Геше Майкъл Роуч - шлифоващият диаманти

- Отраснал съм в Америка, учих в Принстънския университет, щата Ню Джърси. Майка ми се разболя от рак и напуснах университета. Реших да замина за Индия, където да открия истината за живота и смъртта. Срещнах се с тибетски лами и влязох в техния манастир „Сара Мей“ – най-големия в Тибет. Прекарах там 25 години, а накрая имах финален изпит, който продължи 3 седмици - 1300 монаси задаваха най-различни въпроси на тибетски език. Бях първият западен човек, който премина успешно теста от 600 години! След като той приключи, един от ламите дойде при мен и ми каза: „За теб има специален втори изпит, защото си чужденец.“ Трябваше да отида в Ню Йорк и да започна бизнес. Не разбирах защо трябва да го правя - отвърнах му, че първо, мразя Ню Йорк и второ - мразя бизнеса. На всичко отгоре заръките му бяха да бъде търговия с диаманти, а за тях по онова време не знаех абсолютно нищо. Нищо!

Въпреки това той продължи да настоява, че трябва да замина и да направя 1 млн. долара в рамките на една година, а след това с парите да помагам на бежанци и на хора в нужда. На въпроса ми защо да правя това, отговорът беше: „Защото трябва да докажеш, че разбираш как можеш да промениш бъдещето, прилагайки наученото в манастира.“

Съгласих се. Заминах за Ню Йорк и го направих. Компанията достигна продажби до 250 млн. долара годишно и през 2009 г. я продадохме. Хората ме питат как съм постигнал всичко това. Тогава започвам да ги уча на моите четири прости стъпки, които следвам и прилагам за всичко, което искам. С тях хората могат да получават от живота това, което желаят най-силно. 

- Аз всъщност не използвам думата „карма“, защото хората не я разбират правилно. За нея са създадени много грешни идеи. Всеки човек създава семена в ума си, а от тях порастват кълнове. Тези семена са нашите мисли, действия, емоции, те рефлектират върху нашето съзнание и подсъзнание и впоследствие виждаме отражението от тях като резултат в реалния живот. 

Ще ви дам пример. Преди няколко години бях в Мексико. Това е бедна страна и хората ме питаха как могат да променят нейната икономика и развитие. Едно общество може да протестира, да спори с правителството и да му се противопоставя. Но това не е решението. Ако искам да променя държавата си, трябва да се опитвам да засявам повече добри семена в моя собствен ум и да помагам повече на другите хора. Причината да се сблъсквам с корупция в държавата си е, че явно създавам някакъв вид корупция в собствения си ум. Човек може да протестира срещу даден проблем и да отиде в затвора. Преживял съм и това... Но също така можеш да промениш своите собствени семена и когато това семе покълне и се отвори, светът се променя. 

Ние приличаме на учени. Те казват, че за всичко има причина, а ламите в манастира твърдят същото. Така че каква е причината за първия миг от този живот на един човек? Аз не приемам теорията за Големия взрив. Не приемам, че „нещо“ може да дойде от „нищо“. Ако се връщаме час по час назад, ще достигнем първия момент на съзнателен живот в това тяло. Трябва да има първопричина за него и аз вярвам, че това е последният момент от предишния живот. Но вървейки напред, правейки добро, ние посаждаме семена, които на всеки 24 часа се удвояват. И така, когато достигнем до последния си ден, имаме много семена, които още не са покълнали, не са се отворили. А във Вселената не е възможно едно семе да бъде унищожено. То ще покълне през следващия ни живот. 

- Преподавам един много простичък метод и главната му същност е да дадем обещание, че няма да направим допуснатата грешка отново. Например, ако съм откраднал дори само веднъж, след това неминуемо ще загубя много неща в живота си. И трябва да обещая, че никога повече няма да крада от друг човек. И наистина да го спазя! 

- Вярно е, аз твърдя същото. Има четири стъпки за посаждане на добра карма и четвъртата е най-важна – да бъдеш благодарен на хората, които са ти помогнали, в това число на себе си. Моят духовен учител ме научи да съм благодарен към себе си. Ако през деня сте направили десет грешни действия и едно добро дело, когато си легнете вечерта, не бива да мислите само за всички грешки, а точно за едното добро и да бъдете благодарни. Това е изключително трудно за повечето хора – да са благодарни на себе си. А е умение, на което трябва да се научим, защото всичко, свързано с кармата, се основава на благодарността! Ако я изпитваме, добрите семена ще се отварят и ще получаваме това, за което копнеем. Това е водата за нашето семе, с това го активираме.