Да продължите да се признавате и уважавате взаимно като деца на един и същ Баща

Затова първите думи, които искам да отправя към всеки от вас, са: Той живее и те иска жив! Той е в теб, Той е с теб и не те изоставя никога. Колкото и да се отдалечиш, до теб е Възкръсналият, Който те зове и те очаква, за да започнеш отначало. Когато се чувстваш преуморен от тъга, кавги, страхове, съмнения и провали, Той ще бъде там, за да ти даде отново сила и надежда (срв. Постсинодално апостолическо насърчение Christus vivit, 1-2).

Тази вяра във възкръсналия Христос бива известявана от две хиляди години във всяка част на Земята чрез щедрата мисия на мнозина вярващи, които са призвани да дадат всичко за известяването на Евангелието, без да задържат нищо за себе си. 

В историята на Църквата, също тук, в България, е имало пастири, които са се отличили чрез святост на живота. Сред тях би искал да спомена моя предшественик, когото вие наричате Българския светец – свети Йоан XXIII, свят пастир, чиято памет е особено жива на тази земя, където той живя от 1925 г. до 1934 г. Тук той се научи да цени традицията на Източната църква, установявайки отношения на приятелство с другите вероизповедания. Неговият дипломатически и пастирски опит в България остави толкова силна следа в сърцето му на пастир, че го отведе дотам да насърчи в Църквата перспективата на икуменичния диалог, който получи забележителен импулс във Втория ватикански събор, пожелан именно от Папа Ронкали. В известен смисъл трябва да благодарим на тази земя за мъдрата и вдъхновяваща интуиция на Добрия папа.

По следите на този икуменичен път, след малко ще имам радостта да поздравя представителите на различните вероизповедания в България, която, въпреки че е православна страна, е кръстопът, на който се срещат и водят диалог различни вероизповедания. Желаното присъствие на тази среща на представителите на тези различни общности показва желанието на всички да изминат пътя, с всеки изминал ден все по-необходим, „да възприемат културата на диалога като път, общото сътрудничество като поведение, взаимното познаване като метод и критерий“ (Документ за човешкото братство, Абу Даби, 4 февруари 2019 г.).

Намираме се близо до раннохристиянската църква „Света София“ и до Патриаршеския храм „Свети Александър Невски“, където преди това се молих в спомена на свети свети Кирил и Методий, евангелизатори на славянските народи. В желанието да демонстрирам уважение и обич към тази почитаема Българска православна църква, имах радостта да поздравя и прегърна преди малко моя брат Негово Светейшество Неофит, Патриарх, както и Митрополитите от Светия Синод.

Сега се обръщаме към Блажената Дева Мария, Царица на Небето и Земята, да се застъпва пред възкръсналия Господ, за да дари на тази обична земя винаги необходимия импулс да бъде земя на срещи, в която, отвъд културните, религиозни или етнически различия, да продължите да се признавате и уважавате взаимно като деца на един и същ Баща. Нашият призив се изразява с раннохристиянската молитва Царице Небесна. Ще го направим тук, в София, пред иконата на Богородица от Несебър-Врата небесна, толкова скъпа на моя предшественик свети Йоан XXIII, който започнал да я почита тук, в България, и я е носил със себе си до смъртта си“.