Призивът на Чарли Чаплин за мир в заключителната реч на филма „Великия диктатор" е толкова актуален днес, колкото и през 1940 г., в разгара на Втората световна война, когато излиза филмът. На Чаплин му трябват няколко месеца, за да пише и редактира тази реч. Текстът е от първата версия на лентата с диалози, в които Чаплин играе ролята и на еврейския бръснар, живеещ в гето, и на Хинкел - диктатора-управник на Томайния. Нека си припомним точно днес какво ни каза великият Чаплин преди 82 години.
- Съжалявам, но не искам да бъда император. Не е моя работа. Не искам да управлявам или завладявам никого. Бих искал да помогна на всеки - ако е възможно - на евреин, неевреин, чернокож, бял човек. Всички искаме да си помагаме. Такива са хората. Искаме да живеем взаимно щастието, а не страданието. Не искаме да се мразим и презираме един друг. На този свят има място за всеки. А добрата земя е богата и може да осигури прехрана за всички. Начинът на живот може да бъде свободен и красив, но ние сме се изгубили.
- Алчността отрови човешките души, барикадира света с омраза, повлече ни в мизерия и кръвопролития. Развихме скорост, но се затворихме в себе си. Технологиите, които трябваше да ни донесат изобилие, ни оставиха в нужда. Нашите знания ни направиха цинични. Нашият ум е корав и не добър. Ние мислим твърде много и чувстваме твърде малко. Повече от машини имаме нужда от човечеството. Повече от интелигентност имаме нужда от доброта и нежност. Без тези качества животът ще бъде насилствен и всичко ще бъде загубено...
- Самолетът и радиото ни сближиха. Самата същност на тези изобретения призовава за доброта в хората, призовава за всеобщо братство, за единство на всички нас. Дори сега гласът ми се чува от милиони хора по света – милиони отчаяни мъже, жени и малки деца – жертви на система, която принуждава мъжете да измъчват и затварят невинни хора.
- На тези, които ме чуват, казвам: не се отчайвайте. Нещастието, което сега ни сполетя, е само преходната алчност, огорчението на хората, които се страхуват от пътя на човешкия прогрес. Омразата на народа ще премине, диктаторите ще умрат, а властта, която са взели от хората, ще се върне при хората. И докато хората умират, свободата никога няма да умре.
- Войници! Не отдавайте чест на хора-животни, които ви презират, поробват ви, които пленяват живота ви, казват ви какво да правите, какво да мислите и какво да чувствате! Който те обучава, храни те, третира те като добитък, използва те като пушечно месо. Не се поддавайте на тези неестествени човешки машини с машинни умове и машинни сърца! Вие не сте машини! Вие не сте говеда! Вие сте мъже! Любовта към човечеството живее във вашите сърца! Вие не мразите! Омразата е нелюбима и неестествена за нас! Войници! Не се борете за робство! Борете се за свобода!
В 17-а глава от Евангелието на Лука пише: „Царството Божие е вътре в човека” - не в един човек или в група хора, а във всички хора! В теб! Вие, хората, имате силата - силата да създавате машини. Силата да създаваш щастие! Вие, хората, имате силата да направите този живот свободен и красив, да превърнете този живот в прекрасно приключение.
- Тогава, в името на демокрацията, нека използваме тази власт, нека всички се обединим. Нека се борим за нов свят – достоен свят, който ще даде на хората възможност да работят, който ще даде на младите хора бъдеще, а на възрастните – сигурност. Благодарение на обещанието за тези неща, животните се издигнаха на власт. Но те лъжат! Те не спазват това обещание. Те никога няма да го направят!
„Нека се борим за освобождаване на света – за премахване на националните бариери – за прекратяване на алчността, омразата и фанатизма. Нека се борим за свят на разума, свят, в който науката и прогресът водят до щастието на всички хора. Войници! В името на демокрацията, нека всички се обединим!”
