Завръщането на блудния син, худ. Рембранд
Днес е Сирни заговезни, Прошка. 49 дни преди Великден Старците проповядват вярващите да пречистят душите си, да се помолят, да поискат и да дадат прошка като първа крачка към Великия пост да направят всичко възможно да се помирят с всички, за да изпълнят с мир и любов сърцата си, защото „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви“. (Проповедта на планината - Мат. 6:14 – 21)
Ето мнението на Андрей Лоргус (протойерей Андрей Лоргус е един от най-изявените антрополози и християнски психолози на нашето време) за разликата между помирението и прошката:
До помирението може да се достигне по различни пътища, включително и материални. Мога да причиня на някого щета и после да се помиря с него чрез някои действия с жертвен характер: да му дам пари, да му подаря нещо скъпо, да му окажа някаква услуга, за да постигна примирие. Но тук няма прошка и покаяние няма.
Когато говорим за прошката е важно да разберем, че смисълът е не толкова да я получим, колкото да помолим да ни се прости. И на Сирни заговезни, на Прошка, е важно преди всичко да поднесем на другия своето покаяние и да кажем "Прости!", отколкото да получим прошка.
Джойс Майер, един от водещите световни библейски учители, отговаря на много въпроси за прошката в книгата си "Направи си услуга ... Прости":
Защо прошката е толкова важна?
Много хора живеят със злобата и не прощават. И много от тях са християни. На конференциите, които провеждам, питам залата: "Кой от присъстващите в момента е гневен на някого?" Всеки път 80-90% от присъстващите вдигат ръка.
Недаването на прошка е разпространен проблем, който трябва да бъде разчепкан. От личен опит знам колко разрушително е да се живее с горчивината и неприемането на прошка. Знаете крилатата фраза - гневът е все едно да пиеш отрова и да очакваш да умре врагът ти.
Защо е толкова трудно да простим?
Когато усетим несправедливостта върху себе си, ни се иска да бъде махнато обвинението от нас. Често хората чувстват, че ако простят на обидилите ги, самите те няма да носят отговорност за нещата, които самите те не правят правилно. Ако сме честни със себе си, ще признаем, че обикновено ние искаме човекът, който ни е причинил болка, да плати за своята постъпка. Не можем да пуснем тези ситуации дотогава, докато не получим откровение, че само Бог може да ни въздаде за нашите горести.
Бог е нашият Защитник, Той ще ни изцели и възстанови, ако Му се доверяваме и простим на враговете си, както Той ни е завещал да правим.
Как да разберем, че наистина сме простили?
Прошката не е чувство! Тя е решение, което вземаме, защото искаме да правим това, което е правилно пред Бог. Тя е решение, идещо от сърцето и понякога се дава лесно, понякога - трудно - в зависимост от дълбочината на нанесената обида. На някои този процес отнема много дълъг период от време.
Първата стъпка е желанието да простиш на този, който те е обидил. Няма значение какво чувствате към човека, който ви е причинил болка. Вие вземате решение да направите това. Да простите. Твърдо решение пред Бог, то не трябва да се променя, независимо от чувствата ви към човека.
Следващата стъпка е да се облегнете на Светия Дух. Самото решение да простите не е достатъчно, защото със силата само на собствената си воля, трудно бихме се справили с тази сложна задача. Нужна ни е свръхестествената сила на Бог. Силата ни се дава от Него. Нашата работа е да се молим за враговете си и да ги благославяме. Молитвата за тези, които са ни причинили болка, е жизнено важна част от процеса на прошката.
Няма ли да се превърна в "изтривалка", ако простя на мерзавеца?
Бог не иска от нас да сме "килимче", в което хората да си избърсват краката. Понякога Бог може да ни тласне към конфронтация с човек, който се държи лошо. Прошката е свързана с отношението, което извира от вашето сърце, към хората, които са ви причинили болка и към това - как ще постъпите спрямо тях. Иисус никога с никого не се е държал лошо сама защото хората са се държали с него лошо. Той ги разобличавал с кротост и продължавал да ги обича.
Библията ни завещава да не отвръщаме на злото със зло или на обидата - с обида(1 Петра 3:9), а в Римляни 12:21 се казва, че ние побеждаваме злото с добро. Когато прощаваме на враговете си, ние се безпокоим повече за това, какво те си причиняват, отколкото как ни влияят на нас самите.
Прошката ни помага, защото тя позволява на Бог да върши Своята работа в нас. Горчивината, бунтът, негодуванието и непростителността изпълват човека със стрес и напрежение, в резултат на което могат да се отключат сериозни заболявания в организма му.
Ние ще пожънем това, което посеем. Посей милост и ще пожънеш милост. Посей осъждение и ще пожънеш осъждение. Необходимо е да простиш и чрез Божията благодат в твоя живот да отвориш вратата на сърцето си за Господа.
