Светът в теб7 декември 2020

Желанието да живее в изобилие отклони човечеството от правилния път

Ерих Фром още преди 62 години описва проблемите на днешното общество

Снимка: Wikimedia.org

През 1958 година известният психоаналитик Ерих Зелигман Фром в знаменитото си телевизионно интервю с Майк Уолъс разказва за болестите на обществото в епохата на потреблението. Обяснява защо мразим труда и сме се разучили да обичаме, анализира противоречията на личността, която в наше време се продава и купува като вещ. Предлагаме ви някои избрани моменти от откровенията на Фром в ефир, актуални до болка и днес.

Работата на човека в голяма степен стана безсмислена. Той няма никакво отношение към нея и често е само едно малко елементче в системата на масовата бюрокрация. Много хора мразят работата си, защото се чувстват в капан. Те усещат, че хабят голяма част от живота си и енергията си за нещо, което няма смисъл.

Начинът, по който хората се отнасят помежду си е същият, по който се отнасят и към стоките на пазара. Ние искаме да подменим собствената си личност или както понякога се изразяват някои "нашия личностен багаж" за нещо друго. Сега това не се отнася за физическия труд. Работникът, който упражнява физически труд не трябва да продава личонстта си. Той не продава усмивката си. Но тези, които наричаме "белите якички", тоест всички, които имат работа с цифри, с хартия, с хора, които манипулират (да използваме най-добрата дума), да, манипулират хората със знаци и думи - те днес продават не само своите услуги. Отивайки на сделка, те в по-голяма или в по-малка степен са принудени да продадат и своята личност.

Всички ние сме равни, нито един човек не може да е средство за друг човек, но всеки човек е самоцел. Днес много се говори за равенство, но ми се струва, че повечето хора разбират това като еднаквост. Всички са еднакви - и се страхуват, че ако не приличат един на друг не са равни.

Любовта стана рядкост. Обкръжихме се със сантименталност и влюбчивост. Предаваме се на илюзиите за любов, без да изпитваме истински дълбоки чувства. Това се случва защото постоянно сме ангажирани да се занимаваме с вещи и да се безпокоим за успеха си, за парите си, за средствата, с които да постигнем целите си. За да осигурим работата на капиталистическото общество, ние създадохме класа от високо образовани, умни хора, които вътрешно са безумно изтощени.

Желанието да живее в изобилие отклони човечеството от правилния път. Ние започнахме да доминираме над природата — производството на стоки се превърна в самоцел, както и безкрайното трупане на блага.

Мисля, че ако днес попитате хората какво според тях е щастието - те ще отговорят - неограничено потребление. Това го описва и Олдъс Хъксли в своя роман "Прекрасният нов свят". Мисля, че ако попитате хората какво е рай и ако те са достатъчно честни, ще кажат - нещо като голям супермаркет с нови стоки всяка седмица и достатъчно пари, за да си напазаруват всичко ново. Мисля, че за повечето хора днес щастието е да са вечно бебета - да сучат още и още едно, друго или трето.

Щастието трябва да е резултат от творчески, истински, дълбоки връзки. Да е разбиране и отзивчивост към всичко в живота - към хората и природата. Щастието не изключва и печал - ако човек реагира на истинския живот - той понякога е щастлив, а понякога му е тъжно. Зависи на какво реагира.