Светът в тебПьотр Мамонов / 20 април 2022

Всеки срещнат по пътя ти човек е ангел

Аз изживях моя днешен ден – на някого стана ли му по-добре от това?

Пьотр Николаевич Мамонов (14 април 1951 г. - 15 юли 2021 г.) беше рок музикант, артист, поет, писател, лектор за вредите от алкохолизма, духовен наставник... Многоцветната му личност се изразяваше чрез различни инструментариуми, но винаги бе неочакван и мъдър едновременно. Понякога Бог говореше тихо през устата на Мамонов.

Като як рокаджия се е изявявал в популярната още от съветско време банда „Звуки Му”. Зад гърба си има множество филми и театрални постановки, моноспектакли. През 2006 г. Мамонов прави невероятна роля във филма на Павел Лунгин „Остров”. Играе свещеника-лечител Анатолий, който всеотдайно и безкористно, десетилетия наред, спасява хора от тежки болести. Така изкупува страшния си грях – по време на войната той е разстрелял по принуда приятеля си. По-късно Мамонов се снима и в друг филм на Лунгин – „Цар", в ролята на Иван Грозни.

В Страстната седмица думите му на Божи човек ни карат да се замислим за смирението, любовта и смисъла на живота.

1. Всеки срещнат по пътя ти човек е ангел.
Той ти е помощник и си го срещнал не напразно. Той или те изпитва, или те обича. Друго не ни е дадено.

Имах такъв случай в младостта си – пихме с приятел и се разделихме късно. На сутринта звъня да питам как е стигнал. Отговарят ми, че е паднал под влака, отрязали са му и двата крака. Беда непоносима, нали така? Отидох при него в болницата, той ми казва: „На теб ти е добре, а аз ето…” — и отметна одеялото, … ужас!

Беше горд човек. А стана най-скромният и весел. Сложи си протези. Има жена и четири деца, стана детски писател, залят е с щастие до ушите. Ето как Бог изцелява с физически болести! Вероятно, ако не се беше случило с човека това нещастие, щеше да продължава да е горделив — и щеше да изсъхне като коричка. Ето един труден за преживяване, но най-близък път към духовното пречистване. Нужно е всяка минута да търсим поуката, всяка минута да мислим какво ще кажем. И да градим, да съзидаваме.

Животът понякога ни бие, но тези удари са лекарство. „Наказание” иде от думата „наказ”. А наказ на староруски е урок, учение. Бог ни учи като грижовен баща. Поставя малкия си син в ъгъла, за да не прави лоши неща следващия път. Детето се дърпа, а бащата го държи за ръка, за да не падне под трамвая. Така и Бог. Изкушенията са изпит. А защо ни е изпит? За да го издържим. В тези изпитания ставаме все по-чисти и по-чисти. Трябва да понасяме скърбите безропотно, без въпроса „защо?". Това е нашият път.

2. Истинският смисъл на живота е любовта.
Защо живеем? Дълги години нямах отговор на този въпрос, даже го избягвах. Живеех нехайно, само за удоволствие – пиех, биех се, твърдях: „Аз съм най-важният”. А истинският смисъл на живота е да обичаш. Това означава да се жертваш, а да се жертваш означава да даваш. Схемата е много проста. Това не означава да ходиш на църква, да палиш свещички и да се молиш. Вижте: Чечня, 2002 година, осем войничета стоят, единият случайно издърпал връвчицата на гранатата. Подполковник, 55-годишен, в църква в живота си не е влизал, нито една свещичка не е запалил, невярващ, комунист, баща на четири деца… с корема напред се хвърлил върху гранатата. Разпръснал се на парчета, а войничетата всички оцелели. Командирът им се изстрелял в рая като куршум. Това е саможертва. Няма нищо по-възвишено на света от това, да отдадеш живота си за другите.

Всичко се проявява по време на война. Там всичко е концентрирано и сбито. А в повседневния живот – някак разводнено. Мислим си: за добрите дела има време – утре, вдругиден… А ако умреш тази нощ? Какво ще правиш в четвъртък, ако умреш в сряда?

Сякаш вчера беше, когато Олег Иванович Янковски (известен руски актьор, починал през 2009 г. – б.р.), ето му якето, ето му лулата. А къде е сега Олег Иванович? Сприятелихме се с него по време на снимките на филма „Цар”. Много си беседвахме за живота. И след смъртта му си говоря с него. Моля се: „Господи, помилуй и спаси душата му!”

