Светът в тебМария Русева / 19 май 2020

Виж над маската

Парадоксално носенето на маска всъщност сваля твоята?

снимка: iStock

Дали маските пазят или не от вируси се спори непрестанно и изглежда дори хората, които налагат носенето им, не са напълно сигурни, както се видя от променливите разпоредби за мярката. Сега обаче далеч няма да разискваме медицински и хигиенни аспекти.

Откакто се старая да свикна да виждам срещу себе си хора с маски навсякъде забелязвам, че гледката е потискаща само отдалеч. Защото когато се приближат, по-ясно от всякога виждам...очи. Без престорени усмивки и кифленски джуки. Просто очи.

Психолозите твърдят, че за да разпознаем искреност в нечия усмивка е достатъчно да потърсим бръчици около очите на събеседника си. И ако не ги намерим, колкото и широка да е усмивката, то тя не е плод на чист емоционален порив.

Социалните експерименти „еye gazing" (взиране очи в очи) дават изключително любопитни, дори разтърсващи резултати. Участниците в тях се вглеждат в очите на непознат неотлъчно в продължение на определено време (най-малко 10 минути) и след края на практиката разказват, че са „видели" изображения, сред които своето собствено лице, картини в пъстри цветове, чудовища, ангели, починали свои близки, причудливи сцени и ситуации и още много други. Мъдростта на вековете е събрала безброй брилянтни цитати за истината, прозираща през човешките очи, която нищо не е в състояние да замаже и изкриви. Някои дори твърдят, че през очите можем да видим душата на човек в най-чистата й форма.

Като някой, който търси ползотворния ефект на всяка несгода и дискомфорт, виждам, че безсмислени или не, маските могат да ни предпазят от нещо далеч по-болезнено от симптомите на който и да е грип или вирус – това да бъдем заблудени и излъгани. Ако, разбира се, сме достатъчно проницателни и задълбочени.

Липсата на открито лице и мимики (за някои и тази на дълбоко деколте) на отсрещния човек ни дава неповторимия шанс да прозрем душата му през незамъглимия прозорец, който винаги ще бъдат очите.

Ситуацията е такава, каквато е и преди да отмине, може да ни научи да откриваме истината за другите по-лесно и да поставим душевната яркост над тази на зъбите в усмивките си. Това време ни предизвиква още и да се запитаме какво би се видяло отвъд нашите собствени очи и да го подобрим, ако не ни удовлетворява.

Дали маските са, за да мълчим, както се изрази покойният Милен Цветков все още е рано да се каже, но със сигурност те са, за да се видим един друг по-ясно.

И ако някой ден в погледа на човек се вижда същото като в онзи на сърна или куче, то носенето на маски, както и тези редове, категорично са си стрували усилията.