Излекувайте се сами след емоционална травма

Нека погледнем на травмата като на предизвикателство. В момента, в който сме готови да работим с нея, пред нас се открива огромен потенциал за изцеление и растеж. Колкото по-наясно сме с по-голямата картина, толкова по-малко страдаме.

Като правило умът се придържа към негативните, базирани на страха преживявания като биологичен механизъм за оцеляване. Но когато можем съзнателно да излезем извън собствените си истории, остарели вярвания и лична перспектива, можем да си дадем възможност за трансформация чрез самосъзнание.

Ще ви предложим няколко полезни въпроса, които да си зададете при различни случаи на травма. Те са предназначени да ви помогнат да изчистите ума си, да отворите сърцето си и да започнете лечебния процес.

Вселената е еволюционна. Тя непрекъснато се разраства и развива вече повече от 14 милиарда години. Животът е еволюция. Това е непрекъснат процес на трансформация и разширяване на съзнанието - естествен закон. Следователно от по-висока гледна точка всички преживявания в живота ни се случват за нас, а не на нас.

Да, разбира се, нормално е при драматична раздяла с любим човек например, да изпаднете в страдание, но това е вашият избор от егоцентричния ракурс - ах, горката или горкия аз. Винаги има по-различен смислов слой, ако погледнете на ситуацията или на проблема от „птичи поглед". Трябва да сте готови да търсите скрития ред във вашия възприет хаос. Запитайте се:

Тези въпроси ще ви изведат от състоянието на заучена безпомощност и ще започнат да променят ума ви, за да се съсредоточите върху решението, а не върху проблема.

Да открием какъв е урокът в едно тежко емоционално събитие е първата стъпка за отваряне на умовете ни за еволюционния процес и намиране на по-висш смисъл в последователността от събития, които се случват в живота ни.

Освен че просто се учим от нашия опит, ние можем да намерим и скритите ползи при всички обстоятелства, пред които сме изправени. Нашите вярвания, парадигми и очаквания често създават едностранчиви истории в съзнанието ни дали събитията са добри или лоши. Това често ни кара да се фокусираме предимно върху минусите на неудовлетворените очаквания. И все пак събитията, които ни предизвикват най-много в живота, често носят в себе си най-големите благословии.

Задайте си въпроса: „Какви са невидимите ползи от това травматично преживяване?“

Въз основа на естествените закони на двойствеността, които съществуват в света на рационалното и ирационалното, тази техника, за която разказва д-р Нима Рахмани в „Метод за преглед“, е много ефективна. Тя дефилтрира вашето селективно възприятие, така че да можете да видите и двете страни в травматична ситуация.

Как тази травма всъщност ви отваря пътя към нещата, които най-много ви интересуват в живота ви? Бъдете смели. Колкото повече ползи откриете, толкова по-бързо ще неутрализирате чувството за загуба в себе си.

Има разлика между болка и страдание. Болката е обратна връзка, докато страданието е историята, която създаваме за самата болка. То добавя още един слой към нашата болка и я прави нетърпима. 

Ако някой друг ви е наранил, запитайте се: „Защо според житейската история и възприятието на събитията този човек се е чувствал оправдан при вземането на решение?“

Всеки един от нас взема решение въз основа на комбинацията от съзнание + подсъзнание и вярва, че това решение има повече предимства, отколкото недостатъци.

Същият принцип се отнася и до вас, така че идеята за правилност и неправилност, за съжаление, е илюзорна. Тя се основава само на възможността да наблюдаваме нещата от перспективата на съзнателния ум. Но така се поставяме в състояние на ограничено осъзнаване. Ако можехме да разширим селективния филтър и да видим по-голямата картина, щяхме да открием, че подсъзнанието вижда по-големи ползи от нашето решение в момент, когато сме действали неосъзнато.

С осъзнаване и разбиране можем да работим за прекъсване на порочния кръг.

Всички положителни и отрицателни частици във Вселената се създават едновременно, в перфектен баланс. Ние сме направени от тези частици и ако тези закони се отнасят за материя (както в квантовата механика, така и в класическата физика), те трябва да се отнасят и за цялото, и за части от цялото.

Този перфектен баланс съществува във всички неща, но сетивата ни създават дисбалансирани възприятия. Напълно нормално е да се привързваме към формата на това, което сме загубили, но може да бъде лечебно да открием къде липсите ни все още съществуват в живота ни.

Задайте си въпроса: „Какво ми липсва, болката от загубата на какво е най-силна?“

Например: загубили сте приятел и ви липсват:

Запазете списъка, в който изреждате как и с какво ви липсва този човек.

Сега вижте къде тези неща все още се появяват във вашия живот, но в различни форми:

С кого се смеете сега, кой около вас е с добро чувство за хумор?

С кого водите задълбочените разговори сега?

Преминете през всичко изброено от горния списък. 

Ще забележите, че липсите ви, които свързвате с изчезналия приятел, са "запълнени" от други хора по различен начин. Нищо от това, което обичате да правите, не е изчезнало, просто досега сте нямали очи да видите, че във Вселената нищо никога не остава празно. Въпросите, които трябва да си зададате и да си отговорите безмилостно честно, може да са болезнени, но до истината не се стига лесно. Ако от сърце искате сами да преминете през трансформация, заслужава си да опитате.