Духовността е лична привилегия на всеки

Тя е смирение в нещастието. 

Тя е ожесточено и страстно желание да оцелееш. 

Тя е мъж или жена. 

Тя е благодарност за всеки случай от миналото, който ти е донесъл справедливост. 

Тя е радостта да бъдеш млад в един млад свят. 

Тя е осъзнаване - не е ли реализация на нечии способности и възможности? 

Тя е концентрация - не е ли тя лесно проумяване на Вселената?

 Тя е преобразяване на тайнствена енергия за добро на всеки един и на цялата човешка раса. 

Тя е чувството, че можеш да приемеш, ако някой те е отхвърлил, и да си тръгнеш. 

Тя е, когато загубваш последното си петаче, но знаеш, че все още притежаваш нещо, което не може да бъде купено с пари. 

Тя е, когато носиш работния си панталон така, все едно си облечен с фрак. 

Тя е, когато ти се иска да се прибереш у дома, без все още да си тръгнал. 

Тя е пътешествие с космически кораб далеч отвъд света, който можеш да видиш. 

Тя е да съзреш как нещо, външно грозно, излъчва красота.

Тя е величествен хоризонт или западна пустиня. 

Тя е малко дете. 

Тя е да видиш как гъсеницата се превръща в пеперуда. 

Тя е осъзнаването, че оцеляването е свирепа битка между теб и теб самия.

Тя е магическото издърпване за онзи, който е пропаднал надолу. 

Тя е да разбереш, че дори лошите моменти са нещо добро. 

Не поглеждай назад - няма да видиш нещо повече. 

Когато хората те погледнат и се зачудят какво е станало с теб, твоят поглед ще им отговаря: „Защото аз мога да се справя с това!” 

Необикновено нещо като духовността не може да бъде предавано на ближните от уста на уста. Ако всеки един я изстрада, тогава всеки ще може да я спечели - по своя собствен начин, чрез своите собствени ръце, сложил собственото си клеймо, като своя лична привилегия.