Законите на кармичното пречистване - част 2

     

ПРАВИЛО ПЪРВО. Разпознаваме божествената природа на ближния. Учим се да префокусираме вниманието от плоскостно към обемно възприемане на хората. Плоскостното възприятие е дуално - на ниво приятно и неприятно. Обемното е способност да виждаш човека заедно с неговите мечти, копнежи, добродетели, страдания, независимо дали дадени негови действия те смущават или не. Има позитивен псевдо-психологически тезис, че другият е само огледало. Това е полуистина, а най-опасни са истините, които са полуистини. Ако другият е само огледало, тогава вероятно на Господ не би му потрябвала цялата палитра от разнообразие на вътрешния живот на човека. Слава на Всевишния, другият освен че може да бъде огледало на нашите собствени мечти и висши стремежи, както и на нашите страдания, конфликти и противоречия, така притежава свой самодостатъчен, различен от нашия живот и различни черти и краски. Затова в никакъв случай не бива да възприемаме, че всичко, което ни се случва, другите само го отразяват, че във всяка една среща трябва да търсим уроци. Това е един тесногръд поглед върху живота, който е, аз бих казал така, претенция за окултност и много обеднява човека по същина. Правилното напътствие за това какво да търсите в ближния е: търсете есенциалните и първоначални качества. Защо с такава сигурност ви казвам този принцип? Практиката ми на целител ме научи, че най-обременените и общо взето неприятните на пръв поглед хора, могат да демонстрират изключителна човечност, доброта, щедрост и дълбочина, ако умееш да им свалиш обвивките. А ние си взаимодействаме предимно на ниво кармични обвивки и си ги предаваме. „Ето ти моята любима обвивка. Сега тя може да стане твоя, заповядай!“ И смятаме, че сме сторили нещо вдъхновяващо за ближния, дали сме му нещо наше. Сега той ще има илюзията като нашата. Прекрасно! И ние ще бъдем по-добри приятели.  

     

ПРАВИЛО ВТОРО. Страданието е един от най-великите учители и това наистина е така. Не само нашето, но и страданието на ближния. В страданието човешките души разгръщат своята дълбочина, своята мъдрост, своя опит много по-обемно от удоволствието или насладата, защото малцина между нас са тези, както казва Питагор, които са способни да изпитват високо щастие и висока радост - това състояние на ликуване и просветлено съзнание, което може да бъде учител. Повечето хора в добрите си и благополучни състояния се намират в едно комфортно, илюзорно позитивно, задоволено състояние. Това не е лошо, но не е и много добре. Аз не казвам, че страданието е много добре. То несъмнено донякъде е много лошо. Но ако се опитаме да го игнорираме и да минем жизнения си път без да се изцапаме, без да се обременим, без някой да ни натовари с нещо, ние непременно ще се превърнем в едно вместилище на тежки отпадъчни елементи, защото именно тази позиция ни прави особено неасимилиращи болката, с която се срещаме. 

     

ПРАВИЛО ТРЕТО. Всеки ден завършваме с кратък анализ на изминалия ден. Директното напътствие на Питагор е следното: „...докато трикратно не си спомниш дневните свои деяния.“ Тук е скрита една тайна. Трикратното спомняне означава, че ние трябва да си спомним не само деянията, които е извършило физическото тяло, но трябва да подложим на интроспекция мислите и чувствата си.

   

 И оттук идва следващото, ПРАВИЛО ЧЕТВЪРТО. След анализа на изминалия ден и по време на анализа на изминалия ден, разкриваме съкровищата на деня. Извличаме ги от кутийката. Има кутия на Пандора, където живеят чудовища, но има и съкровищница на паметта. Животът ни има съкровищницата на изживените дни - от детството до настоящия момент. Денят ни има своя съкровищница, защото денят е подобен на един живот. Пробуждането е подобно на раждането, заспиването е подобно на умирането и целият ден носи подобието на цял един живот. Така както целият живот има съкровищница, така и денят има своя съкровищница. Отваряме, извличаме духовния мистичен целителен просветлителен опит. Разпознаваме го, култивираме го, концентрираме се, благодарим за него.