Романтичната страна на електромагнетизма

Подобно на електромагнетизма - най-мощната сила на планетата Земя (и не, това не е гравитацията), любовта може да се смята за най-мощната сила в универсалното съзнание, тъй като това е, което държи човечеството заедно в основата му. Ето защо на космическо ниво влюбените се чувстват толкова подобни един на друг и усещат преживявания, които описват като магнетични, електрически или енергизирани.

Всички знаем колко е трудно, когато сме влюбени, да сме далеч от обекта на чувствата ни. Буквално сякаш има невидима сила, която свързва сърцата заедно. Любовта, както всичко във Вселената, е енергия и когато се съчетае с танца на сърдечните емоции, тя заблестява царствено над всемира. Това е най-мощната, най-обвързващата, но в същото време най-освобождаващата сила в цялото битие, каквото го познаваме.

Дори „науката“ не може да обясни удивителните неща, които любовта може да направи, или привидно необяснимите „способности“, които хората придобиват в името на любовта. Например нечовешката сила на майката, която се опитва да спаси детето си от беда. Или болезнената интуиция на съпругата, която без да знае усеща, че съпругът й е блокиран някъде (от различни обстоятества) без начин да се свърже с нея за помощ. Отвъд пролуките във времето и пространството, любовта сама по себе си е сила, която съчетава електричество и магнетизъм и ако се вгледаме внимателно, можем да видим това изразено в самия сърдечен мускул.

Сърцето произвежда най-силното електромагнитно поле в тялото, надминавайки многократно това на мозъка. Любопитно е да се отбележи колко тясно е свързано то с централната и периферната нервна система. Сърцето се нуждае от електричество, за да тупти. Разчита на електрически импулси, за да поддържа пулса. Е, не са ли свързани думите „електромагнитна" и „любов"?

Ако се вгледаме по-отблизо, можем да видим очевидните знаци и символи, които сърцето споделя с необятните и велики мистерии на природните силите и Вселената. В това число и с творението, което познаваме като електромагнетизъм. Вроденото чувство за връзка помежду ни (това, което изпитваме, когато има душевна „химия") се трансформира в описания процес. Любовта е ключът към свързването със сърцата ни. И когато ние отворим вратата на сърцето си за някого, се отваря друга врата - към самите нас.

Мисля, че има много какво да научим от силите на природата, ако просто отделим време и забавим ход, за да ги разберем и да ги признаем. Може би това е най-трудното нещо за много от нас в наши дни, но е и едно от най-важните. Защото ако се окаже, че нямате време за отдаденост в деня си за радост, това е най-сигурният индикатор за това колко далеч сте се отклонили от слушането на собственото си сърце.

Радостта е освобождаваща, а не ограничаваща и след като се свържете с нея, независимо дали сте със сродната си душа или в мечтаната си работа, Вселената ви уведомява с малка светкавица в сърцето ви, с леко придърпване към целта, с нежен „електрошок", който ви вади от зоната ви на сигурност и комфорт. За да пуснете в себе си Любовта.