Светът в теб26 октомври 2019

Краят на робството или за изхода от матрицата

Филмът „Самадхи" - новите отговори на старите въпроси, вижте ги

„Самадхи" е древна санскритска дума, за която няма модерен еквивалент. Голямо предизвикателство е заснемането на филм за Самадхи. Самадхи е нещо, което не може да бъде предадено на нивото на съзнанието.Този филм е просто външната проява на моето собствено пътуване към себе си. Целта на филма е не да те учи какво е Самадхи, или да предостави информация на ума ти, а да те вдъхнови за директно откриване на истинската ти природа."

Това е интродукцията на изключителния научно-популярен филм в две части „Самадхи“, направен от Даниел Шмит и достъпен безплатно и на български език в youtube. „Мая, нашата собствена илюзия за себе си“ е първата част, втората – „Не е каквото си мислиш“. Филмът действа успокояващо и отпускащо, но едновременно с това е най-добрата гимнастика за ума ви през почивните дни. Насладете се на един от най-гледаните научно-популярни филми.
Субтитрите на български са в настройните на видеото.

Живеем във време, когато сме забравили не само Самадхи, но сме забравили какво сме забравили. Това забравяне е Мая, илюзията на АЗ-а. Като хора, повечето от нас живеят потопени във всекидневния живот, рядко замисляйки се за това кои сме, защо сме тук, или накъде отиваме. Повечето от нас никога не осъзнават истинската си същност, душата или това, което Буда нарича Анната. Това, което е отвъд името и формата, отвъд мисълта.

Ние вярваме, че сме само ограничени тела. Живеем в страх, че ограничената индивидуална структура, с която се идентифицираме, ще умре. В съвременния свят по-голямата част от хората, които практикуват религиозни или духовни практики, като йога, молитва, медитация, мантри или всякакъв вид ритуали, прилагат техники с ограничен резултат. Което означава, че те са само част от структурата на егото.

Проблемът не е в търсенето или активността. Проблемът е в това, че вие си мислите се, че можете да намерите отговорите в някаква външна форма.

Духовността в своята най-обща форма не се различава от патологично мислене, което е повсеместно. Това допълнително разбърква ума. Повечето човешки дейности не са присъщи за едно човешко същество.

Структурата на егото иска повече пари, повече власт, повече любов, още и още от всичко. Тези, вървящи по така наречения „духовен път" желаят да бъдат по-духовни, по-будни, по-спокойни, по-умиротворени, по-просветлени. Опасността за вас, гледащите този филм, е, че умът ви ще иска да придобие Самадхи, предупреждава Шмит. Дори по-опасно е, че умът ти може би си мисли, че е придобил Самадхи.

Винаги, когато има желание да се постигне нещо можете да бъдете сигурни, че идва от егото.
Самадхи не е нещо за постигане или добавяне към себе си. За да разберете Самадхи трябва да се научите да умирате, преди да умрете. Животът и смъртта са като Ин и Ян - неразделно цяло. Безкрайно разгръщащо се, без начало и край.
Отбягвайки смъртта, вие всъщност отбягвате живота.

Когато директно преживееш истината за това, кой всъщност си ти, изчезва страхът от живота и смъртта. В нашето общество и в нашата култура ни учат кои сме ние, а в същото време оставаме роби на по-дълбокото неосъзнато биологично непреодолимо желание и отвращение, което управлява нашите избори. Конструкцията на егото не е нищо повече от импулс за повтаряне. Това е просто пътя, по който енергията веднъж е преминала и тенденцията на енергията да влезе отново в същия път, независимо дали е положително или отрицателно за организма.

Има безброй нива на памет или съзнание, спирали в спиралите. Когато съзнанието ти се идентифицира с този ум или его-конструкция, то те привързва към социалната конструкция, която може да се нарече матрица. Има аспекти на егото, които осъзнаваме, но същинската машина се управлява от неосъзнатото, от древните модели, от първичните екзистенциални страхове.

Безкрайни модели на пристрастяване към удоволствието и избягване на болката се израждат в патологични поведения в нашата работа, във взаимоотношенията ни, във вярванията ни, в мислите ни и целият ни начин на живот. Подобно на добитък, повечето хора живеят и умират в пасивност и подчинение, прикачвайки живота си към матрицата. Ние живеем живота си заключени в ограничени модели. Живот често изпълнен с големи страдания. И не ни се вярва, че всъщност можем да станем свободни. Възможно е да се освободим от сегашния си живот, наследник на миналото, за да заживеем нов, който очаква да се роди във вътрешният ни свят.

Ние всички сме родени в този свят с биологично обусловени структури, но без собствено самоосъзнаване. Често, когато се вгледате в очите на малко дете - там няма следи от егото, само светла празнота. С възрастта на лицето се слага осъзнато изградена маска.

Шекспир казва: „Целият свят е сцена, и всички мъже и жени са само артисти". В събудения индивид съзнанието блести през личността, през маската. Когато си буден, ти не се идентифицираш с твоя характер. Ти не вярваш, че си маските, които носиш. Но не се отказваш да играеш роля. Когато се идентифицираме с личността - това е Мая, илюзията на Аз-а. Самадхи е пробуждане от съня на личността ти от театъра на живота.

2400 години след като Платон написа „Републиката", човечеството все още търси своя начин за излизане от пещерата на Платон. В действителност днес повече от всякога сме приковани от илюзии.
Платон предава историята на Сократ за група хора, които през целия си живот живели в пещера, приковани с вериги и с лице към празна стена. Всичко, което можели да видят били сенки, хвърляни върху стените от неща, преминаващи пред огъня зад тях. Това куклено шоу се превръща в техния свят. Според Сократ, сенките били толкова близо до затворниците, че те никога не съзирали реалността. Дори и след като разбрали за външния свят те продължават да вярват, че сенките са всичко, което съществува. Въпреки, че подозирали, че там вън има нещо повече, те нямали желание да напуснат света, който им е познат.

Човечеството днес е като хората, които само са виждали сенките на стената на пещерата. Сенките са аналог на нашите мисли. Светът на мисълта е единственият, който познаваме. Но има и друг свят, който е отвъд мисълта. Отвъд дуалистичното съзнание.

Готов ли си да напуснеш пещерата, да напуснеш всичко, което познаваш, за да разбереш истината кой си ти?

За да изживееш Самадхи е необходимо да се отвърнеш далеч от сенките, далеч от мисълта, към светлината. Когато човек е живял само в мрак, има нужда постепенно да свикне със светлината.

Подобна настройка към нова парадигма отнема време и усилия и изисква желанието да опознаеш новата и да отхвърлиш старата.