Светът в теб15 август 2023

Това, което виждам аз, не е онова, което виждаш ти

Историята на науката ни убеждава, че фактите са субективни, а най-важна е гледната точка

Снимка: Фрида Агилар Естрада, Unsplash

Много преди появата на съвременната физика и съвременната психология, скептиците в древна Гърция вече са обсъждали несигурността и относителността като неизбежни аспекти на човешкия живот: това, което един човек вижда, никога не е точно това, което вижда друг. Ето как тълкува необяснимите неща в бестселъра си „Квантова психология“ Робърт Антон Уилсън.

Платон, Аристотел и други древни гении се опитват да избягат от агностицизма на стоиците, като твърдят, че са открили метода на „Чистия абстрактен разум“. Те вярвали, че този метод ще доведе до Чистата Истина, която е свободна от всякакво изкривяване, свързано с несъвършенството на човешките сетива. С изключение на неколцина консерватори във философската ложа, целият свят вече е признал, че древногръцкото търсене на Чистата Истина е завършило с провал.

Последвалата история на философията прилича на дълга детективска история за това как, век след век, никнат многобройни лъжливи твърдения (или несъзнателни предразсъдъци), които се прокрадват в „Чистия разум“ на смелите гръцки пионери. Вярата на гръцките логици, че Вселената се състои от думи, ги е държала в плен на илюзията. Те вярвали, че Вечната истина може да бъде получена само чрез намиране на точните думи.

Но ето, настанал часът и се появила съвременната наука, синтез на „Чистия разум“ на гръцката традиция и скромния емпиризъм на занаятчийската традиция. Всички резултати били изложени чрез точни специални „езици“ на различни клонове от математиката. В продължение на векове изглеждаше, че науката е в състояние да разгадае всички мистерии и да отговори на всички въпроси. В науката изводите за това какво „трябва“ (логично) да прави Вселената са съчетани с разработването на все по-прецизен инструментариум. Инструментите трябваше да ни кажат къде и кога Вселената не е съгласна с нашата логика или с нашата математика – с други думи, къде и кога нашата логика трябва да бъде преразгледана и един вид математика трябва да бъде коригиран от друг вид. Академичните среди вярваха, че ако инструментите се подобрят достатъчно, всички грешки могат да бъдат коригирани и в крайна сметка да се стигне до самата Чиста Истина.

В този момент се виждаше, че вселената е съставена от уравнения, а не от думи. Един ден, мислеха учените, ще можем да знаем „всичко за всичко“ и да го опишем с елегантни математически формули. Но това вярване умря с появата на теорията на относителността на Айнщайн и квантовата механика на Планк. И двамата откриха – макар и по различни начини – че създадените от човека инструменти не правят нервната система да работи по-безпогрешно.

Ето една илюстрация: скептиците в древна Гърция са наблюдавали относителността на човешкото възприемане на температурата. Всеки философ в Атина е чувал за тяхното експериментално доказателство: ако дясната ръка се потопи в купа с гореща вода, а лявата в купа с ледена вода, след това двете ръце се потопят в трета купа с топла вода, тогава дясната ръка „разпознава“ водата в третата купа като студена, а лявата – като гореща.

Може да се каже, че всички героични усилия на Платон и Аристотел са били насочени към излизане от тази сетивно обусловена относителност с помощта на „Чистия разум“. То обаче се основава на аксиоми, които не могат нито да бъдат доказани, нито опровергани.

Тези аксиоми се появяват в съзнанието, идвайки от нивото на предлогическото разбиране. На това ниво човек може изобщо да не говори, а просто да жестикулира и да сочи с пръст (или да размахва жезъл, както са обичали да правят дзен майсторите), защото на това ниво се опитваме да посочим нещо, което съществува преди думите и категориите.

И ето я клопката: аксиомите (правилата на играта), които изглеждат естествени и безспорни в едно племе (култура), изобщо не изглеждат такива в други племена (култури). Така че „очевадните“ аксиоми на Платон и неговите сътрудници не са намерили подкрепа сред учените дълго време и много от тези аксиоми, както се оказа по време на проверката, просто не са в съответствие с реалността (невербален опит).

