Светът в теб19 декември 2019

Досадно е да си майка. Никой не го признава

40 години от премиерата на филма „Крамър срещу Крамър"

Преди 40 години, малко преди Коледа, е световната премиера на един филм, който остава в историята на киното с драматичната и на пръв поглед тривиална история за един развод.
„Крамър срещу Крамър“ е американски филм от 1979 година на режисьора Робърт Бентън („Бони и Клайд“, „Няма балами“, „Скрити белези“). Заснет е по романа на Ейвъри Корман. Разказва случка, която е до болка позната на милиони хора по света. Имало любов. Свършила. Семейството се разпаднало. Страдат и майката, и бащата, и детето. Сърцата им се късат, но няма път назад. След като Джоан Крамър напуска Тед Крамър, работещият татко трябва да се грижи за сина си. След време майката се връща и започва битка за правата над детето. И точно когато делото за попечителство приключва в полза на майката бегълка, тя се отказва в полза на бащата...
Ролята на майката се изпълнява от Мерил Стрийп, бащата е Дъстин Хофман и Били е Джъстин Хенри. 8-годишният сладур става най-младият актьор, номиниран за Оскар за филма „Крамър срещу Крамър".

Филмът печели награди „Оскар“ за главна мъжка роля (Д. Хофман), поддържаща женска роля (М. Стрийп),режисура (Р. Бентън), филм (Стенли Джаф), адаптиран сценарий (Р. Бентън)

„Крамър срещу Крамър“ има 4 награди „Златен глобус“ и още много други награди.

Нека си припомним малко от литературния първоизточник, вдъхновил режисьора Р. Бентън и екипа му да претворят на филмова лента една от най-големите травми на всяко дете - разводът на родителите му.

На годинка и шест месеца Били Крамър беше дете, което хората на улицата се спираха да гледат заедно с красивата му майка.

Тед получи повишение в службата и си го обясни с факта, че е станал баща — сякаш бе приет за член на някакъв клуб. Ходеше на футболните мачове на „Джайънтъс“ с Дан, стар приятел от колежа, сега адвокат. Четеше сериозни списания и „Уолстрийт Джърнъл“ със служебна цел. Служба имаше.

Обществото на Джоуана се състоеше от няколко приятелки от пейките в парка, от няколко бавачки, които даваха по малко съвети, и от Телма — компанията съвсем не беше живописна като компанията на Тед в представите на Джоуана — той ходеше на работа, където се срещаше с хора, по-високи от осемдесет сантиметра, които говорят със завършени изречения. А в нейния свят нямаше никой — нито познатите от пейките в парка, нито старите й приятели, нито Тед — с когото можеше да сподели своята мръсна малка тайна.

Тя намекваше за нея, но те не искаха да я чуят.

— Аз обичам детето си — каза тя веднъж на Телма. — Но по принцип то ми досажда.

— Разбира се, че ти досажда — каза Телма и Джоуана помисли, че си е намерила съюзник. — Но в същото време ти доставя много приятни вълнения.

Тя не срещаше никаква поддръжка. Жените, които познаваше, или не си признаваха, или бяха по-търпеливи от нея. Веднъж, като говореше с майка си по телефона, тя повдигна този въпрос:

— Било ли ти е някога досадно?

— Не, с тебе не. Ти никога не си ми създавала неприятности.

Да не би тогава тя да не е нормална? Една вечер Джоуана изслуша подробния разказ на Тед за това какви неприятности има — някакъв спор с негов колега — и му каза точно каквото се очакваше от нея: че не бива да обръща внимание на такова нещо, след което сподели какво я тормози — не че не обича Били, той е толкова жизнерадостен и хубав, но всичките й дни са едни и същи.

— Досадно е да си майка, Тед. Никой не го признава.

— Е, няма как. Особено през първите години. Но той е прекрасен, нали?

Тед просто не искаше да чуе думите й. И този път той се обърна и заспа.