Книгата „Уаби саби” ни учи как да живеем в удовлетворение и мир със себе си. Авторката Бет Кемптън е японовед и кариерен консултант. Тя ни въвежда в японската духовна концепция Уаби саби, която ни помага да открием красотата в несъвършенството и да се приемем такива, каквито сме. Подтиква ни да прегърнем даровете на простичкия, спокоен и естествен живот, като ни показва как да постигнем равновесие сред хаоса. Представяме ви откъси от книгата й „Уаби Саби” на издателство „Skyprint”, а първите 30 от вас, които се абонират за печатното Списание 8 в периода 8 август – 7 септември, ще получат книгата като подарък.
Формулирането на ясно определение за уаби саби е сложна задача. То е малко като любовта – мога да ви кажа какво мисля, че е, и как я чувствам, но едва когато сами я изпитате, ще я разберете истински. Истината е, че повечето хора никога не са се опитвали да формулират тази идея, а и не смятат за необходимо. Те са израсли с нея. Това е умението да се ориентират в света и да ценят красотата. То им е вродено.
- Уаби саби е интуитивна реакция към красотата, отразяваща истинската природа на живота.
- Уаби саби е да приемаш и оценяваш мимолетната, несъвършена и непълна същност на всичко.
- Уаби саби е да прегърнеш даровете на простичкия, спокоен и естествен живот.
- Уаби саби е състояние на сърцето. То е дълбоко поемане на дъх и бавно издишване. То е чувството в мигове на истинска признателност – идеален момент в един несъвършен свят. Можем да го развием, ако сме готови да забелязваме детайлите и да култивираме наслада. И го изпитваме, когато живеем най-автентичните, най-вдъхновяващите версии на живота си.
За да го постигнеш, трябва да преживяваш света, да се чувстваш част от него, а не като го наблюдаваш отстрани. Да се откажеш от сложните стратегии и освободиш чувствителността си. Да поспреш, за да се огледаш.
Принципите, залегнали в основата на уаби саби, могат да ни научат как да спрем да преследваме съвършенството и да се приемем такива, каквито сме. Те ни учат как да избягаме от хаоса и стремежа към материалното в съвременния живот, за да можем да се задоволяваме с по-малко. Напомнят ни да търсим красотата в ежедневието, да си върнем способността да се трогваме от нея и да бъдем благодарни за самия живот.
Тайната на уаби саби е в това давиждаш света не с логиката на ума, а с чувствителността на сърцето.
* * *
Житейските уроци, на които ни учи уаби саби и които ще разгледаме в тази книга, се коренят в следните идеи:
- Светът изглежда по съвсем различен начин, когато се научиш да го виждаш и преживяваш със сърцето.
- Всичко, включително самият живот, е непостоянно, непълно и несъвършено. Затова съвършенството е непостижимо, а несъвършенството е естественото състояние на всичко, включително на нас самите.
- В простотата се крие велика красота, богатство и утеха. Въпреки това уаби саби не е панацея. То е напомняне за това, че тишината, простотата и красотата могат да ни помогнат да се потопим напълно в мига, и това е урокът за всички нас.
* * *
Пространството, което обитаваме, влияе на начина, по който живеем, и на чувствата, с които преминаваме през ежедневието.
Красотата на „одухотворената простота“ се състои в това, че с нейна помощ може да превърнем всяко жилище – независимо от големината или средствата – в прекрасно място за обитаване. Това идва като голямо облекчение за тези от нас, които ахкат по списания за вътрешен дизайн и се измъчват от опасението, че домът им никога няма да изглежда така. Уаби саби ни напомня, че това не е необходимо. Домът е, за да живеете в него, а живеенето не е особено подредено занимание. Добрата новина е, че хаосът на реалния живот, леко преправен, може да предложи много неща. Повечето от нас вече разполагат с уютно пространство. С малко време и старание вашият дом може да се превърне в убежище, отразяващо онова, което наистина е важно за вас.
Не е нужно да чакате идеалния момент – когато имате пари за ремонт, когато децата напуснат дома или когато най-сетне имате време да подредите всички чекмеджета и шкафове. Можете да започнете още днес, още тук. Това не е набор от правила; това е набор от идеи и въпроси, които трябва да имате предвид, за да го направите по своя начин.
Много от нас имат домове, пълни с излишни вещи, въпреки че това не ни харесва. Купуваме неща, когато не ни трябват. Казваме си, че най-сетне трябва да сложим всичко в ред, но вместо да го направим, включваме телевизора. В дългогодишната си работа с хора, които се опитват да направят фундаментални променив живота си, освобождаването от непотребните неща винаги е било важна част от пътя към тази цел. Веднага щом започнат да се освобождават от повече и повече неща, те забелязват колко лесно се отърсват от негативните мисловни модели, чувството за недостатъчност, робуването на работата, привързаността към миналото и стремежа към живот, нямащ връзка с това, което в действителност желаят или което истински ценят. Това е мястото, където уаби саби реално може да помогне.
Когато осъзнаете, че сте съвършено несъвършен човек, няма да имате нужда от толкова много „неща“, които да повдигат самочувствието ви. В крайна сметка, одухотворената простота в дома ви работи за вас и изживяванията, които искате да създадете за себе си, за семейството и приятелите си. Тя ще ви помогне да станете това, което обичате, и да си отворите пространство за истинско вдъхновение. Тя е онова, което ви привлича. Тя е качество, дълбочина и избор. Тя ви помага да престанете да се осъждате и да се съсредоточите върху онова, което можете да постигнете с това, което вече имате.
Домът, вдъхновен от уаби саби, е спокойно място, което приветства госта и сгрява семейния живот. Той е място за ценните неща, които носят любов и предизвикват спомени, а не просто за нови неща, купени по прищявка. Няма правилно или погрешно. Ще създадете непретенциозен стил, изпълнен в съвършено несъвършен вид. По-късно в тази глава ще ви дам няколко съвета как да се освободите от излишните вещи и одухотворено да опростите жилището си в стил уаби саби.
* * *
Нека да видим какво можем да научим за провала, когато подхождаме към него със светогледа на уаби саби:
- Не е необходимо да харесваме неуспеха, за да се учим от него. Провалът укрепва нашата устойчивост и ни помага да се развиваме по други начини. И когато спрем да се опитваме да бъдем безупречни, може би дори няма да гледаме на „неуспеха“ като на „провал“.
- Чувството за провал няма да продължава вечно. Нищо не трае вечно. Всеки ден е възможност за ново начало.
- Всичко се променя. Може би това е моментът да спрете, да се обърнете и да се заемете с нещо друго.
* * *
Конкуренцията не е лошо нещо. Тя ни мотивира да приемаме предизвикателства и да усъвършенстваме уменията си. Проблемът идва, когато се опитваме да постигнем съвършенство в свят, където твърде много неща не зависят от нас. Рискът от провал зависи от размера на сцената, на която искаме да играем. Всеки може да успее във всичко, ако сцената е достатъчно малка. Възможността за развитие е в разширяването на тази сцена и това неминуемо означава, че ще има моменти, когато губим. Но ако от самото начало осъзнаем какво е това – възможност да излезем от нашата зона на комфорт и да отворим сърцата си за още по-голям опит – тогава то е дар. Когато пробваме късмета си на по-голяма сцена и не ни потръгне, това не е провал, а момент на развитие.