Ако той те удари – незабавно бягай, като при земетресение!

1. Ако са те ударили – незабавно си събери нещата. Дръж се така, като че ли има земетресение и трябва да се евакуираш по най-бързия начин. Грабваш документите и децата и хукваш, с останалото ще се оправяш после. Не приемай извинения и покаяния, не влизай в преговори. Всяко „прости ми” утре задължително ще се превърне в „писна ми от теб”. В това блато е много лесно да затънеш и много трудно да се измъкнеш. Не се съмнявай, бягай!

2. Запомни, че всяко „ти сама си си виновна” и „ти ме докара до това състояние” е лъжа. Всъщност означава: „Знам, че мога да те ударя, да те обидя, да те оскърбя и при това безнаказано, затова не виждам смисъл да се контролирам”.

3. Винаги можеш да дойдеш при мен, майка ти. Винаги. Във всяко състояние и положение. Потънала в сълзи и без обувки. С горчивото усещане за най-големия си провал в живота. Няма да те обвинявам. Даже ако ми се прииска да кажа: „Не те ли предупреждавах?” - ще се заключа в тоалетната и ще кажа тези думи пред огледалото сама на себе си, шепнешком. Защото тези думи не утешават, а само набиват игли в откритата рана.

4. Ако ме няма по някаква причина – всичко се случва, родителите са смъртни – имай приятели. Толкова близки, че да можеш да им поискаш помощ. Ако нямаш такива – търси помощ, отвсякъде без да се срамуваш да я приемеш. Оплаквай се, крещи, разкажи на всеки, който е готов да слуша. Имай свидетели, защото злото се ражда в мълчание.

5. Отношенията никога не започват с побои. Първите лястовички изглеждат като „ама каква тъпа п--ка си”, „от къв зор се месиш сега”, „какво ти разбира главата”, „аз казах – значи го правиш”. Отначало молбата се превръща в заповед. След това дребните унижения се превръщат в норма. Грубостта се представя като близост. Не позволявай на никого да те унижава и да ти причинява целенасочено болка. Никога не си мисли „аз съм умна, на мен не може да ми се случи подобно нещо”. В този капан са падали и по-умни жени от теб и мен.

6. Твой враг е усещането „може би ми се е сторило”. Днес човекът се държи абсолютно адекватно, а на следващия ден като че ли нещо му става и той се превръща в раздразнен садист. А вдругиден изгрява слънцето и всичко е толкова наред, че ти облекчено въздъхваш: „Сторило ми се е…”. Ако това се случва често – бъди нащрек. Това усещане е най-важният симптом, на който можеш да се опреш. В отношенията си с такъв човек не навлизай твърде надълбоко, не правете деца и общ бизнес.

7. Винаги имай свои пари настрана. Заработени от теб. Ако си домакиня и седиш с децата вкъщи, имай своя сметка на твое име - финансова възглавница за всеки случай. Обсъди това с партньора си преди да си излязла по майчинство. Това е много важно. Когато децата са малки, ние сме зависими от партньора си напълно и съответно сме най-уязвими.

8. Не позволявай отношенията да са единственото важно за теб нещо в живота ти. Това е опасна конструкция. Приятели, работа, спорт, хоби – имай всичко това. Изкарвай пари. Учи се. Ако отношенията някога рухнат – а това се случва по-често от колкото би ни се искало – ще ни боли. Но по-добре да падне една кула, отколкото целия замък.

9. Следи си здравето, грижи се за себе си, за да имаш сили да живееш.

10. Никога не се хващай на въдицата „всички живеят така”. Това не е истина. И аз ще направя всичко възможно, за да видиш семейства, в които няма насилие и грубост, в които хората разговарят по между си с уважение дори когато са си много ядосани. И ще опитам да ти бъда аз самата пример в това отношение.

11. Никога не се поддавай на самообвинението „само на мен ми се случва това, каква глупачка съм, какъв срам”. Това също не е истина. Никак не е трудно да се окаже всеки в окото на бурята и да попадне в ситуация на насилие. Бедата е ако затъне в него за дълги години. Не ти е нужно семейство на всяка цена. Не е нужно идеалното семейство като от корица на списание. Трябва ти място, където ще се чувстваш добре, където ще могат да те подкрепят и да се погрижат за теб. Това място може да изглежда по много различни начини (изобщо не е задължително това е да е традиционното семейство).

12. Хората с годините се променят. Това, което в младостта ни е изглеждало като мила невинна чудатост, с годините може да се окаже психическо заболяване или просто чудовищен порок. Понякога хората се държат некрасиво, ако разберат, че другият човек зависи от тях. Ако това се е случило с теб – не се упреквай, че „не си разпознала подлеца по-рано”. Има много неща, които ние не можем да видим докато те са скрити дълбоко под земята. Действай по точка 1.

13. Сподели тези правила с други жени. Преразкажи този текст на приятелките си. Не оставай равнодушна, ако някого го обиждат, на някого се подиграват пред очите ти. Помни, понякога хората ги боли адски и се срамуват да поискат помощ. И въпреки това се нуждаят от нея. Може да се окажеш единствената, която ще забележи чуждата болка. Не я отминавай просто така.

Източник