Светът в теб22 февруари 2022

Ние не умираме, докато имаме цел

16 цитата от академик Наталия Бехтерева за тайните на нашия мозък

Снимка: Wikimedia.org

Академик Наталия Бехтерева (1927-2008) е внучка на световноизвестния физиолог, психиатър и невропатолог Владимир Бехтерев. Тя е била неврофизиолог от световна величина, дълги години е начело на Института за мозъка към Руската академия на науките.

Често мисля за мозъка, сякаш е отделен организъм, като „същество в съществото“. Мозъкът се пази, така че вълната от негативни емоции да не го погълне изцяло. Когато осъзнах това, почувствах, че съм намерила бисер.
При емоционални разстройства разходките и различните видове двигателна активност са много полезни. Колко много може да направи за комфорта ни плуването, движението във вода! След водни процедури ставаш просто друг човек.
Култивираният баланс на емоциите, разумната гордост и силата на духа са най-важните условия за пълната реализация на таланта.
Ако хората бяха здрави и по-рядко се затрупваха и превъзбуждаха от проблеми, творческият потенциал на човечеството би се увеличил значително. Особено сега, във фазата на нарастващия информационен поток.
Човешката природа е да търси радост, това е неназован биологичен инстинкт за оцеляване.
Факторът, който най-често и значително влияе върху състоянието на мозъка на здравия човек, са емоциите.
Не ми харесва, когато човешкият мозък се сравнява с компютър. Наистина, той е създаден така, че дори не мога да си представя какви изисквания на живота биха могли да доведат до появата на толкова съвършен апарат. Мозъкът може да направи толкова много, че никога не преставате да се изненадвате.
Друга тайна на мозъка са сънищата. Най-голямата мистерия за мен е самият факт, че спим. Може ли мозъкът да се пренареди така, че да не спи? Мисля, че да. Например, при делфините лявото и дясното полукълбо спят последователно ... Как могат да се обяснят „сънищата с продължение“ и подобни странности? Да кажем, често мечтаете за някое много красиво, но непознато място – например град. Най-вероятно "приказните градове" в сънищата се формират в мозъка под влиянието на книги и филми, превръщат се в постоянно място на мечтите. Привлечени сме от нещо, което все още не е проверено и изпробвано, но е много хубаво... Или са пророчески сънища - дали това е получаване на информация отвън, предвиждане на бъдещето или са случайни съвпадения?
Почти всички хора се страхуват от смъртта. Казват, че страхът от очакване на смъртта е многократно по-лош от самата смърт. Джак Лондон има история за мъж, който искал да открадне шейна с кучешки впряг. Кучетата го ухапали. Мъжът починал от раните си. А преди това казал: „Хората наклеветиха смъртта”. Не смъртта е ужасна, а умирането... Не ме е страх.
Оказва се, че когато някой каже „след всичко, което преживях, вече съм друг човек, съвсем различен отпреди“, той е абсолютно прав – цялата работа на мозъка му е възстановена, дори някои центрове са се преместили. Виждаме как хората мислят, как отделни активни клетки мигат със светлини, но все още не сме дешифрирали кода на мислене и не сме в състояние да прочетем какви мисли предизвиква картината на екрана. Може би никога няма да го дешифрираме.
Признавам, че мисълта съществува отделно от мозъка и той само я улавя от космоса и я чете. Виждаме много неща, които не можем да обясним. Срещнах Ванга – тя прочете миналото, видя бъдещето. По данни на БАН броят на нейните сбъднати прогнози е 80%. Как го е направила тя?
Прието е да се казва, че използваме само 5-7% от мозъчните си клетки. Лично аз, въз основа на моето изследване, съм склонна да вярвам, че почти всички 100% работят при креативно мислещ умен човек - но не всички наведнъж, а като светлините на гирлянда на коледно дърво - верига след верига, в групи, в шарки.
Говорих, изнасях лекции, вършех много организационна работа, но не живях. Докато нямах друга суперзадача – отчет, който ми позволи да преценя колко е направено в миналото и показа, че има смисъл в бъдещето. Без свръхзадача човешкото съществуване е безсмислено. Животните се раждат, раждат нови поколения, след това функцията на размножаване отмира и настъпва смърт. И ние – ние не умираме, стига да имаме цел – да чакаме внуци и правнуци, да напишем книга, да видим света, да погледнем през огледалото... Старостта не съществува и нищо не свършва, докато ти сам го искаш.
Годините отнемат всичко външно и с възрастта човешката душа постепенно се освобождава от завивките и се появява в първоначалния си вид. Вече няма нужда да харесвате, да играете роли и игри. Можете да бъдете себе си, да кажете какво мислите и как се чувствате. Най-накрая разбирате, че щастието е нещо, което можете да споделите с другите точно в този момент, нещо мъничко, крехко и ужасно важно – сьомга в четвъртък, с която домашната помощничка обича да се черпи. Парче качествен вълнен плат като подарък за скъп приятел. Сърдечен автограф върху книга, връчена за празник. Или десет от най-вкусните пастички от френската сладкарница.
Борим се с живота, мислим: ще получим бонус, ще си купим апартамент, кола, ще получим повишение - тогава ще бъдем доволни! Но нещо друго ще помним завинаги - как млад и красив татко свири стария валс „Есенен сън“ на пианото, а вие се въртите, въртите се в такт с музиката, като листо, подето от вятъра ...
Има ли душа? Ако да, тогава какво е тя? Нещо, което пронизва цялото тяло, което не е препятствано от стени, врати или тавани. Душата, поради липса на по-добри формулировки, се нарича и това, което сякаш напуска тялото, когато човек умре... Къде е мястото на душата - в мозъка, в гръбначния мозък, в сърцето, в стомаха? Можете да кажете – „в цялото тяло“ или „извън тялото, някъде наблизо“. Мисля, че тази субстнация не се нуждае от място. Ако я има, тя в цялото тяло.

Източник