Бог: „Кога ще се научите да живеете, като че ли мен ме няма?”

— Мила, имам молба към теб — Бог спря, слезе от колелото и си свали очилата. Очите му бяха добри, но след всички перипетии в моя живот, не знаех какво мога да очаквам от Него. Продължих да го гледам, а той спокойно пиеше вода. 

– Тежичко баирче беше, но пък гледката каква е...!

— Каква е молбата?

— А, да, молбата. Трябва да се заема със сериозни дела, така че не би ли могла един месец да поживееш само за себе си, с любов към теб, с удоволствие към живота? Да правиш това, което винаги си искала да правиш, нищо да не искаш, нищо да не планираш и да не очакваш? Така като че ли мен ме няма.

— Но теб те има — докоснах Го с показалеца си.

— Откъде знаеш? Как може да си сигурна кой съм наистина? Може да съм плод на въображението ти - просто твоят вътрешен глас, интуиция, която си олицетворила.

— В образа на 40-годишен мъж, който обожава лофери?

Бог се разсмя гръмко.

— Хората са свикнали да ме има. Че могат винаги да кажат „Господи, прости ми" и гадостите да изчезват все едно не ги е имало. После това се забравя.
А ако нещо не е както трябва – „Това е заради теб, Господи!". Ако го мързи някого - „Моля Те, Господи, направи го и повече няма да те моля за нищо!" Кога ще се научите да живеете като че ли мен ме няма?

— Като че ли Те няма? – бях шокирана. Усетих как някой се опитва да измъкне земята под краката ми и почвам да пропадам неизвестно къде. 

— Все едно, че ти си Бог. Мила моя, само месец. Поживей за себе си само 30 дни. Ти искаш някой да те обикне за цял живот, а не можеш да се обикнеш дори само за месец.

— Цял месец…

— Само един месец. Времето ще мине бързо и аз ще ти донеса красиво магнитче.