Снимка: Facebook
Знаете ли, че „вирус“ на латински означава „отрова“. И знаете ли, че никой не е защитен от изпиването на тази отрова, само че има хора, които успяват да се преборят със страховете си...
Да, наистина животът е най-ценното, което имаме. Но дали става дума за живот на всяка цена!?
Не, нали?
Най-ценното е да живеем така, като искаме, да бъдем свободни, усмихнати, щастливи ...
Що за живот е това ако трябва да се пазим от всеки – минувач или пък близък, ако трябва да се виждаме с приятели и роднини дигитално, ако ще се учим, работим или преподаваме дистанционно, ако ще ни носят любимата храна и напитки в къщи доставчици, маскирани като нинджи?
Що за живот е вместо покани за концерти, театри, екскурзии и изложби от медиите да ни говорят за поредната ваксинална доза и за поредния убийствен щам? Що за живот е това, щом дигиталното ни досие е единственият фактор, имащ някакво значение за нашия живот, свободен избор на приятели и възможности?
Дойде време, в което личните качества на един човек нямат никакво значение, за да бъде харесван, обичан или желан за всичко – работа, разходка или любов. Важното сега е само дали е от едната група – тези, които искат да се подчинят на благоразумния страх от вируса или пък техните противници, за които начинът им на живот е по-ценен от самия живот.
И да – първата група формира статистиките, а втората определя историята.
Как не разбрахте простата истина, че има хора, които предпочитат да рискуват в някаква степен живота си, отколкото да живеят НЯКАКЪВ живот – такъв, какъвто ни се предлага. Дори няма значение коя група е по-голяма. Важното е, че има много хора, които смятат обществото за длъжно да се грижи за собствените им страхове, притеснения или лични несгоди.
Често в пространството се появяват окровено хулещи ме хора – от министри, през напълно неизвестни в професионалните си среди живеещи в странство и у дома „експерти“, та до обикновени интернет тролове. Странно – постоянно твърдя, че всеки може да наложи за себе си каквито иска предпазни мерки ако се чуства застрашен – от ваксини (62 дози) до маски, ръкавици, дезинфектанти или пълно дистанциране. Тогава всички тези хора би трябвало да са предпазени.
Но не – тези хора са крайно агресивни именно към нас – хората, които не искат да се съобразят с вируса и да запазят своята нормалност. Към нас, които нищо на никого не забраняваме, не ограничаваме, не проверяваме, не контролираме ...
В същност, мразите ни, защото сме СВОБОДНИ ХОРА.
А вирусът – той е нещо много повече и различно от Covid-19. Вирусът е това нещо в главите и сърцата ви, което ви пречи да бъдете свободни и щастливи. Онази отрова, за която ви говорех в началото.
Не изграждайте стени от страх и отричане – може да се окаже, че от другата страна на стената живеят по-добрите хора. Също като песента, за която съм сложил линка.
------------------------------------
*Андрей Чорбанов е български имунолог, професор и ръководител на Департамента по имунология в Института по микробиология „Стефан Ангелов“ при БАН, депутат в 45-то и 46 Народно събрание, избран от листата на партия "Има такъв народ". Есето му е публикувано на стената му във Facebook вчера.