Имануел Кант е съставил може би най-дългия списък от недостатъци на класическия гръцки „Чист разум“. Всички си спомнят учебникарския случай с критянина, който твърди, че критяните винаги лъжат. Искам да дам друг пример за логическа грешка, която е много по-малко известна.

Когато стрела бъде изстреляна от лък, изглежда, че се движи през пространството. Във всеки един момент обаче тя действително заема една позиция в пространството, а не две, три или повече.

Ако стрелата има само едно единствено определено положение във всеки момент, то във всеки момент тя не се движи. Но ако не се движи във всеки един момент, значи не се движи изобщо.

Невъзможно е да се измъкнем от тази логика, опитвайки се да вмъкнем „моменти между моментите“. Приложимо е за всякакви милионни и милиардни от секундата. Във всяка наносекунда стрелата има едно, а не няколко позиции. Тя не се движи!

Как да намерим изход от тази задънена улица? Може би да обявите, че стрелата заема две позиции едновременно? Уви, ще стане още по-зле, а защо – опитайте се да разберете сами.

Всичко това ни показва докъде може да доведе логиката, ако не е изострена чрез наблюдение (с помощта на сетивата или инструментите). Ако не усъвършенстваме логиката си чрез опит, тогава можем в продължение на векове, ad infinitum, да изостряме нашите древни грешки – което, както ни се струва, се е случило с онези култури, които не споделят нашите „очевидни“ аксиоми.

Ние изглеждаме на тези култури толкова луди, колкото те на нас. Всяка религия, за привържениците на други религии (и невярващите) изглежда като резултат от логически заключения, извлечени от аксиоми, които просто не се вписват в тази вселена.

Изглеждаше, че всички тези прекрасни уравнения и прекрасни инструменти са по-надеждни от гръцката логика и с тяхна помощ най-накрая ще бъде възможно да се решат трудни екзистенциални проблеми. Предприемачите забелязаха това много бързо, като започнаха да финансират „научни изследвания“. Философите рационалисти забелязаха това малко по-късно и радостно предположиха, че след време науката може да отиде отвъд „практичността“ и да произведе „Чистата Истина“.

Но тогава Айнщайн показа, че два часовникови механизма могат да измерват времето по различни начини – точно като две ръце на един и същи човек, които мерят температурата по различен начин, помните ли? Несъвършенството, ненадеждността и относителността на нервната система внезапно се появиха в нашите инструменти. „Абсолютната Истина“ отново ни убягна!

Айнщайн също така показа, че две линийки могат да измерват дължината различно. Тогава квантовата механика обясни, че различни инструменти могат да интерпретират пространствено-времевите събития в субатомния свят по различни начини и тези интерпретации биха били коренно различни. Първокурсниците все още са шокирани от факта, че един комплект инструменти ни показва свят, направен от отделни топки от частици, а същите инструменти, но подредени по различен начин, ни показват свят, състоящ се от енергийни вълни.

Първоначално това изглеждаше на физиците „неразбираемо“. Дори три века след като Галилей не е оставил камък върху камък в Аристотеловата физика, те все още са мислили от гледна точка на Аристотеловата логика, в която един обект трябва да бъде или вълна, или частица, но не може да е едновременно вълна и частица. Зависи от това как го гледаме. Известно време физиците дори говореха, сякаш на шега, но с известна степен на отчаяние, за вълнови частици.

Нека се опитаме да обобщим: мислехме, че можем да избягаме от относителността и несигурността на сетивните данни, като създадем „умни“ инструменти, но открихме относителността на самите инструменти. (Посочвам отново, защото, както показват моите 30 години преподаване на семинари по неаристотелова логика, малко хора веднага разбират важността на това. Повечето хора си мислят, че разбират, но всъщност не го правят.)

Когато изследвате розов храст, независимо дали гледате с очите си (и мозъка) или използвате научни инструменти, това, което „виждате“, ще зависи от структурата на вашия сензорен апарат и/или тези инструменти.

Нещо повече, това, което можете да кажете за видяното, зависи от структурата на вашия символизъм – дали го описвате на английски, персийски, китайски, на езика на евклидовата или неевклидовата геометрия, диференциалното смятане или кватернионите.

Това, както каза д-р Джоунс, обяснява защо „каквото и да описваме, човешкият ум не може да се отдели от него".

Източник