Светът в теб10 юни 2022

Светът се крепи на търпението на жените и труда на бедняците

119 г. от рождението на Маргьорит Юрсенар

Снимка: Wikimedia.org

Маргьорит Юрсенар (8 юни 1903 – 17 декември 1987) е френска писателка. Тя е първата жена член на Френската академия, където е приета през 1980 г. Автор е на "Алексий или трактат за напразната борба", "Източни новели", "Мемоарите на Адриан", "Творение в черно", на множество есета, студии, исторически записки и мемоари.

От всичките ни игри любовната игра е единствената, която заплашва да разстрои душата...
Нашата голяма грешка е да се опитваме да изискаме от всеки добродетели, които той не притежава, и да пренебрегнем култивирането на тези, които притежава.
Нищо не е по-бавно от истинското раждане на човек.
Той беше достигнал до онзи момент от живота, различен за всеки един от нас, когато човек се отдава на своя демон или на своя гений, следвайки мистериозен закон, който му казва или да унищожи, или да надмине себе си.
Любовта е наказание. Ние сме наказани с това, че не можем да бъдем сами.
Има книги, които човек не трябва да опитва, преди да е навършил четиридесет години.
Техниката на велик съблазнител изисква лекота и безразличие при преминаване от един обект на обич към друг, което никога не бих могъл да имам. Моите любови ме напускаха по-често, отколкото аз ги напусках, защото никога не бях в състояние да разбера как човек може да има достатъчно от който и да е любим. Желанието да преброим точно богатствата, които ни носи всяка нова любов, и да видим как се променя и може би да гледаме как остарява, се съчетава с множеството завоевания.
Паметта на повечето хора е изоставено гробище, където лежат, невъзпяти и непочетени, мъртвите, които те са престанали да ценят. Всяка трайна скръб е порицание за тяхното пренебрежение.
Знаех, че доброто, както и лошото, се превръща в рутина, че временното има тенденция да издържи, че това, което е външно, прониква отвътре и че маската, след време, се превръща в самото лице.
Медитацията върху смъртта не учи човек как да умре; това не прави тръгването по-лесно, но лекотата не е това, което търся. Любимо момче, толкова своенравно и замислено, твоята жертва ще обогати не моя живот, а моята смърт.
Светът се крепи на търпението на жените и труда на бедняците.
Когато губя всичко, ми остава Бог.
Няма нещастна любов: не притежаваме онова, което не притежаваме. Няма щастлива любов: това, което притежаваме, не го притежаваме.