Идва преди раждането, изчезва преди смъртта...

Рудолф Йозеф Лоренц Щайнер (27 февруари 1861 г. - 30 март 1925 г.) е австрийски философ и езотерик, основател на течението антропософия. Щайнер прави опити за налагане на възгледите на основаното от него движение в различни области. В педагогиката създава идеята за Валдорфско училище. Предлага антропософски версии на знания от различни сфери на живота (антропософска архитектура, антропософска медицина, антропософска религия и биодинамично земеделие).

Ние трябва да се научим да разбираме какъв вид духовност съществува там, долу, отвъд 17-те прага на съзнанието. Ние трябва да говорим за съзнателна духовност, а не за несъзнателен ум. Да, ние трябва да бъдем наясно, че нищо не знаем за многото неща, които протичат в нас - наистина би било лошо за нас, ако нормално бяхме съзнателни за всичко това.  

Представете си например как бихме се справили с яденето и пиенето, ако трябваше да бъдем запознати с всички физиологични и биологични процеси, които протичат в момента, когато поглъщаме парче храна! Всичко това се извършва несъзнателно и там работят духовни сили, дори в чисто физиологичното царство. Но вие ще се съгласите, че за да ядем и пием, не трябва да изчакаме, докато научим всички подробности за това. Така е и с много от другите неща: голяма част от нашето същество е несъзнателна, или (по-подходяща дума) подсъзнателна.  

Особеното се състои в това, че това подсъзнателно в нас е в непрекъснато притежание на друго Същество. Оттук следва, че ние не само сме единство от тяло, душа и дух, носещи през света отделна душа в нашето тяло, но малко преди раждането едно друго Същество завладява областта на нашето подсъзнание. Това подсъзнателно Същество ни съпътствува през целия ни път от раждане до смърт. Ние можем до известна степен да опишем това Същество като кажем, че то е много умно и надарено с воля, тясно свързана със силите на природата.  

Трябва да подчертая следната особеност на това Същество - то би се изложило на най-сериозна опасност, ако при настоящите условия би трябвало да придружи човека след смъртта му. Сега то не може да постъпва така, следователно изчезва малко преди смъртта, за да се спаси: но то все още съдържа импулса да подрежда така човешкия живот, че да може да завладее смъртта за своите собствени цели. Би било ужасно за човешката еволюция, ако това Същество, което е придобило влияние над човека, беше в състояние да овладее смъртта и по този начин, умирайки с човека, да премине в световете, в които човек влиза след смъртта си.  

Това Същество винаги трябва да се сбогува с човека преди смъртта, но в много случаи това е много трудно за него и от тук произлизат най-различни усложнения. Важното за момента е, че това Същество, чието владение се намира изцяло в подсъзнателното, е крайно зависимо от Земята като цялостен организъм. Земята е твърде различно от това, което казват за нея геолозите, минералозите или палеонтолозите. Земята е изцяло живо Същество.  
…
През последните векове три идеи възникнаха постепенно в абстрактен вид. Те бяха наименовани неправилно от Кант и правилно от Гьоте. Кант ги нарече Бог, Свобода и Безсмъртие. Гьоте ги нарече Бог, Добродетел и Безсмъртие. Ако надникнем в това, което се крие зад тези три думи, намираме, че същите думи се разбират абстрактно от съвременния човек (а са се разбирали) и по-конкретно (но също така и по-материалистично в стария атавистичен смисъл) до XIV или XV век. Бяха произведени експерименти в стария стил: алхимиците се помъчиха да наблюдават процесите, в които работата на Бога би могла да се види. Те се опитаха да произведат философски камък.

Зад всички тези неща стои нещо конкретно. Философският камък трябваше да направи човека способен да стане Добродетелен, но това беше мислено и в по-материален смисъл. То трябваше да доведе до изпитване една опитност на безсмъртие – да бъде поставен човек в такава връзка с космическото цяло, че той в себе си да изпита това, което лежи отвъд раждането и смъртта.

Из лекцията на Рудолф Щайнер  
„Погрешно и правилно използване на езотеричното знание", 1917