Светът в тебМелиса Моури* / 15 януари 2021

Добрата майка ли съм или идеалната майка?

Спокойно, Вие сте и двете в рамките на едно денонощие

Снимка: Гийом дьо Жермен, Unsplash

Понякога храня сина си с органични плодови смутита, които приготвям с любов в моя блендер; понякога яде Cheerios от Honey Nut, покрити с изкуствени аромати и оцветители, а понякога тези малки парченца падат на немития под и залепват.

Понякога се събуждам преди сина ми, къпя се и се обличам в нещо различно от долнище на анцуг, за да изглеждам наполовина прилично, ако случайно напусна очертанията на къщата си. Понякога избирам панталони с ластик на талията, използвам дезодорант вместо душ и отменя всякакви планове, които изискват да мина през предната веранда.

Понякога лежа на пода и сглобявам с часове кули от лего или чета, или пея "Вижте Ици Бици - паяче добро..." Понякога спирам да се тревожа и не правя нищо заниметелно, защото просто ми е скучно да забавлявам бебето по 10 часа на ден.

Понякога търча като спринтьорка и стигам до креватчето му в минутата, в която той току-що е отворил очи. Понякога просто искам още три минути мир и спокойствие, затова макар да чувам, че се е събудил, го оставям да се разсъни сам, докато седя на кухненската маса, без да правя абсолютно нищо.

Понякога, когато съпругът ми се прибира след работа, миялната машина и мивката са празни, подът е изпрахосмукачен и вечерята се приготвя. Понякога мивката и съдомиялната машина преливат от камари, приличащи на кулата в Пиза, подът е засипан с трохи от крекери и го моля да поръча храна за вкъщи, въпреки че това не сме го включили в рамките на бюджета, така че не трябва да готвя още едно проклето ястие тази седмица.

Понякога прибирам смартфона си и фокусирам вниманието си изцяло върху сина си. Понякога чатя неистово и се хващам да чета надъхващи статии за това, колко добра майка съм, докато в същия момент обявявам на детето си пълен игнор.

Понякога оставям сина си да подремне и съм страшно продуктивна: публикации в блога, измити чинии, сгънато пране. Понякога заспивам с него на голямата спалня и прекарвам блажено два абсолютно непродуктивни часа, събуждайки се до куп недовършени задачи.

Понякога не се интересувам изобщо какво правят другите майки и как възпитават децата си, защото моят стил на майчинство ме устройва напълно. А понякога оценяващо се вторачвам в бедрата на по-слаба от мен майка в супермаркета и завиждам на тези семейства, които могат да си прекарат отпуската в Ямайка, а ние - не можем да си го позволим.

Понякога се чувствам ужасно щастлива, защото мога да прекарам със сина си целия ден. Понякога ми се иска да съм му нужна и за нещо друго освен за да му нарежа храната на малки парченца или да му събера детайлите на конструктура, пръснати под холната масичка.

Аз съм противоречива. Във всеки един момент съм различна майка на сина си, отколкото преди няколко минути съм била. Пълна съм с недостатъци, несъвършена и непоследователна съм, способна и неумела, милион различни бои са пръснати на платното.

Но всяка една секунда, в която правя нещо не както трябва, мързеливя се или не разбирам кое е правилно - аз съм добра майка.

Както и вие сте.

Дори когато детето ви е лапнало нещо хипер вредно, когато намирате във фейсбук дискусия за Райън Гослинг, която ви е по-интересна от общуването с малкото дете или пък губите търпение, защото някой за десети път влиза в тоалетната докато вие сте там.

Дори в тези моменти вие сте добра майка. Просто не идеалната.

И всички разбират това прекрасно.

Понякога.

---------------------------------

*Милиса Моури разказва за опита си в отглеждането на децата си в блога "Една майка - на друга", във Фейсбук и Туитър.

Източник