Онова НЕ, което всъщност е ДА

Ако можеше челото ни да е екран и на него да текат мислите ни на скрол, щеше далеч по-лесно да се понася този живот. Щяхме да знаем кога ни лъжат, докато ни забъркват карамелизирана истина, поднесена фондю. Щяхме да усещаме кога са фалшиви с нас, докато ни опаковат действителността в целофан. Щяхме да си спестяваме болките, докато ни вадят душата с памук. И... щяхме да правим тъкмо обратното на онова, което ни се казва в името не на натрапеното „трябва”, а на желаното „искам”. Та има много пъти, в които ни казват НЕ, но то означава онова деликатно, тихо, предпазливо и скромно ДА, което всъщност ни идва да изкрещим и направо да си го татуираме на челото – екран.  
Знаете ги всичките – разделно хранене, средиземноморска диета, с ниско съдържание на въглехидрати, периодично гладуване, суровоядство, кето-диета, диета с мас и масло, житен режим на Дънов, обикновено постене. Знаете и всички фази на Луната, без чието магическо въздействие всяка диета е просто най-обикновена инквизиция. Пробвали сте ги всичките, потили сте се във фитнеса, чепатили сте се пред видео-гимнастиките на Синди Крауфорд, имате фитнес-приложение в телефона си, чиито нотификации с напомняния ви събуждат най-зловещото чувство за вина, следите поне 5 инфлуенсърки в различни социални мрежи с техните ценни съвети за бързо отслабване, насилвали сте многократно и кантара, и ония вталени дънки от 11 клас, но като цяло ви е писнало от цялата тая мъка. И когато приятел ви отправи любезна покана „хайде на кафе и еклери”, изстрелвате по инерция онова „НЕ, на диета съм”, но всъщност слюноотделяте в изтерзаното и преглътнато  с 300 зора ДА
С всякакви несполучливи видове подаръци може да се похвалите. Вкъщи може да се замеряте с бутилки вино (рядко от най-хубавото), може да организирате благотворителен базар за ненужни джунджурийки като мини-латерни, магнитчета, статуйки, камъчета, пепелници, ключодържатели чаши, свещи и пр. Може да направите и топ 3 на най-нежеланите от вас подаръци, направени със скрит подтекст: 3. стенен календар , 2. ваучер за курс на Наталия Кобилкина , 1. престилка за готвене. Затова, когато получите нещо малко и изискано, опаковано в красива кадифена кутийка, завързана с тюлена панделка (и знаете, че вътре има нещо далеч по-различно от дизайнерски шоколадов бонбон!), просто казвате едно стандартно „НЕ, нямаше нужда” и разстилате най-слънчевата си усмивка, която говори повече от всяко голямо ДА.
В тази сфера НЕ-тата са най-деликатно премълчаните ДА-та. Защото никой не гледа добре на родител, който вижда как замерят детето му с лопатката на детската площадка и вместо възпитателното „НЕ отвръщаме никога на агресията с агресията”, изстрелва важен житейски урок: „никога не удряш пръв, но ДА, ударят ли те веднъж, задължително отвръщаш на удара”. Също толкова зле се гледа на родител, който гледа изтерзаната физиономия на детето си над учебника по химия преди важен тест и вместо „хайде, НЕ се отказвай, положи  още усилие, образованието е важно за бъдещето ти”, просто признава: „виж, ДА, на мен в живота никога не ми е трябвало да прилагам наученото за полипептидните вериги”. Когато децата се модерират по калъпа на обществено-приемливите НЕ-та, рискуваме да създадем потиснати мухльовци, неспособни нито на мисъл, нито на бунт. А послушните деца ги харесват само бабите им, докато прогресът в света се движи от непослушните.