Светът в теб14 септември 2023

Хората, обсипани с подаръци от щастие, са като претоварени кораби

Св. Йоан Златоуст за любовта, благочестивостта и търпението

Св. Йоан Златоуст (349 – 14.09.407) е една от най-значимите личности в историята на Православната църква, един от тримата „вселенски учители“, наравно със Св. Василий Велики Кесарийски и Св. Григорий Богослов. Забележителен проповедник и богослов, той е оставил най-голямото по обем богословско творчество в Източната църква. От западните църковни писатели с него може да се сравни само Августин Блажени.

Най-известна е „Св. Божествена Литургия на св. Иоан Златоуст“. Той е един от основателите на Константинополската патриаршия, блестящ оратор, юрист и религиозен полемист. Оставил е на човечеството богато литературно наследство – трактати, писма (около 240) и проповеди. Съхранили са се повече от 1900 ръкописи с негови съчинения.

Хората, обсипани с подаръци от щастие, са като претоварени кораби, които са по-застрашени от потъване от останалите.
Не е достойно да бъдеш присмехулник, нито да злословиш с неприлични думи – защото скоро всичко ще се промени.
Светъл и славен става човек не заради ръста на бащата, а от духовното благоволение.
Не е ли лошо, когато молим Бог за нещо по-добро, а самите ние не се стремим да правим добро, което Бог толкова обича?
Ако храниш бедните, считай се за сит. Това, което даваме, ще се върне при нас.
Не грехът е страшен, а безсрамието след греха.
Ако нямаше изкушение, нямаше да има и корона. Ако нямаше подвизи, нямаше да има награди. Ако нямаше борба, нямаше да има почести. Ако нямаше скръб, нямаше да има и утеха. Ако нямаше зима, нямаше да има лято.
Милостта и състраданието са начинът, по който можем да станем като Бог, а когато нямаме това, нямаме нищо.
Нека научим езика си да носи юзда, а не просто да изрича всичко, което е в душата ни, да не обвиняваме братята си, да не се хапем и пояждаме един друг. Нека благодарим на Бога във всички случаи, защото това е, в което се състои благодарността. Да благодарим в щастие е лесно, достойно е, ако благодарим в тежки моменти.
Любовта е глава, корен, извор и майка на всички блага... без нея всичко друго не ни носи никаква полза.
Както дървата и храстите са храна за огъня, така и думите са за зли желания. Следователно не трябва непременно да изразяваме всичко, което имаме в ума си, но трябва да се опитаме да премахнем от самия ум порочните желания и всяка срамна мисъл.
Няма нещо, на което страстите да не вредят. Както бурните ветрове, атакувайки спокойното море, го вълнуват от самото дъно, така че пясъкът се смесва с вълните, така и страстите, особено страстта към славата, нахлувайки в душата, смущават всичко в нея и ви заслепяват.
Клеветата е по-лоша от яденето на човешка плът.
Няма нищо по-силно от молитвата и нищо дори равно на нея. Царят, облечен в алено, не е толкова блестящ, колкото молещият се, украсен от разговор с Бога.
Какво са кротостта и малодушието? Когато ние, виждайки другите обидени, не ги защитаваме, а мълчим, това е малодушие. Когато ние самите, приемайки обиди, търпим, това е кротост.
Гневът сам си вреди.
Няма нищо равно на търпението. Това е кралицата на добродетелите, основата на съвършенствата, спокоен пристан, мир по време на войни, тишина по време на буря, сигурност сред злото.
Дали да се оженим или не зависи от нас. А това, което следва нататък в брака, вече не е в нашата власт. Но, волно или неволно, трябва да търпим робството.
Не е малък въпросът за онези, които са в щастие, да не се гордеят с просперитета си, а да могат скромно да използват щастието.
Умереността... насърчава здравето и благосъстоянието.