Това, което минава отвъд, е молитвата. Когато умирам, не ми трябват разкошен дъбов ковчег и цветя. Приятели, молете се за мен, защото съм живял доста разнообразен живот.

Господ не е злобничък чичко с пръчка в ръка, който седи върху облака и брои простъпките ни, не! Той ни обича повече от мама, повече от всички взети заедно. И ако ни се дават някакви трагични обстоятелства, значи те са нужни на душата ни.

3. Любов – това е да измиеш чиниите без да ти е ред.
Да виждаш доброто, да се вкопчиш за него – това е единственият съзидателен път. Всеки човек може много неща да не върши както трябва, но в нещо е задължително много добър. Ето за този конец трябва да бъде теглен, а не да се обръща внимание на глупостите. Любовта не е чувство, а действие. Не е нужно да изгаряш от африкански чувства, когато отстъпваш на една старица място в метрото. Твоята постъпка също е любов. Любов – това е да измиеш чиниите без да ти е ред...

4. Спаси себе си – това е достатъчно
Няма как да разказвам за вкуса на ананаса, ако не съм го опитал. Невъзможно е да се разкаже какво е християнството, без да бъде опитано то.

Опитайте да отстъпите, да позвъните на Людка, с която не сте разговаряли пет години и да кажете: „Люда, хайде да приключим с тази история: аз нещо съм ти казала не така, ти нещо си ми отвърнала неподобаващо… Хайде да идем на кино“. Ще видите колко добре ще се почувствате през нощта! Всичко ти се възвръща стократно, но не във вещи, а като състояние на душата. Това е истинското щастие! Но за да го достигнеш, всяка минута трябва да мислиш какво да кажеш и да направиш. Всичко това е съзидание.

Поогледайте се наоколо – колко хубави хора – чисти, удивителни, весели лица. Ако виждаме гадост — значи тя е в нас. Подобното се възсъединява с подобно. Ако кажа: ау, какъв крадец – значи аз самият нещо съм свил – ако не 1000 долара, то поне гвоздей.

Не осъждайте хората, погледнете себе си. Спаси себе си и това е достатъчно. Върни Бога в теб, обърни взор не навън, а навътре. Обикни себе си, себелюбието превърни в любов към ближния – това е нормата. Ние сме извратеняци. Вместо да сме щедри – сме алчни. Живеем на обратно, ходим на главата си. За да застанем на краката си – трябва да почнем да даваме. Но ако дадеш 10 хил. долара, а после съжалиш, кажеш си – трябваше 5 хиляди да заделя, не 10 – считай, че го няма вече твоето добро дело.

5. Аз изживях моя днешен ден – на някого от това стана ли му по-добре?
Всяка нощ трябва да си задаваме един простичък въпрос: аз изживях днешния си ден – на някого стана ли му по-добре от това? Ето, аз например – знаменит, готин актьор, рокаджия, мога да разговарям така, че да се стегнете и засрамите даже. Но от това ще се почувствате ли по-добре? Ще се почувствам ли аз по-добре? Едно от имената на дявола е „разделящ“. Вътрешният дявол внушава: ти си прав, старче, давай, сложи всички на мястото им, строй ги в две редици! Аз се старая да не съм такъв. Работя върху душата си всеки ден. Понякога е много трудно.

Не искам да се гордея нито с ролята си във филма „Остров", нито със стиховете, които пиша, нито с песните си – искам да не се задълбочавам в достиженията си. Аз имам чудото – всеки ден. Всеки ден имам различно небе. И един ден няма с друг да е еднакъв. Щастие е, че започнах да забелязвам това. Твърде много съм пропуснал, за което съжалявам. За това плача, вътрешно, разбира се. Всичко можеше да е по-чисто и по-хубаво.

Един човек ми каза: „Ти си написал онези песни, защото тогава си пиел водка". Но аз ги написах не благодарение на водката, а въпреки нея.

От висотата на своите 60 години говоря: „В този живот не бива да се губи нито една минута, времето е малко. Всеки момент от живота може да е прекрасен. Важно е сутринта като станеш да подредиш наоколо.
Ако съм се събудил в лошо настроение не пия портвайн, а казвам: „Господи, нещо не се чувствам добре. Надявам се на Теб, на мен не ми се получава“. Това действие е най-важното.

Източник