Светът в теб27 декември 2020

Духовността е лична привилегия на всеки

Тя е осъзнаването, че оцеляването е свирепа битка между теб и теб самия

Снимка: Corina Ardeleanu, Unsplash

Духовността е пробуждане - не е ли тя меко парче плат, изтъкано от нишките на всички изгубени завършеци?

Тя е разбиране - не е ли тя познанието, от което всеки има нужда?

Тя е свобода - ако считате страха за робство.

Тя е вяра - не е ли тя вярата, че Висша сила ще се погрижи за теб във всяка буря и премеждие?

Тя се подчинява на твоята съвест - не е ли тя дълбоката, истинска, жива грижа за хората и планетата?

Тя е смирение в нещастието.

Тя е ожесточено и страстно желание да оцелееш.

Тя е мъж или жена.

Тя е благодарност за всеки случай от миналото, който ти е донесъл справедливост.

Тя е радостта да бъдеш млад в един млад свят.

Тя е осъзнаване - не е ли реализация на нечии способности и възможности?

Тя е концентрация - не е ли тя лесно проумяване на Вселената?

Тя е преобразяване на тайнствена енергия за добро на всеки един и на цялата човешка раса.

Тя е чувството, че можеш да приемеш, ако някой те е отхвърлил, и да си тръгнеш.

Тя е, когато загубваш последното си петаче, но знаеш, че все още притежаваш нещо, което не може да бъде купено с пари.

Тя е, когато носиш работния си панталон така, все едно си облечен с фрак.

Тя е, когато ти се иска да се прибереш у дома, без все още да си тръгнал.

Тя е пътешествие с космически кораб далеч отвъд света, който можеш да видиш.

Тя е да съзреш как нещо, външно грозно, излъчва красота.

Тя е величествен хоризонт или западна пустиня.

Тя е малко дете.

Тя е да видиш как гъсеницата се превръща в пеперуда.

Тя е осъзнаването, че оцеляването е свирепа битка между теб и теб самия.

Тя е магическото издърпване за онзи, който е пропаднал надолу.

Тя е да разбереш, че дори лошите моменти са нещо добро.

Не поглеждай назад - няма да видиш нещо повече.

Когато хората те погледнат и се зачудят какво е станало с теб, твоят поглед ще им отговаря: „Защото аз мога да се справя с това!”

Необикновено нещо като духовността не може да бъде предавано на ближните от уста на уста. Ако всеки един я изстрада, тогава всеки ще може да я спечели - по своя собствен начин, чрез своите собствени ръце, сложил собственото си клеймо, като своя лична привилегия.

Източник