Морган Скот Пек: Двама се обичат само тогава, когато могат да живеят и сами

Отлагането на насладата е процес на разпределяне на болката и удоволствието от живота така, че удоволствието да се увеличи посредством преживяването и преодоляването на болката. Това е единственият начин да се живее правилно.

• Тенденцията да се избягват проблемите, както и емоционалното страдание, с което те са заредени, е основата на всички душевни болести. След като това е характерно за повечето от нас, то всички ние в по-малка или по-голяма степен сме психично болни, а някои отиват твърде далеч в стремежа си да избягат от трудностите и страданието. Те се опитват да намерят лесен изход, като създават свои измислени светове, в които да живеят и които нямат нищо общо с реалността. Ето едно кратко и елегантно изказване на Карл Юнг: „Неврозата винаги е заместител на необходимото страдание".

Но в крайна сметка заместителят става по-болезнен от необходимото страдание, което той е трябвало да смени. Неврозата сама по себе си се превръща в най-големия проблем. Според правилото мнозина се опитват да избягнат и тази поредна болка, и така те натрупват невроза върху невроза. 

• Когато един невротик е в конфликт със света, той автоматично обвинява за това себе си. Когато човек със смущение в характера има проблеми, той приема, че са му виновни другите. 

Винаги когато се опитваме да избегнем отговорността за собственото си поведение, ние искаме да я прехвърлим на някой друг човек, организация или обект, било то „съдбата" или „обществото", правителството, компанията или нашия шеф. По тази причина Ерих Фром така удачно е нарекъл студията си за нацизма и авторитарността „Бягство от свободата". При опита си да заобиколят болката от отговорността милиарди хора на ден се опитват да избягат от свободата си.

• Причината някои преходни периоди в нашия живот да се превърнат в кризисни е това, че за успешното им изживяване ние трябва да се откажем от много обичани от нас понятия, стари гледни точки и начини на поведение. Много хора или не могат, или не искат да понесат болката при отказа от вече изживяното, което трябва да бъде изоставено. Следователно те често остават завинаги при старите си модели на мислене и поведение, като по този начин се лишават от възможността да преодолеят която и да било криза, да израснат истински или да изпитат радостта от прераждането, което съпътства успешния преход към по-висока степен на зрелост. 

Има много хора, които разбират необходимостта от развитие, но нямат желание да се захванат. Те искат и вярват, че е възможно да подминат дисциплината и да намерят краткия път до съвършенството. Често те се опитват да го направят, като подражават на светиците и се оттеглят в пустинята. Някои от тях вярват, че чрез такава имитация вече са станали светци и пророци, а не са в състояние за разберат, че още са деца и че трябва да започнат отначало.

• Ето я моята дефиниция за любовта: волята да разшириш границите на своя „Аз", с цел да осигуриш своето собствено или нечие чуждо духовно израстване.

Докато аз мисля, че големите митове наистина са големи, защото представят дълбоките истини за света, то митът за романтичната любов е една ужасна лъжа. Може би тази лъжа ни е необходима, за да се влюбим, оженим и да продължим рода. Но като психиатър аз всекидневно съжалявам за страшното заблуждение и страдание, което този мит насажда. Милиони хора губят огромна енергия в отчаяния си и безполезен опит да оприличат реалността на живота си на нереалността на мита. 

• Любовта е свободно осъществяване на правото на избор. Двама се обичат само тогава, когато могат да живеят и сами, но съзнателно са избрали да бъдат заедно.

Една свободна жена с право се пази от мъж, който при обръщенията си към нея използва думи, означаващи домашни животни. Той наистина може да я харесва само защото я асоциира с домашно животно, но не е в състояние да оцени нейната сила, независимост и самостоятелност.

• Винаги когато си мислим, че вършим нещо само заради другите, по някакъв начин се опитваме да избягаме от своята отговорност. Каквото и да правим, то става, защото такъв е нашият избор, а това е нашият избор, защото той ни задоволява най-пълно. Каквото и да вършим за другите, ние го правим, защото така задоволяваме някаква своя потребност. 

На родители, които казват на децата си: „Трябва да сте ни благодарни за това, което сме направили заради вас", винаги в значителна степен им липсва любовта. Всеки, който истински обича, познава удоволствието от любовта. Когато наистина обичаме, то постъпваме така в резултат на съзнателния си избор. Ние имаме деца, защото ги искаме, и ако сме обичащи родители, то е, защото сме го искали.