи, какво мога да науча от тази ситуация?“. Вместо да създаваме травма, която ни съсипва. Важно е да знаем, че всичко работи за нас. Най-силното, което можем да направим, е да поискаме помощ, да търсим знаците. Защото, ако нещо е за наше добро, то ще се случи“, емоционално завършва писателката. Медитацията подарък, която тя обещава да е за нас като любимото кафе и любимата доза любов, ще намерите на www.mirakelley.com/gift.